Решение № 8116 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9668/2011 г.

Решение № 8116 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9668/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман против решение № 427 от 14.06.2011 г. по адм. дело № 426/2011 г. на Административен съд - София област, с което е отменена заповед № 893/14.04.2011 г. на същия административен орган, с която на Десислава Илинчева Иванова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатите от Иванова дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Иванова против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София област е законосъобразно. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити и е подписана от издателя. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и резултатите от нея са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителката нарушения (справка рег. № 5703/29.03.2011 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарната производството при административнонаказващия орган или в случая на 39.03.2011 г., когато справката, с резултатите от проверката е представена на директора на РДГП- Драгоман. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителката (такива са депозирани на 30.03.2011 г. след запознаване със справката), с което са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че въпреки изложеното по-горе заповедта следва да бъде отменена, тъй като от страна на служителката не са допуснати посочените в заповедта нарушения на служебните задължения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за санкционирането й не са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, а разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР предвижда това нарушение да бъде санкционирано с дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай е установено, че на 7.12.2010 г. около 8.00 часа, по време на дежурството на Иванова, държавен служител кат. Д, главен полицай, командир на отделение в Гранично контролно - пропускателен пункт (ГКПП) III степен - Олтоманци от Гранично полицейско управление (ГПУ) II степен - Олтоманци при РДГП - Драгоман, в Република България от Република Сърбия пристига лек автомобил "Рено клио" с транзитен регистрационен номер, като при граничната проверка водачът представя "Разрешение за временно движение", позволяващо автомобилът да се управлява на територията на България без ограничения. След като, заедно с проверяващия полицай Атанасова, преглежда представените документи, служителката Иванова преценява, че разрешителното дава право на движение на автомобила по цялата територия на страната, поради което не съществуват пречки за влизане на автомобила в Република България. Проверка за това как автомобилът е напуснал територията на България от страна на служителката не е извършена, а ръководството на ГКПП и ГПУ не е уведомено за случая. При тези данни правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че от страна на Иванова не са допуснати посочените в заповедта нарушения на задълженията, предвидени в длъжностната характеристика да ръководи личния състав на смяната по пропускателната дейност на ГКПП и отговаря за дейността на ГКПП в отсъствието на началника, да изучава оперативната обстановка в зоната на граничен контрол, своевременно реагира и взема решения при настъпили изменения, информира началника на ГКПП и води оперативен дневник. В случая нарушения при граничната проверка на описания в заповедта автомобил от страна на жалбоподателката не са констатирани. Не са посочени и установени пропуски в ръководеното на личния състав, както и изменения в оперативната обстановка в зоната на граничен контрол, налагащи вземането на решения, респ. информиране на ръководството, а също и нарушения при воденото на оперативен дневник. Законосъобразно е и заключението, че поведението на служителката Иванова не е в нарушение на чл. 110, ал. 2, т. 1 от Инструкция № Iз-2295/8.12.2006 г. за патрулно-постовата дейност в МВР, задължаващ служителите на ведомството да "докладват по установения ред за конкретни условия и причини, способстващи извършването на престъпления и други правонарушения, като по възможност на място вземат мерки за отстраняването им" и на чл. 2, т. 8 от Инструкция Iз-2271/1.10.2010 г. за способите и организацията за осъществяване на наблюдението на границата на сухоземни, морски и речни участъци от държавната граница, предвиждащ "своевременно подаване на информация по служебен ред при констатиране на причини и условия за извършване на на правонарушения". При извършването на граничната проверка нарушения от страна на жалбоподателката не са допуснати и не са описани в заповедта. Водачът на проверявания при влизане в Република България лек автомобил представя документи, които му позволяват свободно движение на територията на страната. Тези документи са взети предвид от служителката и след проверка в информационната база данни е разрешено влизане на автомобила в Република България. Обстоятелството как и по какъв начин този автомобил е напуснал страната е извън предмета на гранична проверка, извършена от полицаите под ръководството на Иванова при влизане на моторното превозно средство в страната, поради което за служителката не е налице възможност да установи нарушение на граничния режим за излизане на автомобила, съответно задължение да докладва за такова или за условия, способстващи за извършване на нарушение. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че от страна на Иванова не са извършени описаните в заповедта нарушения на служебните задължения и поведението на служителката неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Ето защо като достига до извод в този смисъл и на това основание отменя обжалваната заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Изводите на съдебния състав се обосновават от представените по делото доказателства. Заключението на съда за липсата на допуснати от Иванова нарушения на служебната дисциплина се основава на анализ на ангажираните писмени доказателства. Извършена е преценка на дейността на служителката при граничната проверка при влизане на автомобила с транзитен номер в страната и след анализ на задълженията в представената длъжностна характеристика обосновано е преценено, че от страна Иванова не е допуснато неизпълнение на предвидените за длъжността служебни задължения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,