Решение № 14366 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1098/2019 г.

Решение № 14366 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1098/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Континвест" ООД чрез неговия пълномощник срещу решение № 228/07.12.2018 г. по адм. д. № 149/2018 г. на Административен съд Ямбол. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК Югоизточен район чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №ДК-02-ЮИР-3/18.05.2017 г. на Началника на РДНСК Югоизточен район, с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж: "Инсталация за хлороунищожение с натриева основа до натриев хипохлорид - белина и склад за съхранение на натриев хипохлорид - белина", находящ се в УПИ ІІІ, кв. 333 по плана на гр. Ямбол, разположен в североизточната част на ПИ 87374.515.59 на границата с ПИ 87374.515.60 по кадастрална карта на гр. Ямбол като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение, което е второ по съществото на спора след отменително решение на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съобразно изискването на чл. 225, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа. Установено е, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, като същият съдържа фактически и правни основания за постановяването му, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Строежът е изграден след 2001 г., извън посочените в разпоредбите на пар. 16 ПР на ЗУТ и пар. 127 ПЗР на ЗИДЗУТ и не е търпим. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като е изяснил всички обстоятелства, посочени от касационната инстанция в отменителното решение. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект е строеж от първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б "г" ЗУТ, а не преместваем обект, както се твърди и в касационната жалба. В този смисъл решаващият съд правилно е изтъкнал, че обстоятелство, че може да се разглоби, не изключва характера на строеж. Всъщност по този факт не е имало спор и пред първата касационната инстанция. В случая въз основа на събраните доказателства безспорно е установено, че че инсталация за хлорунищожение с натриева основа до натриев хипохлорит – белина и склад за съхранение на натриев хипохлорит – белина не е описана изрично като подобект в Протокол обр. 16 от 1988 г., т. е. тя не е част от съоръженията, описани като цехове за производство на магнезиеви и алуминиеви соли в протокола от 1988 г. В същата насока е и обстоятелството, че процесният обект – "Инсталация за хлорунищожение с натриева основа до натриев хипохлорит-белина и склад за съхранение на натриев хипохлорит – белина", е разположен в североизточната част на ПИ 87374.515.59 на границата с ПИ 87374.515.60 по кадастрална карта на гр. Ямбол, докато сградите описани в Протокол обр. 16 са изградени ПИ 87374.515.60, което е в синхрон с отразеното в постановление за възлагане на недвижим имот от 7.11.2007 г., вписано в СлВп с вх. рег. № 12790, том ХІ, стр. 110/16.11.2007 г., че поземлен имот 87374.515.59 е с начин на трайно ползване – незастроен имот за производствена, складова дейност. По отношение на отразеното в протокол от 02.10.2007 г. и съобразяване на съдържанието му с останалите по делото доказателства е посочено, че съгласно протокол на МОСВ, РИ – Стара Загора от 02.10.2007 г. се констатира производството на алуминиев сулфат, железни коагуланти, натриев хипохлорит и разфасовка на течен хлор, от които продукти хлор се използва само за натриев хипохлорит и при разфасоването на течен хлор и това задължава да има инсталация за хлор унищожение с натриева основа, както и че не е възможно да съществува инсталация за разфасовка на течен хлор, без да има инсталация за хлор унищожения с натриева основа. Касае се за производствена инсталация, като само на процесната инсталация има производство на хлор. Решаващият съд е установил и времеизвършването на строежа, което с оглед преценката на евентуалната му търпимост е отнесено след 2001 г. В този смисъл съдът правилно е взел предвид, че през 2007 г. на жалбоподателя е е възложен УПИ ІІІ като незастроено дворно място с Постановление за възлагане на недвижим имот от 7.11.2007 г., вписано в СВ с вх. рег. № 12790, том ХІ, стр. 110/16.11.2007 г. С оглед времеизвършването на строежа съдът законосъобразно е приел, че спрямо изградения без строителни книжа и по тази причина незаконен строеж не са налице предпоставките за търпимост на същия съобразно нормите на пар. 16 ПР на ЗУТ и пар. 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,