Решение № 71 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 628/2010 г.

Решение № 71 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 628/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от М. С. Т. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник адв. М., против въззивно решение от 05.02.2010 г. по гр. д. № 2417/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост в полза на [фирма] на сумата 2135,67 лв., претендирана по изпълнително дело № 7274/2002 г. на СИС при СРС, 3 отд., 9 участък, образувано по издаден изпълнителен лист по гр. д. № 06069/2003 г. на СРС, 76 състав. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се и съображения за разноречива съдебна практика по въпроса за вида на вземанията на топлофикационните дружества и за срока, в който се погасяват по давност подобни вземания. С Определение № 60/08.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието, че по формулирания и значим за изхода на делото материалноправен въпрос - за вида на вземанията на топлофикационните дружества, с оглед това с каква давност ще се погасяват правата при бездействие на кредитора да ги упражни, е обосновано приложно поле по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответната по касационната жалба страна [фирма] счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли отрицателния установителен иск, Софийски градски съд е приел, че М. С. Т., в качеството й на фактически ползвател на топлофициран имот, съобразно легалната дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.) е била потребител на топлинна енергия за посочения период от време. По повод въведено от ищцата възражение за изтекла погасителна давност и от тук за недължимост на сумата 2134,74 лв. /начислявана коректно/, въззивната инстанция е счела, че процесните задължения нямат характер на периодични такива, а обстоятелството, че е възприето заплащането им да става ежемесечно има отношение само към тяхната изискуемост, която не променяла характера им. Съдът е посочил, че се прилага общата петгодишна давност, установена в чл. 110 ЗЗД, и счетено от 01.11.1999 г., когато изтича срока за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период до датата на образуване на изпълнителното дело - 27.10.2003 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл, което мотивира и неоснователност на възражението за недължимост и води до отхвърляне на отрицателния установителен иск на това основание. Касационната жалба е основателна. По съществения материалноправен въпрос, свързан с приложение института на погасителната давност е формирана трайна съдебна практика. С решение № 111/08.10.2010 г. по т. д. № 1068/2009 г. на ВКС, ТК, I отделение; решение № 173/28.10.2009 г. по т. д. № 1095/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 168/22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г.; решение № 31/09.09.2010 г. по т. д. № 400/2009 г. на ВКС, ТК, II отделение, всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи, според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С посочените решения е прието, че вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл. 111, б. "в" ЗЗД/. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. Изводите на Софийски градски съд за отсъствие на вземания с периодичен характер при този вид договори за предоставяне на топлинна енергия на потребителите и съответно за приложимост на общата петгодишна давност са направени в разрез с визираната задължителна съдебна практика, която е била известна към момента на постановяване на обжалваното въззивно решение. От тук следва, че с обжалваното решение неправилно е отхвърлено като неоснователно правопогасяващото възражение на ищцата /сега жалбоподател/ по отношение на спорното вземане. При произнасяне по това възражение решаващият състав е допуснал нарушение на материалния закон и е направил необоснован извод за неприложимост на предвидената в чл. 111, б. "в" ЗЗД тригодишна давност. След като, считано от 01.11.1999 г., когато изтича срока за плащане на стойността на доставената топлоенергия за първия месец от исковия период - септември 1999 г. до датата на образуване на изпълнителното дело - 27.10.2003 г. тригодишната давност е изтекла, то този факт е обстоятелство, съставляващо самостоятелно основание за уважаване на иска. Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС, приема, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Поради отсъствие на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, спорът следва да се реши по същество, като се уважи предявеният отрицателен установителен иск. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК при отбелязване, че касаторът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, следва да се присъдят разноските, направени от страната за всички съдебни инстанции общо в размер на 407,72 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение