Решение № 1810 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2013 г.

Решение № 1810 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Владимир Александров Попов от гр. Пловдив в качеството му на ЕТ "Део-2- Владимир Попов" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив срещу решение № 646 от 19.03.2012 г., постановено по адм. дело № 3067/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, II отделение- ХVII-ти състав. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, кметът на община Пловдив, район "Централен", редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС-Пловдив е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД - 12 - 1371 от 20.08.2012 г. на изпълняващия длъжността кмет на район "Централен" при община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 80, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на Пловдивска община /за краткост - Наредбата/ е наредено да се изземе от ЕТ"Део-2- Владимир Попов" - гр. Пловдив терен - общинска собственост, находящ се на ул. "Иван Вазов" № 35 в двора на СОУ "Св. Патриарх Евтимий"-гр. Пловдив - дворно място-имот пл. № 677, включен в парцел I -училище, кв. 157 нов, 305-стар по плана на ЦГЧ с идентификатор 56784.522.677, като теренът е зает от павилион с площ 17.5 кв. м, който павилион е обозначен по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пловдив с идентификатор 56784.522.677.6 поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон и при условията на наредбата на Пловдивския общински съвет правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Съдът е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - обстоятелството, че теренът, върху който се намира павилионът, предмет на изземване, съставлява общинска собственост. Страните по делото не оспорват собствеността на терена, както и факта, че същият е част от училищния двор на СОУ "Св. Патриарх Евтимий" - гр. Пловдив, за който е съставен АПОС № 600/01.02.2001 г. АС-Пловдив е развил подробни съображения защо, независимо от обстоятелството, че павилионът е изграден и преустроен на този терен от касатора като временен строеж по смисъла на чл. 120 от ЗТСУ (отм.), градоустройственият му статут и дали същият попада в хипотезата на § 17, ал. 1 или ал. 2 от ДР на ЗУТ нямат отношение към държането му на или без правно основание. Съдът е направил преценката за липса на основание касаторът да упражнява фактическата власт върху този терен само на база на това, че договорът за наем от 19.07.2004 г. с предмет: терен от 17,5 кв. м. в училищния двор на СОУ "Св. П. Евтимий" - Пловдив и наемател: ЕТ "Део-2-Владимир Попов", е прекратен на 19.07.2007 г., когато изтича и удължения с Анекс от 19.07.2007 г. срок на договора. На база горното съдът е приел за установена и третата, предвидена в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставка, която по дефиниция следва да бъде налице кумулативно с общинската собственост върху имота и фактическата власт върху него, за да е налице материалноправното основание по чл. 65 ЗОС - теренът под павилиона се държи от касатора без правно основание, тъй като наемният му договор със СОУ "Св. П. Евтимий" е прекратен поради изтичане на уговорения срока. Нов наемен договор или анекс за удължаване на срока не е сключван, а административният характер на наемното правоотношение и противопоставянето на наемодателя изключват института на превръщането на срочния наемен договор в безсрочен по смисъла на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение намира съдебното решение за правилно, макар и по по-различни от развитите от АС-Пловдив съображения. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Обосновано съдът е приел безспорна установеност на общинска собственост върху иззетия терен от 17.5 кв. м. - същият терен фигурира като общински в договора за наем от 19.07.2004 г., подписан от касатора и по делото не се спори, че попада в училищния двор, актуван с Акт за публична общинска собственост № 600/01.02.2001 г. Правилно съдът е приел, че страните не спорят за наличието и на втората материалноправна предпоставка по чл. 65 от ЗОС - теренът, предмет на изземване, се намира във фактическата власт на касатора. Законосъобразно съдът е заключил, че се е осъществило и третото, визирано в чл. 65 от ЗОС изискване, за да се приеме, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, а именно: общинският терен се държи от касатора без основание. ВАС споделя крайния извод на АС-Пловдив за наличието на тази трета предпоставка по чл. 65 от ЗОС, но по различни от развитите в мотивите на решението съображения. Безспорно изтичането на уговорения срок на наемното правоотношение, по силата на което касаторът ползва процесния терен, води до ползването му без правно основание - т. е. на отпаднало такова. Неправилно обаче АС-Пловдив е приел, че твърденията на касатора за това, че павилионът има статут по § 17 от ДР на ЗУТ, са неотносими към хипотезата на чл. 65 от ЗОС. Ако поставеният върху терена павилион, за който има документи по чл. 120 от ППЗТСУ (отм.), удостоверяващи изграждането му като временен строеж, се ползваше от статута по § 17 от ДР на ЗУТ, то тогава теренът не би бил държан без правно основание по смисъла на чл. 65 от ЗОС. С оглед гореизложеното АС-Пловдив неправилно не се е произнесъл по твърдените от жалбоподателя факти в този смисъл и неправилно не е кредитирал назначената по делото и приета като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. При изследването на въпроса дали павилионът се ползва със статут по § 17, ал. 1 и 2 от ДР на ЗУТ, настоящата касационна инстанция, базирайки се на допуснатата и приета по делото СТЕ, намира за установено, че липсва основание за ползване на общинския терен, върху който е поставен павилионът. Павилионът няма траен устройствен статут по § 17, ал. 2 от ДР на ЗУТ, както и временен такъв по § 17, ал. 1 от същия законов текст, доколкото след прекратяване на срочния договор за наем през м. юли 2009 г. не е налице решение на областния управител или на ОбС-Пловдив за запазване на временния строеж до реализиране строежите, предвидени с действащия ПУП. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на заповедта поради факта, че след изтичане на срочния договор за наем, същият се бил трансформирал в безсрочен поради плащане на наемната цена от страна на касатора и ползване на имота без противопоставяне от страна на СОУ, съответно община - Пловдив. Това твърдение е неоснователно, тъй като, видно от няколко доказателства по делото - констативен протокол от 14.07.2009 г.; Писмо от СОУ "Св. П. Евтимий" до касатора от 23.12.2011 г., писмо от училището до община - Пловдив изх. № 876/22.06.2012 г. и констативен протокол от 16.08.2011 г., както община - Пловдив, така и СОУ "Св. П. Евтимий" като бивши наемодатели са заявили нежеланието и противопоставянето си на продължаване на наемните правоотношения с касатора след изтичане срока на договора на 19.07.2009 г. В случая е налице не хипотезата на чл. 236, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а тази по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД - при ползване на терена въпреки противопоставянето на собственика, касаторът е заплащал обезщетение за лишаване на общината от ползването на собствения си имот в размер на цената по прекратения вече договор за наем. Неоснователни са и всички други, наведени в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради това, че, въпреки нееднократното му сезиране, кметът на район "Централен" -Пловдив не бил отправил искане до общинския съвет за постановяване на решение по § 17, ал. 1 от ДР на ЗУТ. Тези доводи биха били относими към оспорване на фактическо бездействие на кмета на общината и/ или при оспорване на евентуален мълчалив отказ на общинския съвет - Пловдив да се произнесе по искане за предоставяне на статут по § 17, ал. 1 от ДР на ЗУТ, но не и в производство по обжалване на заповед по чл. 65 от ЗОС. Несъстоятелни са и оплакванията за неприложимост на определени текстове от наредбата на община - Пловдив. Липсват данни тези текстове на подзаконовия нормативен акт от местно значение да са отменени по съдебен ред, а позоваването на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове се явява неоснователно. С оглед гореизложеното изводът на административния съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение