Решение № 192 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5636/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от за Председател на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество - §6, ал. 1, § 7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за противодействие на корупцията (ЗПК)) и от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) (с предишно наименование Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество), срещу Решение 1859 от 22.03.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 10785/2022 г. Подателите на касационната жалба са уточнени с писмена молба от 09.08.2023 г. в изпълнение указанията на съда. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с ново наименование КОНПИ, иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК за обявяване нищожността на Решение 6774/14.11.2022 г. на АССГ, постановено по адм. дело 4853/2022 г. и КПКОНПИ е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба касационните жалбоподатели излагат съображения, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Молят същото да се отмени и се постанови ново, с което се обяви за нищожно Решение 6774/14.11.2022 г. на АССГ, постановено по адм. дело 4853/2022 г. Претендират юрисконсултско възнаграждение Правят възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представят писмени бележки. Касационните жалбоподатели се представляват от юрк. Димитрова и юрк. Димитрова-Ганчева. Ответникът по касация Фондация Антикорупционен фонд оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмени бележки и списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Георгиева-Матеева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на за Председател на КОНПИ и за неоснователност на касационната жалба на КОНПИ. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е надлежна страна, защото спрямо нея е постановен обжалвания съдебен акт, а за Председател на КОНПИ е надлежна страна, защото същият е подател на исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство. Не се споделят доводите на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба на за Председателя на КОНПИ, поради липсата на процесуална легитимация и липсата на представителна власт на така наречения за предстедател. Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (Загл. изм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) (ЗОНПИ) заместник-председателят на Комисията подпомага председателя и го замества при негово отсъствие. Предвид предсрочното прекратяване на правоотношението на председателя на КОНПИ и ноторно известния факт, че Народното събрание на Република България не е избрало председател на КОНПИ, в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗОНПИ, следва да се приеме, че заместник председателят на КОНПИ надлежно е подал касационната жалба от името на председателя на КОНПИ в условията на заместване, каквито правомощия са му предоставени, съгласно чл. 14, ал. 3 ЗОНПИ. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случай, вкл. и в случай като процесния, когато компетентният орган не изпълнява задължението си да избере нов председател на КОНПИ, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, правомощията на председател на КОНПИ, следва да се изпълняват имено от заместник председателя на КОНПИ. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения При служебно извършената проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция констатира, че съдебното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Производството по адм. дело 10785/2022 г. е образувано по подадена от за Председателя на КПКОНПИ (с ново наименование КОНПИ), чрез упълномощен да представлява КПКОНПИ и председателя на КПКОНПИ юрисконсулт, искова молба за прогласяване на нищожност на Решение 6774/14.11.2022 г. на АССГ, постановено по адм. дело 4853/2022 г., с което е отменено Решение ДОИ-9#3 от 12.05.2022 г. за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Като ответник по иска е посочена Фондация Антикорупционен фонд. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. Съгласно чл. 26 ГПК вр. чл. 144 АПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Производството по чл. 128а АПК е исково производство и като страни в него следва да се конституират лицето от чието име е подадена исковата молба, ако същата е редовна и допустима като ищец и страните участвали в производството, завършило с решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена като ответници. Ответниците по иска се посочват от ищеца. Ищецът се определя от посоченото в исковата молба. В случая с Определение от 12.12.2022 г. постановено по адм. дело 10785/2022 г. АССГ е конституирал като ищец по делото КПКОНПИ, а като ответник Фондация Антикорупционен фонд. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество не е подател на исковата молба, с която е сезиран съда, поради което в противоречие с нормативната уредба КПКОНПИ е конституиран като ищец по делото. Видно от отразеното в протокола от проведеното съдебно заседание на 23.02.2023 г. като ищец е била призована Комисията. Видно от диспозитива на съдебното решение, със същото е отхвърлен иска на КПКОНПИ. След като исковата молба е била подадена от за Председателя на КПКОНПИ съдът е следвало да извърши проверка за допустимостта и редовността на исковата молба подадена от този ищец и ако констатира, че исковата му молба е редовна и допустима да конституира същия като ищец в производството. Вместо това съдът е конституирал като ищец субект, който не подател на исковата молба, като не е изложил и съображения за това си процесуално действие. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в производството в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно. Съдебното решение като процесуално недопустимо на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде изцяло обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да извърши преценка на редовността и допустимостта на исковата молба подадена от за Председателя на КПКОНПИ (с ново наименование КОНПИ) и ако същата е редовна и допустима, да проведе исковото производство с конституирането на надлежния ответник. Следва да вземе предвид, че съобразно посоченото в Решение 6774/14.11.2022 г. постановено по адм. дело 4853/2022 г. ответник в производството е бил член на КПКОНПИ, но като ответник в производството е била призовавана КПКОНПИ. С оглед изхода на спора по претенциите за разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение