Решение № 3602 от 4.4.2023 г. на ВАС, I о.

ВАСПърво отделение04.04.2023 г.докладчик Камелия Стоянова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 891/04.07.2022 г., постановено по адм.д. 1204/2022 г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на адвокат С. Спасов за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 502 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Местни данъци в община Варна срещу решение 891/04.07.2022 г., постановено по адм.д. 1204/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК МД-АУ-9452-1/16.08.2018 г., издаден от главен инспектор в дирекция Местни данъци в община Варна, потвърден с писмо рег. МД-Т21010093ВН-001ВН/30.09.2021 г. на директора на дирекция Местни данъци в община Варна, с който на Г. Нинова са установени задължения за данък върх превозните средства за моторни превозни средства с рег. [номер] и рег. [номер], за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. общо в размер на 796, 32 лв. и лихви в размер на 220, 24 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Г. Нинова изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С акт за установяване на задължение МД-АУ-9452-1/16.08.2018 г. издаден от главен инспектор "Контролно ревизионни дейности" в община Варна, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, на Г. Нинова са определени задължения за данъци и лихви за просрочие за периода от 2013 г. до 2018 г. за две моторни превозни средства в общ размер от 796, 32 лв. и лихви в размер на 220, 24 лв. На 24.09.2021 г. Г. Нинова е подала жалба до директора на дирекция "Местни данъци" в община Варна срещу акта за установяване на задължения. С писмо от 30.09.2021 г., рег. МД-Т1010093ВН-001ВН от директора на дирекция "Местни данъци", Г. Нинова е уведомена, че съгласно чл. 53 от Закона за местните данъци и такси, данък върху превозни средства се дължи от собствениците на моторни превозни средства. Г. Нинова е собственик на моторни превозни средства с рег. [номер] и рег. [номер]. Моторните превозни средства са регистрирани за движение до 1.09.2020 г., когато регистрацията им е била прекратена. Направен е извод, че няма основание за изменение или отмяна на издадения акт. При осъществен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 891/04.07.2022 г., постановено по адм.д. 1204/2022 г. по описа на Административен съд Варна, е отменен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК МД-АУ-9452-1/16.08.2018 г., издаден от главен инспектор в дирекция Местни данъци в община Варна, потвърден с писмо рег. МД-Т21010093ВН-001ВН/30.09.2021 г. на директора на дирекция Местни данъци в община Варна, с който на Г. Нинова са установени задължения за данък върх превозните средства за моторни превозни средства с рег. [номер] и рег. [номер], за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. общо в размер на 796, 32 лв. и лихви в размер на 220, 24 лв. В хода на съдебното производство е изискана справка от сектор "Пътна полиция", вх. 10026/27.06.2022 г., от която е установено, че моторно превозно средство с рег. [номер] е с първа регистрация от 3.03.1966 г., прекратяване на регистрацията е извършена от Г. Нинова с услуга заявена на 1.09.2020 г. Прекратяването е извършено при регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, по реда на чл. 18а ал. 5 и ал. 6 от Наредба І-45/2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета. От писмо с вх. 10087/28.06.2022 г. от сектор "Пътна Полиция" се установява, че моторно превозно средство с рег. [номер] е с първа регистрация от 30.08.1985 г., регистрацията на моторното превозно средство е прекратена поради регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, по реда на чл. 18а ал. 5 и ал. 6 от Наредба І-45/2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета. В писмото е отразено, че считано от 1.06.2020 г. до датата на прекратяване на регистрацията - 1.09.2020 г. моторни превозни средства с рег. [номер] и рег. [номер] са били със служебно прекратена регистрация на основание §3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба І-45/2000 г. Съдът е приел, че по делото е безспорно, че Г. Нинова има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от Закона за местните данъци и такси, предвид това, че е собственик на облагаеми с местен данък превозни средства на територията на общината. Приел е, че не е спорно между страните, че регистрационните табели на автомобилите не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 и не са подменени. Приел е, че съгласно чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси, за превозни средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Приел е, че съгласно §3, ал. 3 от Наредба І-45/2000 г. считано от 1.06.2006 г., служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационен номер, който не отговаря на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Инициативата за прекратяване на регистрацията е служебна, а правните последици от прекратяването са еднакви с правните последици от прекратяването на регистрацията по реда на чл. 18, т. 1 и 2 от Наредбата. Приел е, че законодателят не е установил правен резултат за служебното прекратяване по реда на §3, ал. 3 различен от този на служебното прекратяване, извършено по реда на чл. 18б от същата наредба. Поради това съдът не е възприел доводите на ответника, че регистрацията на двете моторни превозни средства е била прекратена едва през 2020 г. Решението е правилно. При правилно установени факти, съдът е формирал законосъобразни изводи. Между страните не е формиран спор, че Г. Нинова има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от Закона за местните данъци и такси, предвид това, че е собственик на облагаеми с местен данък превозни средства на територията на общината. Не е спорно между страните и обстоятелството, че регистрационните табели на автомобилите не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 и не са подменени. В хода на съдебното производство е изискана справка от сектор "Пътна полиция", вх. 10026/27.06.2022 г., от която е установено, че моторно превозно средство с рег. [номер] е с първа регистрация от 3.03.1966 г., прекратяване на регистрацията е извършена от Г. Нинова с услуга заявена на 1.09.2020 г. Прекратяването е извършено при регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, по реда на чл. 18а ал. 5 и ал. 6 от Наредба І-45/2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета. От писмо с вх. 10087/28.06.2022 г. от сектор "Пътна Полиция" се установява, че моторно превозно средство с рег. В5558П е с първа регистрация от 30.08.1985 г., регистрацията на моторното превозно средство е прекратена поради регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, по реда на чл. 18а ал. 5 и ал. 6 от Наредба І-45/2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета. В писмото е отразено, че считано от 1.06.2020 г. до датата на прекратяване на регистрацията - 1.09.2020 г. моторни превозни средства с рег. В5558П и рег. [номер] са били със служебно прекратена регистрация на основание §3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба І-45/2000 г. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 140, ал. 2 условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, тази наредба определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства. Съгласно чл. 2 моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Съгласно чл. 18, ал. 1, регистрацията на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно, като съгласно чл. 18а, ал. 1 собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията. Съгласно чл. 53 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Съобразно чл. 52, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Несъмнено е, обаче обстоятелството на зависимост на дължимостта на данъка върху превозните средства от обстоятелството на регистрация на пътното превозно средство. Съобразно чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Аргумент в тази насока е и чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съгласно който размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че основният правнорелевантен факт, който е от значение за дължимост на данъка, е наличието на прекратена регистрация съобразно специалните изисквания на ЗДвП и Наредба І-45 от 24.03.2000 г. Съгласно §3, ал. 3 от Наредба І-45/2000 г. считано от 1.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационен номер, който не отговаря на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Спорът между страните е относно обстоятелството на правните последици на служебно прекратената регистрация и на регистрацията, прекратена по инициатива на лицето. Инициативата за прекратяване на регистрацията е служебна, а правните последици от прекратяването са еднакви с правните последици от прекратяването на регистрацията по реда на чл. 18, т. 1 и 2 от Наредбата. Правилни са направените изводи, че законодателят не е установил правен резултат за служебното прекратяване по реда на §3, ал. 3 различен от този на служебното прекратяване, извършено по реда на чл. 18б от същата Наредба. Съгласно § 3, ал. 3 от Наредба І-45/2000 г. считано от 1.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационен номер, който не отговаря на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. С тази разпоредба законодателят е създал правно основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозните средства извън посочените в чл. 18б от Наредба І-45/2000 г. Това правно основание има еднократно действие и поради това законодателят не го е включил в основния текст на чл. 18б от Наредбата, а го е поставил в преходните и заключителни разпоредби на наредбата. Инициативата за прекратяване на регистрацията е служебна, а правните последици от прекратяването са еднакви с правните последици от прекратяването на регистрацията по реда на чл. 18, т. 1 и 2 от Наредбата. Правилно първоинстанционният съд не е съобразил доводите на административния орган, че регистрацията на двете моторни превозни средства е била прекратена едва през 2020 г. Действително на 1.09.2020 г. по заявление на Г. Нинова повторно е прекратена регистрацията на двете моторни превозни средства, на основание чл. 18, ал. 5 и ал. 6 от Наредба І-45/2000 г., поради факта, че регистрационните табели не отговарят на БДС, но това не променя факта, че съгласно §3, ал. 3 от Наредба І-45/2000 г., регистрацията на моторните превозни средства е била прекратена служебно, считано от 1.10.2006 г., което е отразено веднъж в справка изготвена от КАТ от 23.04.2018 г., както и в приложеното по делото писмо вх. 10087/28.06.2022 г. от сектор "Пътна Полиция". Следователно, по отношение на превозните средства регистрацията за движение по пътната мрежа в страната е елемент от фактическия състав за дължимост на данъка. В този смисъл независимо дали прекратяването на регистрацията е по искане на лицето или служебно, то нейната липса води до недължимост на данъка, считано от месеца следващ месеца на прекратяване, в този смисъл и разяснение 08-К-18 от 28.11.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на Националната агенция за приходите относно прекратяване на данъчното облагане при служебна дерегистрация на пътно превозно средство. Не се обосновава приложимостта на изключението по чл. 58, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси. Съдът съобразява в тази насока мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно които предложените с § 36 от Преходните и заключителните разпоредби на проекта на ЗИДЗМВР промени в разпоредбата на чл. 58, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси се отнасят до това, че регистрацията е административно разрешение за превозно средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационни номера. При прекратяване на регистрацията на МПС регистрационните табели се връщат или се уведомява компетентният орган, че табелите са иззети и унищожени, или се потвърждава от компетентния орган, че табелите са унищожени при пожар или природно бедствие или че МПС-то и табелите са отнети в полза на държавата. Във всички тези случаи се гарантира, че превозното средство не може да се използва с издадените при регистрацията в Република България регистрационни табели. При съобразяване на посочените обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора се явява и основателно искането за присъждане на разноски за адвокат на процесуалния представител на ответника, но не и по отношение на неговия размер. Разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата урежда друг ред за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл. 78 от ГПК. Това е право на адвоката да претендира възнаграждение. Не се търсят реално направени от страната разноски, защото защитата е безплатна. За да упражни правото си за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие, адвокатът трябва да изпълни условие да представи писмен договор със страната, в което да е вписано някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на ответника е оказана безплатна адвокатска помощ, като в сключения договор за правна защита и съдействие е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 от Закона за адвокатурата. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 502 лв., като с оглед на фактическа и правна сложност на спора и при съобразяване материалния интерес по спора в размер на 1016, 56 лв., е прекомерно исканото за присъждане възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лв. Неоснователно е и направеното искане за присъждане на направени разноски, представляващи транспортни разходи за самолетни билети в размер на 226, 67 лв. Разходът за пътуване на адвоката не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на основание чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика, напр. решение 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС). Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо от АПК