Решение № 4597 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14582/2013 г.

Решение № 4597 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14582/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Васил Стоянов Шопов и Гергана Минчова Шопова са подали касационна жалба срещу решението от 23.07.2013 г. по адм. дело № 6059/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което са били отхвърлени предявените от тях срещу Столична община искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от отменената като незаконосъобразна заповед № РД-09-167/7.04.2008 г. на кмета на район "Панчарево" - Столична община. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат исковите претенции и се заплатят направените разноски. Столична община е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Васил Стоянов Шопов и Гергана Минчова Шопова са предявили пред административния съд иск срещу Столична община за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 97 750 лева, представляващи левовата равностойност на платената от тях неустойка от 50 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 26.02.2008 г. вследствие на отменената от съда като незаконосъбразна заповед № РД-09 -167/07.04.2008 г. на кмета на район "Панчарево" - Столична община, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2008 г. Във връзка със същата заповед Васил Стоянов Шопов е предявил срещу Столична община и иск за заплащане на обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени от получения на 25.06.2008 г. сърдечен пристъп, ведно със ведно със законната лихва, считано от 25.06.2008 г. Административният съд е установил, че съгласно нотариален акт № 75/17.12.1993 г., том ХVI, нот. дело № 2563/1993 г. по описа на Софийската нотариална служба и нотариален акт № 85, том III, нот. дело № 403/2005 г. по описа на нотариус при Районен съд - София, Васил Стоянов Шопов бил признат за собственик по давностно владение, наследство и завещание върху дворно място с площ от 540 кв. м., съставляващо имот пл. № 825, за който е отреден парцел ХIV-825, кв. 58 по плана на село Бистрица, заедно с построената в дворното място двуетажна жилищна сграда. На 26.02.2008 г. между Васил Стоянов Шопов и съпругата му Гергана Минчова Шопова, като продавачи, и Лиляна Димитрова Нейчева, като купувач, бил сключен предварителен договор за продажбата на посочения по-горе имот. Страните се задължили да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт в 45-дневен срок. По чл. 5, ал. 3 от договора продавачите декларирали, че към датата на сключването му поземленият имот - предмет на сделката няма неуредени сметки по регулация, които водят или ще доведат до намаляване на площта му, няма административни процедури за него или за съседните имоти относно изменение или частично изменение на регулационния план, което да доведе до намаляване площта му. По чл. 10, ал. 2 от договора страните се съгласили, че ако декларираните в чл. 5, ал. 3 обстоятелства се окажат неверни, продавачите дължат на купувача неустойка в размер на 20% от цената на сделката или 50 000 евро. Въз основа на молба № 94-В-509/11.09.2007 г., подадена от Виолета Благоева Талатинова, собственик на имот пл. № 827 по плана на село Бистрица, със заповед № РД-09-167/07.04.2008 г. кметът на район "Панчарево" одобрил изменение на плана на село Бистрица по отношение регулацията на УПИ III-826, ХIII-827 и ХIV-825 в кв. 58. По жалба на Васил Шопов заповед № РД-09-167/07.04.2008 г. на кмета на район "Панчарево" била отменена с влязло в сила решение от 25.09.2009 г. по адм. дело № 2686/2008 г. по описа на Административен съд - София. Съдът приел за безспорно, че страните по предварителния договор от 26.02.2008 г. не сключили окончателен договор. Сделката била развалена, а на Лиляна Димитрова Нейчева била изплатена неустойка в размер на 50 000 евро, видно от разписка от 22.06.2008 г. Въз основа на гласни доказателства и медицинска експертиза съдът установил, че през юни 2008 г. Васил Шопов имал сърдечен пристъп и бил приет в болница. Причините за сърдечния пристъп били от вегетативен произход с повишен симпатиков тонус (повишено психо-емоционално напрежение). От правна страна административният съд приел, че макар да е налице отменен административен акт като една от предпоставките за възникване на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, исковете са неоснователни, тъй като настъпилите имуществени и неимуществени вреди не се явяват пряка и непосредствена последица от заповедта на кмета на район "Панчарево". Производството за изменение за действащия регулационен план на село Бистрица било образувано много преди подписването на предварителния договор за продажбата на имота. Проектът за изменение на регулационния план бил изработен въз основа на мотивирано предписание от 31.10.2007 г. на кмета и главния архитект на район "Панчарево". Проектът бил внесен за одобряване с молба от 06.02.2008 г. преди подписването на предварителния договор, така че ищците са могли да извършат съответната проверка. Според съда, липсата на уведомление за започването на производство за изменение на плана, изпратено до Васил Шопов и Гергана Шопова, няма правно значение, тъй като непосредствената причина за последващото разваляне на договора е невярното деклариране на обстоятелства в резултат на проявената от тях небрежност. Между ищците и собствениците на съседните поземлени имоти -УПИ III-826 и ХIII-827 съществували спорове относно придаваемите и отчуждаеми части с регулационния план от 1986 г., което е следвало да засили вниманието им при сключване на предварителния договор и декларирането на факти, неистинността на които би довело до неблагоприятни последици за тях . С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Съгласно чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Както е посочил първоинстанционният съд, вредите, чието обезщетяване се претендира по делото, не се явяват пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен административен акт на кмета на район "Панчарево". Уговорената от страните по договора неустойка по чл. 10, ал. 2 се дължи, ако декларираните от продавачите обстоятелства се окажат неверни. Те са декларирали, че във връзка с имота няма открити административни процедури без да са извършили проверка към датата на сключването на договора. Постъпването на искане от гражданин за изменение на регулационния план, въз основа на което се образува административното производство, е обективно обстоятелство, а при наличието на искане административният орган е длъжен да се произнесе по него. По силата на уговореното между Васил и Гергана Шопови и Лиляна Нейчева, само по причина на висящото административно производство възниква основание за претендиране на неустойката, независимо от това дали кметът на район "Панчарево" би одобрил или отказал частичното изменение на регулационния план. Освен това прекратяването на договора е възможност, която зависи от волята на страните по него. В чл. 4, ал. 2 от договора е уговорено, че при обективна невъзможност, страните могат да се отложат сключването на сделката. По делото не е било доказано, че взетото от договарящите решение за прекратяването на договора и заявяването на претенцията за заплащане на неустойка от страна на купувача е в резултат на издадения административен акт. С оглед отсъствието на непосредствена причинна връзка между административния акт за изменение на регулацията и причинените на ищците вреди, предявените искове основателно са били отхвърлени. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноските, направени от касационните жалбоподатели, остават в тяхна тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд