Решение № 6413 от 28.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, подадена против решение 621 от 06.12.2021 г., постановено от Административен съд - Плевен по адм. дело 403/2021 г., с което е отменена Заповед РД 46-139 от 28.02.2018 г. на МЗХГ в частта, с която извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. са останали заявените от "Агро Маркс" ЕООД - Плевен площи от БЗС с идентификатори 03068-576-1-1, 03068-576-2-1, 03068-576-3-1 и 03068-576-4-1 и преписката е върната на министъра на земеделието, храните и горите /сега на земеделието/ за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението по отношение на посочените площи. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата "Агро Маркс" ЕООД, чрез процесуалния си представител взема становище за оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е Заповед РД 46-139/28.02.2018 г. на МЗХГ за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2017 година. По жалба на "Агро Маркс" ЕООД е образувано адм. дело 6416/2018 г. по описа на ВАС, което е разгледано по реда на чл. 145 и сл., вр. чл. 132, ал. 2 т. 2 от АПК във връзка с § 149 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ-бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./. По делото е било постановено решение 12288/06.10.2020 г. на тричленен първоинстанционен състав като жалбата е оставена без разглеждане в една част и производството по делото е прекратено, в в друга част е била отменена Заповед РД-46-139/28.02.2018 г. на МЗХГ, с която извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. е останала разликата от 1,65 ха от БЗС06690-58-1-1 и 1,54 ха от БЗС 06690-727-3-1 и преписката е върната на МЗХГ в тази й част за ново произнасяне, а в останалата част е била отхвърлена. С решение 5567/10.05.2021 г. на петчленен касационен състав на ВАС, постановено по адм.д. 13222/2020 г. е било отменено първоинстанционното съдебно решение 12288/06.10.2020 г. на ВАС, постановено по адм. дело 6416/2018 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Агро Маркс" ЕООД - Плевен срещу Заповед РД 46-139/28.02.2018 г. на МЗХГ в частта, с която извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. са останали заявените площи от БЗС с идентификатори 03068-576-1-1, 03068-576-2-1, 03068-576-3-1 и 03068-576-4-1 и делото в тази му отменена част е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда, а в останалата отхвърлителна част решението е било оставено в сила. След връщане на делото за ново разглеждане тричленен първоинстанционен състав на ВАС, на когото е било разпределено е постановил определение 5904/17.05.2021 г. по адм. дело 5003/2021 г. като е приел, че производството по делото е образувано след изменението на чл. 33а, ал.6 от ЗПЗП /ДВ- бр. 77/18.09. 2018 г./, според който заповедта на МЗХГ, с която се одобрява или изменя окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК и затова по арг. от чл. 132, ал. 1 вр. с ал. 2 т. 2, пр. четвърто и чл. 133, ал. 1 от АПК е приел, че спорът следва да бъде разгледан от административен съд в първоинстанционната фаза на производството, поради което новото произнасяне по жалбата срещу решението на МЗХГ следва да бъде от компетентния към настоящия момент първоинстанционен съд и го изпратил по подсъдност на Административен съд - Плевен. С определение 7643/24.06.2021 г. петчленен състав на ВАС по адм.д. 5664/2021г. по описа на съда се е произнесъл по повдигнатия спор за подсъдност между тричленен първоинстанционен състав на ВАС и АдмС - Плевен, като е постановил, че делото след връщането му за ново разглеждане, е подсъдно на Административен съд - Плевен като първа инстанция. Делото е върнато за ново разглеждане по жалбата на "Агро Маркс" ЕООД - Плевен срещу Заповед РД 46-139 от 28.02.2018 г. на МЗХГ в частта, с която извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. са останали заявените площи от БЗС с идентификатори 03068-576-1-1, 03068-576-2-1, 03068-576-3-1 и 03068-576-4-1. Първоинстанционният съд в детайли е установил фактическите обстоятелства по делото и настоящият състав изцяло споделя установената фактическа обстановка. Също така се споделят и направените от първоинстанционния съд правни изводи. Правилно в съдебното решение е прието, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й като одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" се основава на данните от извършено самолетно заснемане и дешифрирането на създадената цифрова ортофото карта, както и от протоколите за извършени специализирани теренни проверки. Що се касае до процесните парцели за кампания 2017 г. не са били налични актуализирани данни от самолетно заснемане, тъй като последната изготвена ортофотокарта е за кампания 2014 г. и решението за попадането на парцелите извън специализирания слой за кампания 2017 г. се базира на резултата от извършената проверка на място с Протокол PVN-03-EB-14058/03.11.2017 г., при която е установено, че площите са опожарени и затова недопустими за подпомагане на основание чл. 9, ал. 5 от Наредба 2/2015г., което фактическо положение се потвърждава от заключението на съдебно-техническата експертиза. Според чл. 9, ал. 5 от Наредба 2 от 17.02.2015 г. недопустими за подпомагане са постоянно затревени площи или тези части от тях, за които при проверката на място се установи, че са били изгаряни, освен когато ползвателят на помощта представи документ от компетентната структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, че пожарът е резултат на природно явление или на действия на други лица. В чл. 13, ал. 1 от приложимата Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, е посочено, че кандидатът за подпомагане следва да уведоми РА за наличието на форсмажорно обстоятелство в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие. Кандидатът или упълномощено от него лице попълва формуляр по образец, заедно с подписана декларация, с която се задължава да представи доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от оторизирана за това институция. В случая този ред и условия са спазени. Безспорено е и се потвърждава от всички приобщени по делото доказателства, че процесните постоянно затревени площи в землището на [населено място] са били опожарени, което ги прави недопустими за подпомагане по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Наредба 2/2015 г., освен ако не е налице форсмажорно обстоятелство. Ползвателят е уведомил ДФЗ на 08.09.2017 г. за възникналия на 30.08.2017 г. в парцелите пожар като е представил и входящия номер на искането за издаване на удостоверението. Впоследствие на 04.10.2017 г. е представил и издаденото удостоверение от компетентната институция - РДПБЗН - Плевен от 28.09.2017 г., според което пожарът в землището на [населено място] е възникнал на 30.08.2017 г. в сухи треви в съседен имот и се е прехвърлил в имотите, стопанисвани от жалбоподателя на обща площ 515,78 дка. Това е установено при посещението на място от служител на РДПБЗН - Плевен, който на 12.09.2017 г. е констатирал, че изгорелите площи от сухи треви вече са били угаснали. Следователно пожарът е възникнал на 30.08.2017 г. в съседен имот и към 12.09.2017 г. вече е бил загасен, което е удостоверено от компетентната за това институция. Уведомлението е изпратено до компетентния орган - ДФЗ още на 08.09.2017 г., от което може да се направи извод, че е подадено своевременно в рамките на законния срок от 15 работни дни от прекратяване на фактическото събитие или в случая към момента на подаване на уведомлението този срок не е бил изтекъл. Това дава основание да се приеме, че е налице изключение по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Наредба 2/17.02.2015 г. и площите отговарят на критериите и са допустими за подпомагане и следва да бъдат включени в обхвата на специализирания слой. Касае се за възникването на форсмажорно обстоятелство, което е извън волята на земеделския стопанин, предвид че пожарът е възникнал в съседен имот и се прехвърлил в стопанисваните от него площи, за което събитие той не може да носи отговорност, и следователно пожарът е резултат от природно явление или на действия на други лица. Поради това посочените площи в [населено място] незаконосъобразно не са били включени в одобрения окончателен слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2017 г. и затова в тази част оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на МЗХГ за включването на посочените площи в допустимия слой. Предвид изложеното, касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски. Направените такива, видно от представените доказателства са само за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 2 000 лева. Във връзка с направеното възражение за прекомерност, настоящият състав счита, че размерът на същия следва да бъде определен по реда на Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на пето отделение