Решение № 13099 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Н. Калчев-АК Пазарджик в качеството на пълномощник на С. А. К. с адрес в гр. Пловдив против Решение 1908/27.02.2024г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1531/2024г. С него се отхвърля жалба на К. против Решение 2153-15-160/07.06.2023г. на директора на ТП на НОИ Пловдив за събиране на сумата от 14361.33 лева, от които 10300.31 лева главница за периода 01.01.2018г. до 31.05.2020г. и лихва в размер на 4061.02 лева, начислена към 12.12.2022г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 КСО след 12.12.2022г. до погасяване на задължението. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно в тази част, поради нарушение на материалния закон съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК ,поради което се иска отмяната му. Поддържа, че жалбоподателката не е подавала документи за отпускане на пенсия, документите са оставени на трето лице да ги подаде, пенсията е получавана по банкова сметка, тя е била в чужбина, поради което е налице добросъвестно поведение, поради което не следва да връща получената отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Участващият в производството представител на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника в писменото становище, обжалваното решение и мотивите към него, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив. С него е установено от фактическа страна, че К. е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с разпореждане от 9.03.2005г. при условията на §4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 5.09.2004г. при навършена [възраст], по заявление, подадено в ТП на НОИ Пловдив с вх. от 9.02.2005г. Пенсията е отпусната при зачетен осигурителен стаж от 39 г. 10 дни. Предприети са мерки са установяване на точния размер на осигурителния стаж и е установено, че К. няма право на пенсия при условията на § 4 от ПЗР на КСО, тъй като е удостоверен стаж само от трета категория в размер на 16г. и 4 м. 21 дни и не е налице изискуем стаж от 15 г. от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. При тези установени факти е прието, че К. е съзнавала, че няма право на пенсия, поради което недобросъвестното получените суми следва да бъдат възстановени. Съдът е установил от приложената преписка фактите от значение за спора и е извел фактически и правни изводи, съвпадащи с тези на административния орган, поради което сумите следва да бъдат възстановени като недобросъвестно получени. Решението е правилно. Възраженията в касационната жалба се свеждат основно до обстоятелството, че по делото е установено, че заявлението за отпускане на пенсия е подадено от друго лице, на което К. предоставила правото да ги подаде, получавала пенсията по банков път и не следва да възстановява суми, които била получила добросъвестно. Тези доводи са неоснователни. В разпоредбите на КСО не се съдържа определение на добросъвестност при получаване на пенсия, съответно и други обезщетения по КСО при настъпили осигурителни рискове. Това означава, че квалификацията на добросъвестност следва да се установява във всеки конкретен случай при отчитане на общоприетите юридически и житейски факти в поведението на лицето, което получава обезщетение по КСО. В настоящият случай К. получава суми по заявление в нейна полза, макар и не подадено от нея, които суми постъпват в нейна сметка, тя ги приема, а всъщност се установява, че за нея липсват материалните предпоставки за отпускане на пенсия. Твърдението за липсата на знание от нейна страна за отрицателните предпоставки, и за наличие само на положителните от значение за правото на пенсия е изключително крайна хипотеза в представното съзнание на К. към резултата- отпусната пенсия в определен размер, при липса на предпоставките в закона за правото. Предвид изложеното мотивите на съда към обжалваното решение се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение