Решение № 13342 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13872/2010 г.

Решение № 13342 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13872/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната против решение № 2732 от 04.08.2010 г. по адм. дело № 2234/2010 г. на Административен съд София - град, в частта, с която е отменена заповед № РД - 07-343/31.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" за прекратяване на служебното правоотношение на Ирина Любомирова Томова - Димитрова на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и министерството е осъдено да заплати 200.00 лв. разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като изпълнителната агенция е закрита и дейността, изпълнявана от служителката не е преминала към Министерството на отбраната. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което заповедта да бъде отменена. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата - Ирина Любомирова Томова - Димитрова оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" също оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Първоинстанционният съдебен състав аргументирано приема, че оспорената заповед № РД - 07-343 от 31.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната", с която служебното правоотношение на служителката Томова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - при закриване на администрацията, е издадена в противоречие с материалноправните основания за това. Цитираният текст изисква закриване на администрацията към административния орган или на отделна административна структура, в която служителят е назначен, като се преустанови и изпълнението на дейностите, които тя осъществява. В случая правилно е преценено, че посочените изисквания не са изпълнени. Служебното правоотношение на Томова, която заема длъжността "главен вътрешен одитор" в Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" (заповед № РД -07-57/2008 г. ), е прекратено след като с ПМС 167/11.07.2008 г. е приет Устройствен правилник на Министерството на отбраната, в сила от 01.08.2008 г., а считано от същата дата е отменен Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" (ИА ДСМО) и агенцията е закрита (§ 1, т. 1, б. А, бб и § 3 от ПЗР на ПМС 167/11.07.2008 г.). Съгласно § 9 от ПЗР на същото постановление дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на закритата агенция се поемат от Министерството на отбраната (МО) по отношение управлението и разпореждането с движимите вещи и недвижими имоти - държавна собственост, необходимостта от които за министерството е отпаднала, а от Изпълнителна агенция "Социални дейности" на Министерството на отбраната (ИА СДМО) по отношение управлението на жилищния фонд на МО, като § 11, ал. 2 предвижда служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена да се уреждат по реда на чл. 87а от ЗДСл, а в случаите на съкращаване на длъжности - по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Следователно в разглежданата хипотеза, както законосъобразно приема първоинстанционният съд, дейността на изпълнителната агенция, в която жалбоподателката е назначена, не е преустановена, а при условията на правоприемство, преминава в друга администрация, като правоотношенията със служителите, чиито длъжности не се съкращават, следва да се запазят (чл. 87а от ЗДСл). Не са преустановени и функциите, свързани с осъществяване на вътрешен одит, с каквито е ангажирана служителката като главен вътрешен одитор. Съгласно чл. 15 от УП на МО, в сила от 01.08.2008 г., приет с ПМС 167/11.07.2008 г. (отм.) в администрацията на министерството е създадена дирекция "Вътрешен одит" с обща численост на персонала 25 щатни бройки, т. е. дейността по вътрешния одит във ведомството е значително разширена, като се има предвид, че по предходния Устройствен правилник на Министерството на отбраната, приет с ПМС 162/1999 г. (отм.) за звеното за вътрешен одит са определени 4 щатни бройки. С оглед изложеното и при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че дейностите на закритата агенция, включително тези по осъществяване на одит във ведомството не са преустановени, а преминават към Министерството на отбраната, (доколкото тези дейности не са свързани само с управлението на жилищния фонд и по арг. от § 9 от ПМС 167/2008 г.), поради което предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение със служителката Томова не са изпълнени. Ето защо като достига до извода, че не е налице закриване на администрацията и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение със служителката е упражнено в противоречие с нормативната уредба, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Допълнително следва да се посочи, че ако длъжността, заемана от служителката беше премахната, в какъвто смисъл са съображенията на касатора, то основание за прекратяване на служебното правоотношение би била разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността в какъвто смисъл е и нормата на § 11 от ПМС 167/2008 г., а не посоченото в заповедта основание, което отново обоснова извод за нейната незаконосъобразност. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че решението на Административен съд - София град в оспорената част е законосъобразно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При липсата на данни за действително направени разноски в производството пред настоящата инстанция (в пълномощното на адв. Дучева е посочено договореното, но не и действително заплатеното възнаграждение) съдът намира, че такава не следва да бъдат присъждани на ответницата по касация Томова въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение