Решение № 16964 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2013 г.

Решение № 16964 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Георгиев Китов, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 2622/19.04.2013 г. по адм. д. № 10575/2012 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба. изпълнителният директор на на Агенция по геодезия, картография и кадастър-София не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1, АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър-София, с която са одобрени кадастралната карта и регистър за район "Студентски град" в частта за имоти № 12-2 по помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ и имоти № 3472а-1 и 3472а-ІІ по плана на район Студентски град, възстановени като наследствени на жалбоподателя по реда на земеделската реституция. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че при изработването на кадастралната карта и кадастралния регистър са използвани данни от регулационния план на м. "Малинова долина", одобрен с решения по протоколи № 114 и 117/2007 г. / без посочен издател/, а процесните имоти не са нанесени в регулационния план. Така постановеното решение е необосновано. В този аспект приетите по делото доказателства не обосновават направените от съда фактически констатации. Такава е фактическата констатация, че имотите не са нанесени в кадастралния план. Видно от заключението на вещото лице и другите удостоверения по делото възстановените имоти са в урбанизираната част, като част от тях попадат в границите на УПИ ІІІ, кв. 12, по регулационния план от 1985 г., което сочи, че същите имат своята кадастрална основа. Решението е и материално и процесуално незаконосъобразно: На първо място, няма категорични данни дали именно регулационният план, одобрен с решения по протоколи № 114 и 117/2007 г., е взет за основа при изработването на кадастралната карта и регистър, тъй като в удостоверението, издадено от самия административен орган не се конкретизира по кой одобрен регулационен план са изготвени кадастралната карта и регистър, а вещото лице сочи само, че за м. "Малинова долина" са изработени тези регулационни планове. На второ място, според вещото лице, имотите попадат в обхвата на кадастралната карта, но не са нанесени в същата. Фактическият статут на имотите изобщо не е изяснен с оглед доказателствата по делото, няма данни тези имоти, след като са в обхвата на кадастралната карта, как точно са отразени, имат ли идентификатори и на кого са записани. Не отговаря на ангажираните по делото доказателства приетото от съда, че имотите не са нанесени в кадастралния план / според съда към момента на отпочване на процедурата не са нанесени в кадастралния /регулационния/ план/. Двата плана са различни, а вещото лице дава заключение, че имотните граници по кадастралната карта и регулационния план съвпадат, но не уточнява кои имоти касае тази констатация. В този смисъл изобщо не е ясно как тези имоти хем попадат в обхвата на кадастралната карта, хем не са нанесени, а има съвпадение на границите по картата и взетия за основа регулационен план. Не е изяснено кои имоти по регулационния план са нанесени и как те се отнасят към процесните имоти. Съдът изобщо не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност с оглед безспорно установеното, видно от удостоверението на самия административен орган, че при създаването на кадастралната карта и регистри не са ползвани нито кадастрални планове, нито помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ. С оглед приложените по делото удостоверения се налага изводът, че процедурата по чл. 13а ППЗСПЗЗ е финализирана, което е основание съгласно чл. 13, ал. 7 ППЗСПЗЗ за попълване на имотите в одобрения кадастрален план или в одобрената кадастрална карта. В този аспект изобщо няма данни, след като има заявена процедура за отреждането им като урегулирани такива, как те са отразени в последния актуален кадастрален план. Съдът не е изследвал и приоритетността при нанасяне на имотите в кадастралната карта, уредена в чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри, Според цитираната разпоредба кадастралните планове, както и картите и плановете, създадени по ЗСПЗЗ са с приоритет пред регулационните планове, а последните са тези по отменения ЗТСУ, при приложена регулация и липсата на материализирани граници. Очевидно регулационният план по чл. 16 ЗУТ, взет според удостоверението на административния орган и заключението на вещото лице като основа при изработването на кадастралната катра, е последващ и само при обстоятелството, че е първи, и одобрен едновременно с кадастралния план, може да бъде основа за изработването на кадастралната карта и регистър. Предвид изложеното релевантните за спора обстоятелства с оглед статута на процесните имотите не са изяснени. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящето решение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение