Решение № 1458 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10518/2020 г.

Решение № 1458 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10518/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Попова, против решение № 892/16.07.2020 г. /погрешно вписана година 2017 на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 2589/2019 г., в частта му, в която е изменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МДТ-606/23.04.2018 г., издаден от Иван Захариев, старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" към община Несебър, мълчаливо потвърден от решаващия орган, като установените с него задължения за такса битови отпадъци /ТБ0 на "Сънрайз" АД – Пловдив за 2014 г., 2015 г. и 2017 г. са намалени с таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В касационната жалба се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - "Сънрайз" АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, Княгиня Мария Луиза № 8, ет. 3 – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил АУЗД № МДТ-606/23.04.2018 г., издаден от Иван Захариев, старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" към община Несебър, мълчаливо потвърден от решаващия орган, с който на "Сънрайз" АД са установени задължения за ТБО за 2014 г., 2015 г. и 2017 г. в общ размер 26 940. 33 лв. и лихва към датата на акта – 6 322. 30 лв. за притежавания от него недвижим имот – търговски обект жилища за персонал, находящ се във в. с. Елените, с партиден номер 1158491310006. Частично оспореното в настоящото касационно производство решение на административния съд е постановено след повторно разглеждане на делото. С решение № 14085 от 22.10.2019 г. по адм. д. № 5909/2019 г. Върховният административен съд е отменил решение № 178/06.02.2019 г. на Административен съд – Бургас по адм. д. № 2373/2018 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационният състав е счел за неправилен изводът на първостепенния съд, че сградата, собственост на жалбоподателя, е жилищна и е дал указания да се изясни въпросът към кое населено място е принадлежността на процесния имот и след преценка на събраните по делото доказателства да се обоснове дължимост или недължимост на таксите за трите вида услуги съобразно законовите изисквания. По делото безспорно се установява от представения нотариален акт, както и от приетото без оспорване от страните заключение на вещото лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, че процесният недвижим имот, собственост на жалбоподателя, е изграден в ПИ с идентификатор 27454.502.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Емона, община Несебър. Вилното селище Елените попада в землищата на с. Емона и с. Свети Влас според одобрената кадастрална карта и кадастралния регистър – за Свети Влас със заповед № РД-18-48/03.10.2005 г. на изп. директор на Агенция по кадастъра, а за Емона – със заповед № РД-18-47/03.10.2005 г. на изп. директор на Агенция по кадастъра. За в. с. Елените има изработен и одобрен кадастрален план през 2002 г., а с решение № 610/12.05.2006 г. на ОС – Несебър е одобрен ПУП – ПРЗ. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУЗД е издаден от компетентен орган. Таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо по аргумент на противното на чл. 71, т. 3 ЗМДТ в приложимата редакция /ДВ бр. 153/98 се дължи, тъй като е доказано наличието на такова, ползвано и поддържано от община Несебър. Според него по аргумент на противното на чл. 71, т. 1 ЗМДТ в приложимата редакция /ДВ бр. 153/98 дължима е и таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като макар в. с. Елените да не фигурира в заповедите на кмета, с които са определени районите, включени в организираното поддържане на чистотата, е доказано, че автомобилите, собственост на общинското предприятие, са извършвали събиране на битовите отпадъци от контейнерите, поставени на асфалтирана площадка в северната част на вилното селище, в които са събирани битовите отпадъци на цялото вилно селище. Представени са пътни листове и графици. При така установените факти съдът е потвърдил акта в частта му на установените задължения за ТБО за двете услуги. В тази част решението не е обжалвано с касационна жалба от "Сънрайз" АД. Относно услугата по почистване на обществените територии съдът след като е обсъдил представените от ответника доказателства е приел, че от негова страна е доказано предоставянето й чрез ОП "БКС Свети Влас". Представени са трудови договори, списъци и графици на лицата, които са работили през всеки един ден /шофьори, метачи, озеленители/, представени са доказателства за придобити ДМА – товарни камиони и автомобили за сметосъбиране. За да отмени оспорения акт в частта му относно установеното задължение за ТБО за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, той е приел, че не е доказано от ответника в близост до имота на жалбоподателя да има територии за обществено ползване по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, които да са били поддържани от общината. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното първоинстанционно решение в оспорената му част като неправилно, поради следното: Касаторът не оспорва, че на територията на в. с. Елените не се намират територии за обществено ползване по смисъла на изброените в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в приложимата редакция, тъй като имотите са частна собственост, вкл. улици, алеи и зелени площи. Според него обаче таксата за тази услуга се дължи, тъй като безспорно е предоставяна в с. Емона и гр. Св. Влас, в землищата на които се намира вилното селище, както и в м. "Козлука". От представените по делото заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ в приложимата редакция за всяка една от процесните години е видно, че Свети Влас и м. "Варницата" и м. "Козлука" до в. с. Елените са включени в границите на районите, в които се предлагат и трите услуги – събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Според приложенията към тези заповеди местностите "Варницата" и "Козлука" обхващат края на регулацията на Свети Влас до в. с. Елените /под и над пътя/. С представените решения на ОС Несебър на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ са утвърдени разходите за извършването и на трите услуги за с. Емона и Свети Влас. Представени са заповеди на кмета на кметство Свети Влас, с които са определени районите на Свети Влас и Елените като такива, които следва да се обслужват от автомобил Мерцедес – снегорин с рег. [рег. номер на МПС] с водач Н. Вълканов за извършване на снегопочистване и опесъчаване по посочените маршрути. Извършването и отчитането на извършеното пред служители на кметството също е установено чрез представените от ответника доказателства. Чрез СТЕ се установява, че единствения достъп до в. с. Елените с автомобил е по пътя Слънчев бряг – Свети Влас – Елените. Условието да не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване според чл. 71, т. 2 ЗМДТ е услугата да не се предоставя от общината. Този текст на закона неправилно е тълкуван от първостепенния съд в смисъл, че тази услуга следва да бъде предоставяна от общината в близост до имота на дружеството или поне в границите на вилното селище. По аргумент на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ услугата включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Осъществяването й от общината в гр. Свети Влас и с. Емона, както и в територията между края на регулацията на Свети Влас до в. с. Елените /под и над пътя/, е доказано чрез представените от ответника писмени доказателства и това е достатъчно, за да се приеме, че таксата е дължима. Това законодателно решение е следствие от характера на териториите, спрямо които се предоставя услугата, а именно територии за обществено ползване, достъпът до които е свободен, т. е. те могат да бъдат ползвани от всеки. Това от своя страна изисква обща отговорност на задължените по чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11 ЗМДТ лица – собственици на имоти, разположени на територията на общината. В този смисъл Върховният административен съд е разрешил редица спорове между същото дружество и същия ответник за дължимите ТБО за недвижими имоти във в. с. Елените, изброени в касационната жалба, които не е необходимо да бъдат изброявани и в настоящото решение. По така изложените съображения решението на Бургаския административен съд в оспорената му част като неправилно, поради противоречие с материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Сънрайз" АД. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение