Решение № 9887 от 30.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10484/2017 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев, жив. в гр. Благоевград, чрез процесуален представител, срещу решение 949/16.06.2017 г. по адм.дело 35/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 244з - 2617/23.12.2016 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Благоевград. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и постановен в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на ОДМВР - Благоевград, в писмено възражение, иска оставяне на решението в сила, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с обжалваната заповед на Георгиев в качеството му на младши инспектор, полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" във Второ районно управление - Благоевград при ОДМВР - Благоевград на основание чл. 194, ал. 2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 във връзка с чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Наказанието е наложено за това, че на 28.09.2016 г. около 14 ч.15 мин. по време на изпълнение на служебните задължения в съвместен наряд с младши инспектор С. Попдимитров на ул. "14 - ти полк" в Благоевград при проверка на управляващия лек автомобил Р. Чорбаджийски му дал указание да предаде 10 лева на Попдимитров и след предаването им не санкционирал Чорбаджийски за извършено нарушение по чл.70, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - управление на лекия автомобил без включени дневни или къси светлини. В заповедта е посочено, че с действията, с които при изпълнение на служебните си задължения е поискал от Чорбаджийски облага, която не му се следва, за да не извърши действия по служба е нарушил виновно точки 15, 19, 20, 42, 48, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители и деянието е уронило престижа на службата. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.204, т.3 ЗМВР, отговаря на изискванията за форма и съдържание, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, материалното право е приложено правилно и е съобразена целта на закона. Решението е правилно. В касационното производство са представени и приети като писмени доказателства обвинителен акт по досъдебно производство 77/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - Благоевград и разпореждане за насрочване в разпоредителното заседание на нохд 103/2018 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, след което по искане на касатора е спряно настоящето производство на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК вр. чл.144 АПК до приключване с влязла в сила присъда на нохд 103/2018 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Производството е възобновено след получаване на заверените преписи от влязла в сила на 22.04 .2021 г. присъда 1202/12.03.2019 г. по нохд 103/2018 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и мотивите към нея, потвърждаващото я решение на Апелативен съд - София и решението на Върховен касационен съд,оставящо в сила решението на Апелативен съд - София. С влязлата в сила присъда е признат подсъдимия Г. Георгиев за виновен в това, че на 28.09.2016 г. около 14 ч.15 мин. в Благоевград, ул. "14 - ти полк", в качеството му на длъжностно лице - полицейски орган, като помагач, умишлено подпомогнал С. Попдимитров, да поиска и приеме дар - банкнота с номинал 10 лева от Р. Чорбаджийски, която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл.70, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - управление на лекия автомобил без включени светлини за движение през деня или къси светлини, поради което и на основание чл.302, т.1, пр.6 във връзка с чл.301, ал.1, пр.1 и 2 във връзка с чл.20, ал.4 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК е осъден на лишаване от свобода от една година, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. При сравнение на диспозитива на влязлата в сила присъда и фактите по оспорената заповед е видно, че същите се отнасят за едно и също деяние, извършено от Георгиев. Съгласно чл. 300 ГПК вр. чл.144 АПК влязлата в сила присъда е задължителна за настоящия съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което са неоснователни доводите в касационната жалба относно обосноваността на изводите на АС, че Георгиев е извършил така описаното деяние и го е извършил виновно - действайки умишлено. Висящността на наказателното производство към момента на постановяване на съдебното решение на АС не води до извод за порок на съдебното решение, още повече, че съдът е формулирал своите изводи след анализ на доказателствата, събрани по дисциплинарното производство и изводите му кореспондират със съдържанието на обсъдените от него доказателства. Неоснователни са доводите, че дисциплинарното наказание е наложено за наличие на висящо наказателно производство. Видно от горецитирания текст на заповедта дисциплинарното наказание е наложено за състав на дисциплинарно нарушение, състоящ се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. АС и дисциплинарно - наказващият орган са посочили конкретните етични правила, които са нарушени и са изложени мотиви за уронване на престижа на службата вследствие на нарушението, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилна преценка на АС за липса на нарушение на чл.210 ЗМВР относно изискуемите реквизити. Видно от горецитираните части от заповедта всички релевантни факти са описани в нея. За посоченото дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т. 13 ЗМВР е предвидена само едно дисциплинарно наказание в закона и то е "уволнение". Независимо, че след извършената правилна квалификация на деянието, дисциплинарно - наказващият орган няма право на преценка относно вида на наказанието, в случая предвид изключително тежките последици от деянието - компрометирането на самата длъжност "полицейски служител" и създаване на негативно отношение към МВР като цяло, наложеното наказание е съразмерно на извършеното и обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени съгласно чл.210, ал.1 НК при определяне на наказанието. Бланкетно е оплакването за нарушение чл.207, ал.12 ЗМВР и от него не става ясно кое точно задължение на дисциплинарно - разследващият орган (ДРО) не е е изпълнено. Становището на ДРО ( л.100 - 112) за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност от 29.11.2016 г. е изготвено в дадения срок на ДРО (до 30.11.2016 г.), със него се е запознал ДНО на 30.112016 г. и е поставил резолюция на тази дата, като подписът му не е оспорен от жалбоподателя в сроковете по чл.193 ГПК вр. чл.144 АПК. Обобщената справка от 21.11.2016 г. ( л.113 -121) е предявена на жалбоподателя и той се е подписал на последната й страница за запознаването с нея на 24.11.2016 г. Неоснователни са доводите за неспазване на двумесечния срок по чл.196, ал.2 ЗМВР, тъй като видно от резолюцията на становището, ДНО се е запознал с материалите по дисциплинарното производство на 30.11.2016 г., а оспорената заповед е издадена на 23.12.2016 г. Правилна е преценката на АС за липса на съществено нарушение на процесуалните норми по издаване на заповедта. Несъгласуването на заповедта с юрисконсулт, въпреки разпоредбата на чл.71 на Инструкция 8121з -470 от 27.04.2015 г. (отм.) не е съществено нарушение на административно - процесуалните норми, тъй като не се касае за задължителна законово - изискуема процедура по съгласуване с друг орган. В случая посоченото правило е целяло единствено гарантиране на спазване на процесуалните норми в ЗМВР и правилно прилагане на материалното право, с което компетентният орган се е справил и без посоченото съгласуване. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение