Решение № 5066 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6558/2020 г.

Решение № 5066 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6558/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. З. от гр. Димитровград срещу решение № 63/17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1212/2019 г. на Административен съд - Хасково. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли да бъде отменено. Възразява, че не е ясно по кой Правилник, уреждащ дейността на Общинския съвет е прието оспореното решение, както и че са нарушени процедурните правила по приемането му. Ответникът - Общински съвет Димитровград, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно съдът е приел, че оспореното решението е взето от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден административен акт, издаден в предвидената от закона форма. С оглед на гореизложеното се налага извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му, следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба от П. З. против Решение № 1338/24.09.2019 г. на Общински съвет Димитровград, с което е приета актуализация на бюджета за 2019 г. на Община Димитровград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че оспореното решението е прието от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Посочил е, че ОбС не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на издаване на оспорения акт - спазени са изискванията за кворум, поименно гласуване. Според съда, при извършване на промяна на общинския бюджет по реда на чл. 124 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/. Разпоредбите на чл. 125 и следващите от ЗПФ определят ред за извършване на компенсирани промени в общинския бюджет и този ред не съдържа изискване за публично обсъждане на промените. Оповестяването най-малко 7 дни предварително на интернет страницата на общината и в местните средства за масово осведомяване важи единствено за процедурата по приемане на бюджета на общината, но не и за последващите промени в този бюджет в хода на неговото изпълнение. Този извод се налага след анализ на разпоредбите, уреждащи реда за промени в държавния бюджет. Разпоредбите на чл. 109 и чл. 110 ЗПФ уреждат правомощие на МС да одобрява вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики и бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, по тяхно предложение, както и правомощие на министъра на финансите да извършва редица други промени в различни пера на бюджета, без да се изисква оповестяване на тези промени и без санкцията на Народното събрание. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за приемане на решението, с което е приета актуализацията на бюджета на общината, при действието едновременно на още три Правилника за организацията и дейността на Общински съвет - Димитровград. Доколкото визираният акт урежда обществени отношения чрез правни норми, той се подчинява на разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА). В чл. 11, ал. 3 от ЗНА е уредена изричната отмяна на нормативен акт. Мълчаливата отмяна обаче не е регулирана от закона. Не е налице и нарушение на закона, поради липсата на гласуван отделен бюджет за с. Бодрово, общ. Димитровград. А според чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, кметът на район или кметство изпълнява бюджета на общината в частта му за района или кметството. При анализ на цитираните разпоредби се стига до извода, че самостоятелен бюджет е предвиден само за общината като административна единица, но не и за второстепенните разпоредители с бюджет. Последните имат задължение да изпълняват бюджета на общината в частта му за района или кметството, ако такъв е бил гласуван от общинския съвет. Решението е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обосновал своите правни изводи със събраните в хода на процеса доказателства. От фактическа страна по делото е установено, че на 10.09.2019 г. кметът на община Димитровград внесъл в Общински съвет – Димитровград докладна записка с рег. индекс ОбС-07-328/10.09.2019 г., относно актуализация на бюджета на Община Димитровград за 2019 г. На 17.09.2019 г. на интернет страницата на Община Димитровград е била публикувана покана за редовно заседание на общински съвет на Община Димитровград на 24.09.2019 г. (вторник), от 09. 00 часа, на основание чл. 23, ал. 4, т. 1 от ЗМСМА и във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 58, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет - Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. На заседанието на 24.09.2019 г., след поименно гласуване, проведено при необходимия кворум и мнозинство, с 25 гласа "за", 0 гласа "против" и 7 гласа "въздържали се", от общо гласували 32 общински съветника, е прието Решение № 1338 от 24.09.2019 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, е приета: Актуализация на бюджета на Община Димитровград за 2019 г. със сумата 47 670 лева, съгласно Приложение 1. Правилна е преценката на административния съд, че жалбоподателят има правен интерес да оспорва процесното решение на ОбС Димитровград, доколкото е жител на общината и решенията на органа на местно самоуправление, особено касателно бюджета на общината, рефлектират в неговата правна сфера. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното решение на ОбС Димитровград са неоснователни и касационната инстанция споделя напълно изводите на административния съд. Правилно съдът се е обосновал, че при извършване на промяна на общинския бюджет по реда на чл. 124 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ не е необходимо да се спази процедурата по чл. 84, ал. 6 ЗПФ. Съдът е приложил по аналогия разпоредбите на чл. 109 и чл. 110 ЗПФ, които уреждат правомощие на МС да одобрява вътрешно компенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики и бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет по тяхно предложение, както и правомощие на министъра на финансите да извършва редица други промени в различни пера на бюджета, без да се изисква оповестяване на тези промени и без санкцията на Народното събрание. Правилен е изводът на съда, че след като законът допуска промените в държавния бюджет да се извършват по облекчена процедура в сравнение с тази по първоначалното приемане на бюджета, по аналогия следва да се приеме, че и промените в общинския бюджет могат да се извършват без да се изисква предварително публичното им обсъждане. Съдът е разгледал и правилно е отхвърлил възражението на оспорващия за приемане на процесното решение при действието едновременно на три правилника за дейността на Общинския съвет Димитровград. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове, правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗНА урежда, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. От това следва, че с приемането на последващ Правилник за организация на дейността си, ОбС отменя предходния Правилник и към момента на приемане на процесното решение е действащ само един Правилник. /Подобно възражение на жалбоподателя вече е разгледано в решение № 14691/26.11.2020 г. по адм. д. № 3325/2020 г. ВАС, Трето отд. / Административният съд е разгледал всички възражения на жалбоподателя и е изложил подробни мотиви при правилно приложение на материалния закон. С оглед на това решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение