Решение № 15859 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2011 г.

Решение № 15859 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Отема" ЕООД, представлявано от управителя Вернер Дубно, чрез пълномощника адв. Камелия Рускова, срещу решение № 3606 от 11.11.2010 г., постановено по адм. дело № 698 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000903561 от 17.08.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, в частта, потвърдена с решение № 10 от 6.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на РА в частта, потвърдена от директор Дирекция "ОУИ" - София, както и присъждане на направените разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Барух я оспорва като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София град, е отхвърлена жалбата на "Отема" ЕООД срещу РА № 2000903561 от 17.08.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, в частта, потвърдена с решение № 10 от 6.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, а именно - относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 68 373.22 лв. по фактура № 3/17.12.2008 г., издадена от "Феър бау" ЕООД за периода м. 12.2008 г. Със същото решение е осъдено дружеството да заплати на ответната Дирекция сумата 1 818 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил мотиви относно процесуалната законосъобразност на РА. По съществото на спора, административният съд е счел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не опровергават констатациите на РА за неналичие на предпоставките за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за декларираните консултантски услуги съгласно разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС и в частност на чл. 71 от с. з. За да достигне до този извод, съдът е възприел извода на органите по приходите, че в сключения договор от 10.01.2008 г. за поръчка между "Феър бау" ЕООД и жалбоподателя липсва конкретизиране относно вида на извършените комисионни услуги, начини и условия за тяхното приемане, а така също не може да бъде изяснен характера на фактурираната услуга, начина на калкулиране цената на услугата, нейните елементи. В оспореното решение е обсъдена и респективно възприета констатацията на органите по приходите, че "Феър бау" ЕООД не разполага с кадрови потенциал за извършване на такава дейност, в това число и за извършването на комисионни услуги. По-нататък в мотивите на решението е обсъдено като неоснователно възражението на жалбоподателя, че е налице доставка на интелектуален труд, изразяваща се в осъществено посредничество от "Феър бау" ЕООД, чийто резултат се прехвърля чрез възложителя "Отема" ЕООД на производителя "Балкантекс" АД, който на практика осъществява и овеществява този труд чрез изработка и продажба/ реализация на тежка конфекция. Като неоснователни са обсъдени и доводите на "Отема" ЕООД, че "Феър бау" ЕООД притежава необходимия квалифициран персонал за предоставяне на услугата по договора в лицето на управителя на дружеството, притежаващ дипломи и свидетелства за квалификация, издадени от швейцарски училища. Съдът е счел, че представените такива свидетелства от висше търговско училище "Д-р Раебер" - Цюрих не отразяват точната професионална квалификация, респективно специалност на управителя. По отношение на представения протокол за приемане на извършена работа по "комисионна услуга" от 17.12.2008 г. е посочено, че предвид липсата на други съпътстващи документи, същият не може да се възприеме като безспорно доказателство, удостоверяващо реалност на извършените доставки, а издадената фактура не е достатъчно основание да се приеме, че е осъществена доставка. по тези съображения и след съвкупна преценка на доказателствения материал, съдът е посочил, че процесната фактура не обективира реални услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, които да формират право на данъчен кредит за получателя по тях. Решението е правилно. Предметът на доставка на процесната фактура № 3/17.12.2008 г. без конкретизиране на дата или номер на договора, неговия предмет и т.н. Представен е Договор за поръчка от 10.01.2008 г. между "Отема" ЕООД, в качеството на доверител, и "Феър Бау" ЕООД, в качеството на довереник, съгласно който ревизираното дружество възлага на "Феър бау" ЕООД да подпомага доверителя за намиране на нови продукти за износ, в по-висока ценова категория и по-рентабилни в областта на тежката конфекция, проучване, оценка и представяне потенциала за реализация на стоките в Европейския съюз и в Швейцария, водене на преговори за продажба и разпространение на съответните нови продукти, както и организиране транспорт на стоките. Довереникът е задължен да изпълни поръчката в срок от 1 г. от подписване на договора, а възнаграждение не е договорено, като е посочено, че същото ще бъде изплатено при изпълнение на поръчката на база на представените приемо-предавателни протоколи за посредничество при сделки или като възнаграждението се изплаща при цялостно свършена работа, въз основа на протокол за свършена работа. Представен е Протокол от 17.12.2008 г. за извършена работа, подписан от двете страни по съглашението. Предвид несъответствието между посочения предмет на фактурираната услуга и наименованието на посочения по-горе договор, както и с оглед очертания предмет на договора от 10.01.2008 г., настоящият състав приема, че същият не разкрива белезите на комисионен договор по смисъла на чл. 348 от ТЗ, тъй като "Феър бау" ЕООД в случая не действа от свое име и за сметка на комитента, не е поел задължение да сключва договори от името на жалбоподателя, а извършва само посредническа дейност. При това положение, предвид не само наименованието си, но и с оглед предметното си съдържание, представеният договор следва да се квалифицира като договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД, като "Феър бау" ЕООД се е задължило да извършва посредническа дейност срещу възнаграждение. Предметът на този договор е постигането на определен резултат - свързване на страните и подпомагането им да сключат договор или сключват договори. За да се приеме, че е осъществено посредничество, а следователно и че услугата по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и чл. 12 от ППЗДДС е извършена, е необходимо да се установи, че от договора са произтекли целените от него последици, а именно, че посредникът е свързал поръчващия с трети лица, сключили договор с него. Доколкото ролята на посредника е да свърже определени лица в договорна връзка, той се явява с двойна функция. Макар да е в договорни отношения с една от страните по проектния договор, той работи и за двете страни, като посредничи за сключването му. Тоест, данни за посредническата дейност следва да са налице и при поръчващия. В конкретния случай обаче, от страна на жалбоподателя - касатор в настоящото производство, не са представени доказателства за това услугата да е реално извършена. Не са събрани доказателства за това какви и кои точно договори жалбоподателят е сключил с посредничеството на "Феър Бау" ЕООД, съответно какви действия е предприел последния за сключването на такива сделки - доклади за извършените проучвания, за водене на преговори, оферти за подлежащите на сключване договори с лицата, с които са водени преговори, предоставянето на информация за текущото изпълнение на договора, т. е. не са представени доказателства за това довереникът да е изпълнил задълженията си по чл. 1 от договора. В този контекст следва да се посочи, че не може да се установи възникването на резултата от посредническата услуга, поради което обосновано е прието от административния съд, че не е доказано настъпването на данъчно събитие, съответно данъкът не е станал изискуем, поради което правото на данъчен кредит е упражнено в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В реда на изложените мотиви настоящият състав приема, че правилно е обсъдено като неоснователно от първостепенния съд твърдението на жалбоподателя, че спорната фактура доказва извършена доставка на интелектуален труд под формата на осъществени търговски отношения в резултат на които "Балкантекс" АД е произвело стока (палта) и е реализирало чрез продажба тази стока на "Есприт" - Германия (по делото е представен комисионен договор от 10.12.2007 г. между "Балкантекс" АД и "Отема" ЕООД). В светлината на цялостния доказателствен материал, приобщен към административната преписка, следва да бъде ценена констатацията на органите по приходите, че "Балкантекс" АД има търговски отношения с "Есприт" - Германия от 2004 г. Действително, основателно касаторът възразява срещу формулировката на съда, че посочените търговски отношения означавали, че дружеството-жалбоподател "няма нужда от извършване на процесната услуга от страна на "Феър Бау" ЕООД", която всъщност преповтаря мотиви от потвърдителното решение на Директор Дирекция "ОУИ" - София. Вярно е, че съдът няма правомощия да преценява целесъобразността на търговските сделки. В случая, обаче, обсъжданото обстоятелство на наличието на визираните търговски отношения между "Балкантекс" АД и "Есприт" - Германия, е още един аргумент в насоката, че съвкупната преценка на доказателствата не обуславя извод за реалност на фактурираните услуги. Ангажираните писмени доказателства не установяват връзката между поетото задължение по договора от 10.01.2008 г. и фактурираните услуги, т. е. не установяват по безспорен начин, че последните са извършени с посредничеството на "Феър бау" ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изпълнението на договора е документирано с Приемно-предавателен протокол от 17.12.2008 г., но същият не може да бъде приет като достатъчен да установи доставка на отразената услуга, която е специфична и като оспорена предполага доказване с допълнителни писмени доказателства, извън тези приети в хода на ревизията, а такива в хода на обжалване по съдебен ред не са ангажирани. При извършената насрещна проверка "Феър бау" ЕООД не е представило доказателства за наличие на кадри за изпълнение на процесните услуги, а също така и доказателства, че изпълнителят на услугата притежава необходимата професионална квалификация. Макар и принципно вярна тезата на касатора, че при търговските отношения личността на търговеца е от съществено значение за упражняване на дейността му, то това обстоятелство в случая не води по необходимост до извода, че именно управителят и едноличен собственик на "Феър бау" ЕООД с личния си труд е осъществил в цялост твърдяните услуги, тъй като, както бе посочено по- горе, липсват доказателства за това. Наред с това не са представени резултати, анализи от извършената "комисионна услуга"; не са представени разходни документи относно това къде са водени преговори за продажба и разпространение на съответните продукти, както и документи за извършени транспортни разходи, посочени в договора за поръчка от 10.01.2008 г. Предвид всичко това, правилно съдът е потвърдил изводите на органите по приходите, че по спорната фактура няма доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС, същата не е съобразена с изискванията на чл. 9 и чл. 25 ЗДДС, поради което и за "Отема" ЕООД не е възникнало право на данъчен кредит, произтичащо от нормата на чл. 68 от с.з. Въз основа на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд- София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото в полза на Дирекция "ОУИ" - София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 818 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,