Решение № 4194 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 250/2021 г.

Решение № 4194 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 250/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ-Ямбол подадена срещу решение № 191 от 04.11.2020 г. по адм. дело № 109/2020 г. на Административен съд-Ямбол. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че административният акт е мотивиран и определените суми за възстановяване са доказани по размер. По подробно изложените доводи в касационната жалба и представеното писмено становище се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу издадения индивидуален административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- Р. Я. чрез пълномощника адвокат С. Е. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Ямбол е отменил решение № 2153-28-17/06.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол в частта, с което е изменено разпореждане №РВ-3-28-00724028/20.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол досежно началната дата на периода от 16.05.2011 до 01.11.2013 г. като същата да се чете "01.01.2013 г.", оставена е без уважение жалбата на Р. Я. против разпореждане №РВ-3-28-00724028/20.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 01.01.2013 г. до 01.11.2013 г. в размер на 1691. 63 лв., и същото е потвърдено в тази му част. Съдът е приел, че административният акт в тази му част не е доказан по основание и размер, като административният орган не е изложил мотиви въз основа на кои доказателства е направил изводите си. Решението е неправилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане №РВ-3-28-00724028/20.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Ямбол, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено лицето Р. Я. да възстанови недобросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 16.05.2011 г. до 01.11.2013 г. в размер на 6875. 16 лв., от които 3762. 84 лв. главница и 3112. 32 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Мотиви за издаване на разпореждането са подробно изложени, като са обособени съответните периоди. Прието е, че Я. през посочените периоди е била осигурено по трудово правоотношение лице за общо заболяване и майчинство при осигурителя "Г." /"Д. НМ" ЕООД, ЕИК[ЕИК], самоосигуряващо се лице при осигурителя "РАНИЛ КОНСУЛТ" ЕООД/ООД, ЕИК[ЕИК] и по трудово правоотношение при осигурителя "Г. В." ЕТ, [ЕИК]. При извършена последваща проверка от органите на МВР, НАП и Инспекцията по труда е установено, че "Д. НМ" ЕООД не е отчитал и не е декларирал пред органите на НАП търговска дейност, но е подавало данни в ТД на НАП – уведомления за сключени трудови договори и декларации Обр. 1"Данни за осигуреното лице" и Обр. 6"Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за различни лица, включително за Р. Я., за които не са били внасяни осигурителни вноски. По този повод е извършена проверка в ТП на НОИ-Ямбол, завършила с Констативен протокол №КП-5-28-00541925/22.03.2019 г., в който е отразено, че съгласно собственоръчно подписана декларация на собственика на дружеството М. Н., той не познава никое от лицата, назначени във фирмата, дружеството не упражнява търговска дейност откакто той е собственик, не притежава печат на фирмата. В тази връзка неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя [фирма] са заличени. В ТД на НАП-Ямбол е заличен и трудовият договор № 10 от 01.11.2007 г. на Р. Я. с осигурителя "Г." ЕООД, с променено име и собственост от 25.07.2016 г. на "Д. НМ" ЕООД. Във връзка със заличаването на неоснователно подадените данни от осигурителя"Г. "/"Д. НМ" ЕООД са преизчислени дължимите парични обезщетения. Установено е, че неоснователно са били изплатени 3662. 84 лв. Разпореждането включва като приложение таблица за неправомерно изплатените парични обезщетения и помощи с посочване на болничните листи, период, за който се отнасят, дата от която се начислява лихва, сума във вид на главница и лихва, обща сума. Видно от доклад на директора на Дирекция "Осигуряване и краткосрочни плащания" до подуправителя на НОИ, е извършена проверка в информационната система на НОИ, от която е установено, че на Я. са изплатени парични обезщетения и помощи от ДОО по представени от осигурителя "Д. НМ" ЕООД болнични листи, подробно описани, за периода 16.05.2011 г. – 21.12.2018 г. общо в размер на 19 589. 61 лв., от които относими към разпореждането са изплатените суми по БЛ, както следва: по БЛ № 1852799, серия А2008, 731. 43 лв.; по БЛ № 0515588, серия А2009, 609. 53 лв.; по БЛ № 0764511, серия А2010, 335. 24 лв.; по БЛ № 0764539, серия А2010, 320. 00 лв.; по БЛ № 0764563, серия А2010, 304. 76 лв.; по БЛ № 0764575, серия А2010, 609. 52 лв.; по БЛ № 1331528, серия А2010, 325. 30 лв.; по БЛ № 042/1904, серия Б2011, 384. 45 лв.; по БЛ № 1214371, серия А2012, 883. 08 лв.; по БЛ № 1207186, серия А2012, 389. 49 лв.; по БЛ № 1238319 серия А2012, 856. 87 лв.; по БЛ № 3783250, серия А2012, 278. 83 лв.; по БЛ № 3785838, серия А2012, 318. 66 лв. По жалба на Я. с решение № 2153-28-17/06.04.2020 г. директорът на ТП на НОИ-Ямбол, като е приел, че претенцията за възстановяване на недобросъвестното полученото парично обезщетение за безработица поради общо заболяване, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода 16.05.2011 г. до 31.12.2012 г. е погасена по давност. Оставил е без уважение жалбата срещу разпореждането в частта, с която е разпоредено на Я. да възстанови на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода 01.01.2013 г. до 01.11.2013 г. в размер на 1691, 63 лева, от които главница 1046, 95 лева и 644, 68 лева дължима лихва. Разпореждане №РВ-3-28-00724028/20.02.2020 г. е потвърдено в останалата му част. Въз основа на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че административният акт не е мотивиран и посочените суми за възстановяване не са установени по основание и размер. В административния акт са изложени подробни мотиви досежно размерът и правното основание на претендираните за възстановяване суми. От доказателствата по делото безспорно е установено, че в ТД на НАП-Ямбол е заличен сключеният трудов договор № 10 от 01.11.2007 г. на Р. Я. с осигурителя "Г." ЕООД, с променено име и собственост от 25.07.2016 г. на "Д. НМ" ЕООД. Безспорно е установено също, че за посочения период "Д. НМ" ЕООД не е отчитал и не е декларирал пред органите на НАП търговска дейност. Към момента на получаване от Я. на паричното обезщетение поради общо заболяване, посоченият трудов договор не е бил прекратен. В тази връзка правилно административният орган е приел, че в случая въпреки наличието на трудов договор не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, тъй като Я. не е осъществявала трудова дейност. Съгласно действащите към момента нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1, и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В случая се касае за недобросъвестност и получените суми подлежат на връщане. Съобразно регламентацията на чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В конкретния случай административният орган не е разполагал с оперативна самостоятелност и следователно е нямал право на преценка дали да издаде съответния акт или не, както и възможност за избор относно неговото съдържание. Произтичащите от този акт последици са предвидени и целени от законодателя с оглед на цитираните по-горе разпоредби, като не се установява действие или поведение на административния орган, което да е в противоречие с изискването да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд-Ямбол следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да отхвърли оспорването на Р. Я. срещу решение № 2153-28-17/06.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол в частта, с което е изменено разпореждане №РВ-3-28-00724028/20.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол досежно началната дата на периода от 16.05.2011 до 01.11.2013 г. като същата да се чете "01.01.2013 г.", оставена е без уважение жалбата на Р. Я. против разпореждане №РВ-3-28-00724028/20.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 01.01.2013 г. до 01.11.2013 г. в размер на 1691. 63 лв., и същото е потвърдено в тази му част. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател-директора на ТП на НОИ-Ямбол за заплащане на разноски за двете съдебни инстанции е основателно. Същите следва да бъдат определени в размер на 200, 00/двеста/лева заплатена държавна такса за касационното производство, и по 100, 00/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете съдебни инстанции, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Общият размер на дължимите разноски възлизат на 400, 00 /четиристотин/лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение