Решение № 2030 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2017 г.

Решение № 2030 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационни жалби на началника на СГКК гр. П. и С. Д. Ч. против решение № 1275 от 14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2379/2016 г. по описа на Административен съд гр. П. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Е. Г. С. не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отменя заповед № 18-7678/28.09.2016 г. на началника на СГКК гр. П., с която е одобрено изменение в кадастралната карта на с. П. Евтимово, община Асеновград, състоящо се в коригиране на границата между ПИ с идентификатор 55590.111.330 и ПИ с идентификатор 55590.111.331 като имотната граница се привежда в съответствие с границата между имотите по регулационния план, одобрен със заповед от 1937 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма, като в същият не са посочени фактически и правни основания за издаването, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Неправилно съдът приема, че оспорената заповед е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Макар и неточно посоченото в административния акт правно основание, а именно чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) дава възможност да се направи извод, че промяната в кадастралната карта се извършва поради непълнота или грешка съобразно легалното определение, дадено в § 1, т. 16 ДР ЗКИР. С приобщените към административната преписка писмени доказателства се установяват и фактическите основания за издаване на заповедта, като в последната административният орган изрично се позовава и на представените към заявлението за изменение на кадастралната карта документи, едно от които е обяснителната записка, в която подробно се описват фактическите основания за изменението. Неправилно съдът приема, че при издаване на административният акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Към момента на издаване на заповедта чл. 53, ал. 3 ЗКИР е изменен и не изисква съставяне на акт за непълноти и грешки със съдържание, посочено в цитираната норма. Независимо от горното изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон е законосъобразен. Д. Е. Г. Стойкова е уведомена по надлежния ред за образуваното административно производство за изменение на кадастралната карта, засягащо имота й и същата не депозира възражение в дадения й срок. Това обаче не преклудира правото й да обжалва заповедта и по този начин да изрази несъгласието си с промяна на границата между двата имота. От събраните по делото доказателства е установено, че между двамата имота съществува частично изградена масивна ограда, а в останалата част границата не е материализирана. В кадастралната карта границата между имотите, съответства на имотната граница, заснета в плана от 1995 г. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установяват разлики в границата между двата имота, като отразената нова имотна граница съответства на имотната граница по плана от 1937 г, като през 1995 г. е заснета нова имотна граница и е одобрен регулационен план, като имотната граница не съответства с регулационната. С одобреното изменение се засягат границите на имота на ответника по касационната жалба Е. С., като се намалява площта на имота й. С оглед на така установеното се налага извода, че е налице спор за материално право, който съгласно правилото на чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва да се отстрани по съдебен ред. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,