Решение № 181 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2013 г.

Решение № 181 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Стоян Герасимов Василев от гр. Благоевград срещу решение № 6877 от 13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 6237/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-7/22.05.2012 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не е сътрудничил на ДС, а цял живот е бил преследван от ДС. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 2-7/22.05.2012 г. на Комисията. Редовно призован за съдебно заседание, Стоян Герасимов Василев се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение и иска отмяна на решението на КРДОПБГДСРСБНА по съображения, че никога доброволно не е сътрудничил на ДС, а кадровото му досие е съставено без негово знание и желание. Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, не се представлява. От същата по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробни съображения за неоснователност на жалбата, съответно- за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 2-7/22.05.2012 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА/ наричана за краткост Комисията/, с което е установена принадлежността на Стоян Герасимов Василев към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник - агент. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Комисията в случая се е произнесла не служебно, а по искане на жалбоподателя по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, което не се публикува официално в Интернет, а се съобщава единствено на заявителя. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверено копие от картон обр. 4, съставен на името на Стоян Василев, съдържащ данни за лицето, датата на вербуването му, името и длъжността на вербовчика, качеството на вербуваното лице - СС-агент и псевдонима му, както и картон обр. 6 -подписан от вербовчика; извлечение от регистрационен дневник, в който под № 66673 отново е посочено името на касатора, дата на вербуването му и качеството, в което същият съдейства на органите по чл. 1 от закона - секретен служител-агент, както и протокол за унищожаване личното досие на Василев от 3.07.1990 г., в което отново е записан псевдонимът "Гошо" и рег. № 66673 на вербуването му. Съдът е приел, че административният орган е постановил правилно решение, позовавайки се на горните документи, попадащи сред изброените такива по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при наличието на които Комисията действа в условията на обвързана компетентност . Съдът е приел, че твърдяната и доказана в хода на съдебното производство репресия по отношение на Василев като македонски националист не изключва възможността същият да е станал сътрудник на ДС. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт в обжалваната му част е законосъобразен. Правилно АССГ е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правилно съдът е приел, че в досието на жалбоподателя са се съдържали изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му в посочените структури на ДС и БНА. Неоснователни са развитите от касатора в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че същият не е желал да сътрудничи на ДС и без неговото знание, като акция за "неутрализация", същият е бил включен в регистрите на ДС като техен сътрудник. Правилно АССГ в решението си е приел, че, при наличието на някой от документите, неизчерпателно изброени в чл. 25 от Закона, Комисията, при условията на обвързана компетентност, е длъжна да обяви принадлежност на конкретно лице към структурите на ДС или разузнавателните служби на БНА. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. При наличието на който и да било от документите по чл. 25 от Закона, Комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност дали тази принадлежност е в резултат на "неутрализация" или не. Анализът на чл. 25 от Закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях / включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които не носят подписа на вербувания / е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,