Решение № 11090 от 5.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. Чауш против решение 506 от 21.03.2022 г., постановено по адм.д. 3064/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Асеновград не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Златанов ЕООД, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Г. Петров и Е. Петров, чрез особения си представител, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Ш. Чауш против заповед А-1436/06.08.2020 г. на кмета на Община Асеновград, с която, на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. чл. 110, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 113, ал. 2 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП - План за застрояване и РУП за УПИ Х-163, УПИ ХІ-156 и УПИ ІХ-155а по плана на Промишлена зона Север гр. Асеновград. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че е налице правното основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ за одобреното изменение на ПУП ПЗ. Констатира, че с изменението на ПУП ПЗ не се променя характера и начина на застрояване в трите УПИ, а съобразно приетият окончателен проект на ОУП на гр. Асеновград и прилежащите му землища и Правила и нормативи за прилагане на плана, неразделна част от последния се предвиждат устройствени показатели за зона Жс, в която попадат имотите, предмет на ПУП, както следва П. застр. 25-70%, к инт 1 2, П озел. 30-50%. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и прави извод, че при одобряването на РУП са спазени изискванията на чл. 62, ал. 3, т. 1 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Приема, че устройствената зона е правилно определена. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушения на материалния закон и е необосновано. Неправилен и необоснован е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че действащия ПУП за трите УПИ, преди изменението му, е от 1997 г., като със заповед А-568/30.07.1997 г. на кмета на Община Асеновград е одобрен КРЗП частично за кв. 3 по плана на Производствена зона Север Асеновград в т.ч. и за процесните три УПИ. Границите на промишлена зона Север са определени със заповед от 1998 г. и включват 21 квартала, в т.ч. и кв. 3. С графичната част на оспорената заповед е определена нова зона, а именно Ц-смесена централна, като в таблицата към графичната част на заповедта трите УПИ са определени за жилищно строителство и съобразно приетата зона са дадени максималните нормативни градоустройствени показатели, които са значително по-високи за тези в производствена зона. За УПИ Х-163 е определена 100 % плътност за застрояване, к инт 3,0, П озел. 20% като е посочено, че същият е ъглов със свързано застрояване по двете странични регулационни линии, за УПИ ІХ-156 и УПИ ІХ-155а са определени п.застр. 80 %; к инт 3 П озел. 20. Установено е, че в одобрените регулационни и застроителни планове на гр. Асеновград централна зона не е отредена (л.139), както и че УПИ Х-163 е ъглов, като едната улица е тупик, но в случая е приложена нормата на чл. 27, ал. 3 ЗУТ. Установено е, че преди постановяване на съдебното решение е приет ОУП на гр. Асеновград и прилежащите му землища и Правила и норми за прилагането на плана, неразделна част от него, като процесните УПИ попадат в устройствена зона Жс със средна височина с устройствени показатели П застр.- 25-70%, К инт 1,00-2,00 %, П. озел. 30-50% , които показатели съответстват напълно с чл. 19, ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии. С оглед на изложеното следва, че заповедта, с която е одобрен ПУП ПЗ и РУП е постановена в нарушение на материалния закон. В приложените по делото доказателства , в т.ч. и административната преписка не става ясно начина, по който с одобряването на ПУП е променена вида на зоната от промишлена зона Север в Ц-смесена централна, което е отбелязано само в графичната част и същевременно в нея изрично е посочено, че проектът за изменение на трите УПИ е от кв. 3 по плана на ПЗ "Север", в текстовата част на заповедта е посочено, че имотите се намират в Промишлена зона Север, като междувременно е установено, че Ц-смесена централна зона за града не е отреждана. Следва да се има предвид и че двете зони са с различно предназначение и съответно различни устройствени показатели. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони териториите от разновидност "смесена централна зона" са територии на населените места, предназначени за многофункционално ползване и означени като (Ц). С определяне на зона Ц-смесена централна се завишават и устройствените показатели, съгласно чл. 38, ал. 1 от наредбата. Следователно налице е противоречие между текстовата и графичната част на заповедта, а зоната е определена в нарушение на закона, което от своя страна води и до нарушаване на допустимите устройствени показатели. Нарушено е и императивното правило на чл. 27, ал. 4 вр. ал. 3 ЗУТ, тъй като в случая предвидената максимална интензивност и плътност на застрояване не могат да се надвишават, защото УПИ Х-163 има лице на две улици, една от които е задънена. Ето защо и устройствените показатели и за трите УПИ са определени в нарушение на закона, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Освен това обжалваното решение е постановено след като предходното постановено по делото решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В отменителното решение, постановено по адм. д. 7151/2021 г. по описа на Върховния административен съд са дадени задължителни указания, а именно да се изясни налице ли е одобрен ОУП, който определя общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, както и общият режим на устройство на всяка от териториите със съответните правила и нормативи. Посочено е, че наличието на одобрен предварителен проект на ОУП е релевантен за настоящия спор въпрос, в частност предвиждането на устройствена зона Ц-смесена централна. В случая ОУП е приет след постановяване на оспорената заповед, но предвижданията в същият следва да бъдат съобразени на основание чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като към датата на влизане в сила на ОУП производството по делото е висящо, като се има предвид и че одобреното изменение на ПУП - ПЗ и РУП е незаконосъобразно, не само поради несъответствие с ОУП, а и поради посочените по-горе нарушения на закона. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Община Асеновград да заплати на Ш. Чауш сумата 2150 лв., от които 1080 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 1000 лв. заплатено възнаграждение за особен представител и 70 лв. заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,