Решение № 1747 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4035/2019 г.

Решение № 1747 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4035/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 и чл. 231 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Велико Търново, чрез процесуалния му представител гл. юрк. С. Гидикова, против решение № 7 от 22.02.2019 г., постановено по адм. дело № 834/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – Велико Търново. Касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и установяващата се от тях релевантна за спора фактическа обстановка – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становището, че в хода на дисциплинарното производство са събрани относимите доказателства, установяващи съпричастността на наказаното лице към вмененото му дисциплинарно нарушение. Прави възражение срещу изводите на съда за допуснати съществени нарушения при събирането и оценката на доказателствата в хода на дисциплинарното производство, както и за нарушено в тази връзка право на защита на служителя при реализиране на дисциплинарната му отговорност. Оспорва заключението за материална незаконосъобразност на процесната заповед, като сочи, че в тази част мотивите на съда почиват на хипотетични предположения и неутвърдени от самия жалбоподател защитни аргументи. Оспорва се и изводът на съда, че дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана, без дисциплинарно наказващият орган да е извършил преценка на цялостното поведение на наказваното лице. В тази връзка касаторъ( поддържа, че липсата на предишни наказания не може да отмени факта на осъществено в случая тежко, морално укоримо деяние, естеството на което предопределя както тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение, така и наличието на обстоятелства, характеризиращи го като уронващо престижа на службата. По подробно изложени в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяването на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповед № 366 з-103/12.01.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Н. Ковачев. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съгласно чл. 78 ГПК, както и направените разноски за призоваване на един свидетел в размер на 159.00 (сто петдесет и девет) лева. Ответната страна по касационната жалба – Н. Ковачев, чрез пълномощник си по делото адв. В. Василев, в депозиран писмен отговор заявява становище за законосъобразност и обоснованост на оспорения съдебен акт. Излага съображения в подкрепа на изводите на съда за допуснати в хода на дисциплинарното производство нарушения при събиране на доказателствата и приобщаването им към преписката. Поддържа тезата, че от всички събрани доказателства, както в административното, така и в съдебното производство, не се установява по несъмнен начин извършването от страна на Н. Ковачев на деянието, представляващо дисциплинарно нарушение, тъй като липсват безспорни доказателства относно неговото авторство. Като правилно и обосновано разглежда становището на съда, че в случая не са налице предпоставките за квалифициране на деянието като такова, уронващо престижа на службата пред широк кръг лица. При тези възражения, поддържани в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, ответникът по касация прави искане за оставяне в сила на оспореното решение на АС – Велико Търново. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че при разглеждане на жалбата срещу заповедта за уволнение, първоинстанционният съд не се е съобразил с дадените от касационния състав на Върховния административен съд задължителни указания относно необходимостта от преценка на всички редовно събрани и относими към разрешаването на спора доказателства, с оглед на което съдът е формирал необосновани изводи за допуснати в хода на дисциплинарното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа становище за неправилност на обжалваното съдебно решение, което като неправилно следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид релевираните в касационната жалба отменителни основания, доводите и възраженията на страните и след преценка на доказателствата по делото, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Настоящото производство е образувано, след като тричленен състав на ВАС, пето отделение, с решение по адм. дело № 8008/2017 г. по описа на ВАС, е отменил на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решение № 160 от 5.06.2017 г., постановено по адм. дело № 59/2017 г. по описа на АС – Велико Търново по оспорване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител Н. Ковачев, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Повторното разглеждане на делото пред административния съд е приключило с постановяването на решение № 7 от 22.02.2019 г. по адм. дело № 834/2018 г. по описа на АС – Велико Търново, предмет на оспорване в настоящото касационно производство по реда на чл. 225 от АПК. С обжалваното пред настоящия касационен състав решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 366 з-103/12.01.2017 г., издадена от директора на ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, във вр. с т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (утвърден с МЗ рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г., Обн., ДВ, бр. 67/12.08.2014 г.), на младши експерт Н. Ковачев – младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция", сектор "Охранителна полиция" в РУ – Велико Търново при "ОДМВР" – Велико Търново, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за посочената длъжност. От данните по делото, първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Н. Ковачев (ответник по касация) е заемал длъжността младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция", сектор "Охранителна полиция" в РУ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново. Със заповед № 366 з-3084 от 9.12.2015 г. на директора на ОДМВР – Велико Търново, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство срещу него, като служителят е отстранен временно от длъжност. Дисциплинарното производство е образувано във връзка с постъпили в "ОДМВР" – Велико Търново данни с докладна записка № 366 р-21267/09.12.2015 г., подадена от началника на РУ на МВР – Велико Търново. Данните от същата се отнасят до извършени на 8.12.2015 г. в дома на полицейския служител процесуално-следствени действия по досъдебно производство № 3 М-166/2015 г. по описа на ОДМВР – Велико Търново. В резултат на извършените действия е установено, че в твърдите дискове на два броя конфигурации, находящи се на адреса на служителя Н. Ковачев, се съдържат "торент тракове", както и друга информация, свързана със снемане от интернет на материали с порнографско съдържание, касаещо малолетни деца. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е съобщена на служителя на датата на издаването й, като същият не е дал обяснения по нея. Със заповеди на директора на "ОДМВР" – Велико Търново на основание чл. 46 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, многократно е удължаван срокът на разследване на дисциплинарното производство. Междувременно, в хода на дисциплинарното разследване на служителя са били отправяни редица покани от дисциплинарно разследващия орган за даване на обяснения по случая и предоставяне на сведения за нуждите на дисциплинарното производство. Дисциплинарното разследване е приключило с изготвянето на обобщена справка УРИ 366 р-22862/21.12.2016 г. от специално назначената да извърши проверка по случая комисия. Отразените в обобщената справката фактически и правни установявания на дисциплинарно разследващия орган почиват както на извършените от самия него действия по събиране на доказателства, така и на приобщените към преписката материали от воденото срещу Н. Ковачев досъдебно производство по следствено дело № 42/2015 г. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСлО) в Окръжна прокуратура (ОП) – Велико Търново. Последните са изискани от Районна прокуратура – Велико Търново, предоставени и приобщени към материалите по дисциплинарното производство с протокол рег. № 366 р-22090/9.12.2016 г. В обобщената справка е възприета следната фактическа обстановка: Полицейският служител Н. Ковачев е привлечен като обвиняем с постановление от 9.12.2015 г. за извършено престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 от НК. При извършените в дома му процесуално-следствени действия същият, по сведения на служители от МВР, е потвърдил пред тях съпричастността си към вмененото му деяние. В хода на дисциплинарното производство служителят е отказал да предостави паролите си за достъп до "Фейсбук" и личната си електронна поща, отказал е съдействие за изясняване на постъпилите данни, както и да се яви на изследване на полиграф в Института на МВР. В обясненията си пред дисциплинарно разследващия орган твърди, че домът му се посещава от различни лица, но отказва да посочи конкретни имена, което да позволи извършването на допълнителна проверка. Заявява, че единствено членовете на семейството му разполагат с ключ за семейното жилище, както и че същите ползват стационарния и мобилния компютри в жилището. Информация за влизания в сайтове с порнографско съдържание с видимо малолетни лица и теглене на материали с детска сексуална експлоатация се съдържа в справка от ГД "БОП", съгласно която от извършен онлайн мониторинг със специализирани софтуерни програми е засечен потребител от българското интернет пространство, използващ IP адрес [номер], който сваля файлове с посоченото съдържание. Установено е чрез справка, че горепосоченият IP адрес е част от интернет адресното пространство на ДУИ "Новател" ООД – доставчик на интернет на фирма "Видеосат 21 век" ООД, гр. Велико Търново. IP адресът е локализиран на територията на [населено място], [адрес], като лицето, живущо на посочения адрес заедно със семейството си, е лицето, сключило договора с фирма "Видеосат 21 век" ООД – Н. Ковачев. Данни за постъпвани през посочения IP адрес [номер] сайтове с порнографски материали с участието на малолетни лица и сваляни, съответно записвани файлове с такова съдържание се установяват и в заключението по назначената от органите на досъдебното производство компютърно-техническа експертиза, приобщена към материалите от воденото дисциплинарно производство ведно с останалите, постъпили от ОСлО в ОП-Велико Търново материали по досъдебно производство № 42/2015 г. Така установената информация за многократно осъществяван достъп до сайтове с порнографско съдържание, касаещо малолетни лица, сваляне и записване на файлове с такова съдържание е съпоставена със събраните данни за работното време на Н. Ковачев (включително отсъствията му поради ползване на законоустановен отпуск) и това на съпругата му, дните, в които децата му са посещавали учебни занятия, както и трафичните данни от мобилните телефони, ползвани от Ковачев, съпругата му К. Ковачева и дъщеря им Ц. К.. Въз основа анализа на гореописаните материали по дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващият орган е конкретизирал три дати, за които е посочил, че са налице достатъчно данни, установяващи по безспорен начин извършването и авторството на деянието. На 2.10.2015 г., 13.10.2015 г. и 16.10.2015 г. Н. Ковачев е в отпуск по болест с назначен домашен режим. В точно определен времеви отрязък от деня (рано сутрин) са регистрирани влизания в интернет сайтове с порнографско съдържание, включващо малолетни лица. Предвид горното, както и с оглед данните за работното време на съпругата му, училищните занимания на децата му, условията за придвижване на последните до мястото на работа, съответно до училище, а също и съобразявайки наличните трафични данни от ползване на мобилни телефони от членовете на семейството, дисциплинарноразследващият орган е извел заключението, че на посочените дати и в определеното време останалите членове на семейството не са се намирали на адреса. Поради това, счита за обоснован извода, че именно Н. Ковачев е лицето, достъпвало, сваляло и разпространявало материали с порнографско съдържание със сексуална експлоатация на видимо малолетни и непълнолетни лица. Този извод, съгласно възприетото от дисциплинарно разследващия орган, се подкрепя от всички събрани и обсъдени в хода на дисциплинарното производство доказателства, които макар и косвени, са логични и безпротиворечиви и преценени в своята съвкупност установяват по несъмнен начин, че автор на извършеното деяние е именно служителят Н. Ковачев. С тези мотиви дисциплинарната комисия е приела, че с действията си служителят е нарушил разпоредбите на т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поведението му е станало достояние на широк кръг лица чрез средствата за масово осведомяване, което от своя страна се е отразило негативно на авторитета на МВР, в частност на "ОДМВР" – Велико Търново. Действията му са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, с което се уронва престижът на службата, поради което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е направено предложение до дисциплинарно наказващия орган за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят е запознат с обобщената справка и всички материали от проведеното дисциплинарно производство на 22.12.2016 г., като му е разяснено и правото в срок от 24 часа да даде допълнителни обяснения или възражения. Служителят не се е възползвал от това свое право, видно от направеното от дисциплинарно разследващия орган удостоверяване с протокол рег. № 366 р-23099/23.12.2016 г. Н. Ковачев е поканен да даде обяснения по случая и преди окончателното изготвяне на обобщената справка. В обяснение рег. № 366 р-22867/21.12.2016 г. на зададените въпроси относно местоработата на съпругата му през 2015 г., относно собствеността и ползването на флаш памети, предадени на разследващите органи при извършени в дома му процесуално-следствени действия, както и относно установено влизане в порносайтове и смъкване на материали, съдържащи сексуална експлоатация на малолетни и непълнолетни лица на датите 2.10.15 г., 13.10.15 г. и 16.10.15 г., когато единствено той е бил в семейното жилище, служителят категорично отказва да даде обяснения. Не твърди каквито и да е обстоятелства и не прави възражения по така формулираните от органа конкретни нарушения, извършени на посочените дати и сочещи като техен автор именно лицето Н. Ковачев. Съгласно чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарната комисия е изготвила становище до дисциплинарно наказващия орган за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя, като в същото са възприети изцяло установената в обобщената справка фактическа обстановка, дадената правна квалификация на деянието и отправеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във вр. с т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С оспорената заповед № 366 з-103/12.01.2017 г. дисциплинарно наказващият орган е приел за доказано, че именно потребител в дома на сем. Ковачеви, от семейните компютри, многократно е свалял и разпространявал материали с порнографско съдържание със сексуална експлоатация на видимо малолетни и непълнолетни лица. Посочил е, че предвид безспорно установеното отсъствие на другите членове на семейството може да се направи обоснован извод, че именно Н. Ковачев е свалял и разпространявал гореописаните материали. Приел е, че с деянието си полицейският служител е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както следва: т. 19 – "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява", като укоримото деяние е станало известно на широк кръг лица посредством публикации в местни всекидневници, с което служителят е допринесъл за формиране на негативния облик на институцията и е намалено доверието на обществото в дейността на същата; т. 20 – "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си", като в случая служителят не е съобразил действията си с поставените високи изисквания за етично и морално поведение на служителите от МВР с оглед изпълняваната от тях дейност по опазване на обществения ред, защита живота и здравето на гражданите. В заповедта са изложени съображения за това, че дисциплинарната отговорност е независима от наказателната отговорност, събраните данни установяват поведение на служителя, което е несъвместимо с етичните правила, последиците от деянието са оценени като тежки, взети са предвид формата на вината и цялостното поведение на жалбоподателя, като е прието, че са налице основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Преди налагане на дисциплинарното наказание служителят е бил поканен да представи писмени обяснения или да се яви за изслушване пред дисциплинарно наказващия орган съгласно правилото на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. В тази връзка в ОДМВР – Велико Търново е постъпило обяснение от Н. Ковачев с вх. № 366000-639/11.01.2017 г., в което служителят заявява, че няма какво да допълни по случая, запознат е със справката на проверяващата комисия и не смята, че "на този етап би се променило решението на комисията". Първоинстанционният съд е описал относимите към спора доказателства, приложени към дисциплинарната преписка, както и тези, събрани в хода на съдебното производство. Посочил е, че при първоначалното разглеждане на делото от жалбоподателя не са ангажирани доказателства извън тези, съдържащи се в административната преписка. От ответника са представени и са приети като доказателства по делото документи, съдържащи се в административната преписка, както и веществените доказателствени средства, намиращи се в тази преписка: снимки във вид на разпечатки от видеофайлове и три броя CD (първият съдържащ видеофайлове, а останалите два – разпечатки, предоставени от мобилния оператор за проведените разговори от телефонните номера, ползвани от жалбоподателя, съпругата му и пълнолетната му дъщеря). Съдържанието на въпросните дискове не е изрично оспорено от жалбоподателя при първоначалното разглеждане на делото, поради което направеното възражение срещу приемането им при повторното разглеждане на делото от административния съд е оставено без уважение като неоснователно. В производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Л. Тулев – служител на ГД "БОП", присъствал при извършените на 8.12.2015 г. процесуално-следствени действия в дома на Н. Ковачев. При повторното разглеждане на делото страните не са направили нови доказателствени искания, съответно не са ангажирали нови доказателства. При тези факти, съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в пределите на неговата материална компетентност, при спазване на изискванията за съдържание и реквизити на акта съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, както и на правилата по чл. 207, ал. 1, ал. 7 и ал. 8 ЗМВР за провеждане на дисциплинарното производство и в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Констатирал е, че на служителя е била предоставена възможност да вземе участие във воденото срещу него производство, като са му съобщавани заповедите за удължаване срока на разследването, отправяни са покани за даване на писмени обяснения и запознаване с материалите по дисциплинарната преписка, като служителят е запознат и с резултата от извършената проверка. Наред с това, съдът е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, изразяващи се в нередовното приобщаване към административната преписка, съобразно правилото по чл. 171, ал. 1 от АПК, на някои от доказателствата, събрани в досъдебното производство, а именно – данни на технически носители (три броя CD, съдържащи записи, включително видеофайлове и данни от мобилен оператор) и заключението на назначената в досъдебното производство компютърно-техническа експертиза. Аргументира становището, че в случая приобщаването на дисковете и експертното заключение не е било извършено по надлежния ред, като за такъв сочи реда по НПК, конкретно чл. 284, чл. 285 от с. з. досежно предявяването на веществените доказателствени средства. По отношение на експертизата приема, че след като същата не е била възложена от административния орган, то заключението по нея не е изготвено и предоставено по правилата на чл. 51, ал. 4 от АПК, екземпляр от него не е връчен на жалбоподателя или поне няма такива твърдения, нито е налице обективиран отказ по чл. 207, ал. 9, във вр. с ал. 8 от ЗМВР, поради което се налага изводът, че наказаното лице не е било запознато със заключението на вещото лице. Като съществено нарушение на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност е посочено и обстоятелството, че дисциплинарно наказващият орган не е обсъдил и взел предвид цялостното поведение на служителя, за което са налични данни по преписката. По този начин се е стигнало до ограничаване правото на участие и защита на Н. Ковачев в проведеното срещу него дисциплинарно производство, както и до постановяване на оспорената заповед при неизяснена фактическа обстановка. На следващо място, първоинстанционният съд е изложил съображения и относно материалната незаконосъобразност на заповедта, доколкото от събраните в хода на административното и съдебното производства доказателства не се установявало по безспорен и категоричен начин, че именно Н. Ковачев е автор на морално укоримото деяние – разпространение в интернет на порнографски материали (видеофайлове), за чието създаване са използвани лица, ненавършили 18 години. Съдът приема за безспорно установени обстоятелствата относно извършването на разпространение на видеофайлове с порнографско съдържание от IP адрес [номер] в [населено място], без обаче да намира за доказана по категоричен начин съпричастността на Н. Ковачев към деянието. При мотивиране на преценката си съдът се позовава на показанията на свидетеля Л. Тулев, които интерпретира в посока, че е налице възможност разпространението на видеофайловете да е извършено неумишлено от наказания служител, както и че е възможно външно вмешателство, което да дава вид, че разпространението е извършено от конкретния IP адрес. Отречена от съда е доказателствената стойност на обясненията на служители от МВР, участвали при извършването на процесуално-следствените действия в дома на Н. Ковачев на 8.12.2015 г., според които жалбоподателят е правил изявления пред тях, с които по същество признава, че е свалял файлове от вида на процесните, но случайно и щом установявал, че са с деца, ги триел. Съдът е обсъдил също така и възможността на посочените дати (2.10.15 г., 13.10.15 г. и 16.10.15 г.) служителят да е бил в района на мобилната клетка на ползваната от него СИМ карта, но не непременно в дома си, както и възможността в определени моменти телефонът му да е ползван от друго лице, а достъпването и разпространението на файлове от IP адреса му да е ставало във време, когато Ковачев не е бил у дома. Предвид посочените редица хипотези във връзка с възможния извършител на установеното укоримо деяние, които не били надлежно изследвани и проверени в хода на дисциплинарното производство, съдът е аргументирал становището, че авторството и вината на Н. Ковачев относно процесното дисциплинарно нарушение не се доказват по категоричен начин. На последно място, изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е мотивиран с довода, че дори и да се приеме за извършено от Н. Ковачев, процесното деяние няма за своя пряка и непосредствена последица предизвикания с медийните публикации обществен отзвук по случая, на който се позовава дисциплинарно наказващият орган при квалифициране на деянието като такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В случая ставало дума за материали, публикувани след задържането и привличането на служителя като обвиняем, отразяващи именно тези действия на полицията и органите на досъдебното производство, а не евентуални деяния на Ковачев. При тези мотиви, решаващият състав е достигнал до крайния извод, че заповед № 366 з-103/12.01.2017 г. на директора на "ОДМВР" – Велико Търново е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на посочените в нея материалноправни предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, във вр. с т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази доводите и възраженията на страните и прецени доказателствения материал по делото, намира, че решаващият състав на АС – Велико Търново е достигнал до неправилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Аргументите на съда за налагане на процесното дисциплинарно наказание при неизяснена фактическа обстановка и недоказано основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР почиват на неправилна преценка на събраните по делото допустими, относими към предмета на спора доказателства, както и на погрешно интерпретиране на установените по делото факти в светлината на приложимата материалноправна уредба. Оспореното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост и като такова следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество от настоящата касационна инстанция на основание чл. 227, ал. 1 АПК. Съображенията в подкрепа на горния извод са следните: Неправилно и необосновано е решението на първоинстанционния съд да изключи от доказателствения материал по делото част от доказателствата, събрани в хода на наказателното производство по сл. дело № 42/2015 г. по описа на ОСлО в ОП-Велико Търново, които са били изискани от РП-Велико Търново и предоставени на дисциплинарно разследващия орган за целите на воденото дисциплинарно производство срещу Н. Ковачев. След преценка на наличните по делото данни, настоящият касационен състав констатира, че по отношение на доказателствата от досъдебното производство дисциплинарно разследващият орган е процедирал по един и същи начин: същите са изискани с писма до РП-Велико Търново, за предоставянето им е дадено разрешение от наблюдаващия прокурор, след което са предоставени от водещия разследването следовател. Всички постъпили по този ред материали от досъдебното производство са били приобщени от дисциплинарно разследващия орган към воденото дисциплинарно производство с нарочен протокол рег. № 366 р-22090/9.12.2016 г. Така извършеното приобщаване е прието от съда за законосъобразно по отношение на протоколите за разпит на свидетел, протокола за претърсване и изземване, справките и докладните записки, но за незаконосъобразно по отношение на изисканата техническа експертиза и приложените 3 броя CD, съдържащи видеофайлове и трафични данни от мобилен оператор. Съображенията на съда са, че приобщаването на дисковете към дисциплинарната преписка е следвало да стане по реда на НПК, чрез предявяването и преглеждането им в присъствието на служителя, срещу когото се води дисциплинарното производство. Предвид липсата на данни посочените веществени доказателства да са били предявявани на Н. Ковачев в хода на наказателното производство, същите е следвало да му бъдат изрично предявени от дисциплинарно разследващия орган, преди приобщаването им към материалите по дисциплинарната преписка. Това становище на съда не може да бъде споделено, тъй като не намира опора в процесуалноправната нормативна уредба. Анализът на разпоредбите на чл. 39, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 171, ал. 1 АПК сочи на извода, че допустими в административния процес (както в производството пред административния орган, така и във фазата на съдебно оспорване) са всички доказателствени средства, които са събрани и изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс или по реда, предвиден в специалните закони. В настоящия случай дисциплинарният орган е изискал и приел като част от материалите по дисциплинарната преписка доказателства, които са били събрани и изготвени в хода на проведено наказателно производство срещу същото лице, срещу което е образувана и дисциплинарната проверка. Към момента на изискването и предоставянето на копия от тези доказателства за целите на дисциплинарното производство не са били налични данни за допуснати съществени нарушения при тяхното събиране от компетентните органи на досъдебното производство, които да разколебаят условието по чл. 39, ал. 2 АПК за събрани по предвидения специален ред доказателства. Както е отбелязал и тричленният състав на ВАС в решението, постановено при първото касационно разглеждане на делото, не съществуват каквито и да е данни посочените доказателства да са събрани в противоречие на установения в НПК ред, поради което не е налице законова пречка същите да бъдат приобщени към дисциплинарната преписка и да се ползват с доказателствена сила при установяване на релевантните за административното производство факти и обстоятелства. Същевременно следва да се подчертае, че проверката за законосъобразност на процесуалните действия по събиране на доказателствата – част от материалите по досъдебното производство, е в компетентността на прокуратурата на този етап от разследването, а на следващ етап – в правомощията на наказателния съд, но не и на административния съд. Поради това не се споделя доводът на първоинстанционния състав за приложимост на правилата, разписани в НПК при събиране и приобщаване на доказателствата от досъдебното производство към дисциплинарната преписка на Н. Ковачев. За редовното приобщаването на тези доказателства необходимо и достатъчно условие е същите, при липса на данни за незаконосъобразното им събиране по реда на НПК, да са били изискани от компетентните органи на наказателното производство и да са предоставени въз основа на изрично разрешение на наблюдаващия прокурор и изразено становище на следователя. В настоящи случай, тези изисквания са спазени видно от наличните по делото писма до РП-Велико Търново, с които се изисква предоставяне на копия от съответните материали по досъдебното производство, както и постановленията на наблюдаващия прокурор във връзка с тяхното предоставяне. Следва да се има предвид също така, че оспорване съдържанието на дисковете и на тяхната автентичност – че това са копия на иззетите в хода на наказателното производство веществени доказателствени средства, не е направено в рамките на дисциплинарното производство, нито подобно възражение е релевирано в жалбата, с която е оспорена пред АС – Велико Търново заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Нещо повече, в мотивите към своето решение (л. 6) първоинстанционният състав заявява, че "[с]ъдържанието на въпросните дискове не е изрично оспорено от жалбоподателя при първоначалното разглеждане на делото", както и че "обстоятелството, че въпросните видеозаписи представляват порнографски материали не се оспорва от жалбоподателя. Оглед на тези файлове е извършен от вещото лице по назначената в ДП техническа експертиза, като са изследвани наличните в дома на служителя два броя компютърни конфигурации и са открити въпросните файлове". Неоснователно е и становището на съда, че доколкото компютърно-техническата експертиза не е назначена в административното производство, експертното заключение не може да се изиска и приложи по дисциплинарното производство, а за съда не съществува процесуална възможност да изслуша непосредствено експерта, изготвил заключението в качеството му на вещо лице. Изисканото по гореописания ред копие на изготвената в наказателното производство експертиза е станало част от доказателствения материал, събран в хода на административното производство с действието по надлежното му приобщаване към дисциплинарната преписка с протокол рег. № 366 р-22090/9.12.2016 г., така както това е станало по отношение и на другите материали от досъдебното производство. При тези обстоятелства и съобразно правилото на чл. 171, ал. 1 АПК, за първоинстанционния съд не е съществувала процесуална пречка да разпита вещото лице, изготвило заключението, именно в това му качество, в случай че е съзнавал необходимостта от това. Като неправилни се преценяват и изводите на съда във връзка с констатираната материална незаконосъобразност на процесната заповед. Изложените в тази насока доводи и съображения се основават на погрешна преценка на фактите по делото, довела до неправилно приложение на относимия материален закон. По същество първоинстанционният състав не оспорва факта на извършване на деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя Ковачев. Както се сочи в мотивите към оспореното съдебно решение "разпространението е извършвано от IP адрес [номер], като същият е част от адресното пространство на доставчика на интернет на фирма "Видеосат 21 век" ООД – гр. В. Търново. Физически IP адресът е локализиран на територията на [населено място], [адрес], а лицето, сключило договор за доставка на интернет с тази фирма, е жалбоподателят, живеещ на същия адрес". Независимо от така установените факти, съдът е приел за недоказано обвинението на дисциплинарно наказващия орган, съгласно което на процесните три дати - 2.10.15 г., 13.10.15 г. и 16.10.15 г., Н. Ковачев се е намирал сам в дома си по време на влизането в сайтовете с порнографски материали и свалянето на видеофайлове със същото съдържание от неговия IP адрес. При тези обстоятелства се налага изводът, че безспорни по делото са фактите относно реално извършено на посочените дати достъпване до интернет сайтове с порнографско съдържание, включващо малолетни лица, сваляне и разпространение на такива видеофайлове чрез следния IP адрес [номер], находящ се на административния адрес, на който живее лицето Н. Ковачев. Недоказано по безспорен начин според съда остава обстоятелството, че в точно определеното време и място Н. Ковачев се е намирал в дома си и е осъществил въпросните действия. По така очертания спорен по делото въпрос настоящият касационен състав намира, че направеният от дисциплинарно наказващия орган извод за съпричастност на служителя към описаното деяние се подкрепя от събрания по преписката доказателствен материал. След внимателен анализ на всички доказателства, събрани в хода на административното производство, е изведен обоснован от фактическа страна извод, че на посочените три дати единствено Н. Ковачев е имал възможност да сваля и разпространява порнографски материали, касаещи малолетни деца, използвайки намиращите се в дома му два броя компютри. На конкретните данни, служителят се е намирал в отпуск по болест, за което свидетелстват приложените към преписката болнични листове. Изследвана от дисциплинарно разследващия орган е възможността в определеното време и място да са се намирали и други членове на семейството на Ковачев, като въз основа на събраните данни за тяхното местонахождение и дейност, е отхвърлена възможността същите да са извършители на деянието. Същевременно за процесните дати, наказаният служител не твърди каквито и да е обстоятелства, сочещи на вероятността да е станал жертва на външно вмешателство или на други независещи от волята му фактори, довели до използването на неговия IP адрес за описаните цели. В хода на административното производство не са отправяни твърдения за споделен между съседи интернет, хакерски атаки или други злоумишлени действия, които биха могли да се свържат с факта на установено сваляне и разпространение на материали с посоченото съдържание. В случая, Н. Ковачев не развива конкретни съображения в тази насока и не сочи доказателства. Едва в защитната си теза пред първоинстанционния съд жалбоподателя се позовава на заявеното от свидетеля Тулев, че е "възможен и външен, неоторизиран контакт с IP адреса на Н. Ковачев, без той или членовете на неговото семейство да знаят за това и по този начин да се осъществи инкриминираното деяния". Това заявление вероятно е дало повод на решаващия състав да заключи, че дисциплинарният орган не е изследвал всички възможни версии за евентуалното авторство на деянието. Задължение за извършването на такъв анализ обаче не е съществувало за административния орган, тъй като пред него служителят не е правил каквито и да е възражения в посочения смисъл, които да бъдат взети предвид и проверени в хода на дисциплинарното разследване. На следващо място, не се споделят и мотивите на съда за допуснато нарушение при издаване на процесната заповед, изразяващо се в липса на преценка на цялостното поведение на наказания служител. Видно от самата заповед и приложената към преписката кадрова справка, цялостното поведение на служителя е взето предвид от наказващия орган. Преценката на цялостното поведение на служителя намира израз в решението на дисциплинарния орган да наложи точно определено дисциплинарно наказание, съобразено с вида и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. В настоящия случай, естеството на извършеното дисциплинарно нарушение в контекста на вменените на полицейските служители задължения по опазване на обществения ред, оказване на помощ и закрила на гражданите, в това число и на децата, обуславя извод за висока морална укоримост на деянието, която не би могла да бъде смекчена с факта на неналагани до момента дисциплинарни наказания. Най-сетне, неправилна е и преценката на съда, че дори и да се приеме за извършено от Н. Ковачев, процесното поведение не може да се квалифицира като уронващо престижа на службата, тъй като същото няма за пряка и непосредствена последица настъпилия обществен отзвук чрез публикации в медиите. Този извод не се споделя от касационната инстанция. Доказано от фактическа страна, деянието освен морално укоримо е и с висока степен на обществена опасност поради характера на засегнатите с него обществени отношения, свързани с опазване живота, здравето и нравствеността на ненавършилите пълнолетие лица. В случая, макар и съставени по повод извършените спрямо Н. Ковачев процесуално-следствени действия (задържането му от органите на полицията и обиск в дома му), публикациите съдържат и конкретна информация за характера на нарушенията, заради които са предприети въпросните действия. С оглед цитираните точни данни за открити при проверката доказателства за укоримото деяние (безспорно установени в хода на административното и съдебното производства), както и предвид тежестта на самото деяние, съставляващо косвено посегателство над малолетни лица, настоящият касационен състав намира, че са реализирани всички предпоставки на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – поведение на служителя, несъвместимо с етичните правила за поведение, което е станало достояние на широк кръг лица. Сред тях са и представители на съда и прокуратурата в гр. Велико Търново по повод образуваното следствено дело, както и служители от структурите на МВР, които са узнали обстоятелствата около свалянето и разпространението на порнографски материали, касаещи малолетни лица, и пред които е било накърнено доброто име на изпълняваната от тях и наказаното лице служба. В тази връзка следва да се имат предвид и дадените в хода на административното производство обяснения от служители на МВР, в които се съдържа информация за това, че по време на процесуално-следствените действия, извършени в дома на Н. Ковачев на 8.12.2015 г., последният е заявил пред тях, че е свалял файлове с посоченото съдържание, но когато установявал, че са с участие на малолетни лица, веднага ги триел. Така събраните сведения, макар и недоказващи пряко и непосредствено съпричастността на служителя към въпросното деяние, не следва да бъдат напълно изключени от доказателствения материал по делото, така, както е приел първоинстанционният съд. Същите следва да бъдат ценени ведно с останалите редовно събрани и относими към предмета на спора доказателства относно установяване извършителя на деянието и последиците на същото, свързани с накърняване доброто име на институцията и намаляване на общественото доверие в нея. Поведението на Н. Ковачев е разгледано на плоскостта на етичните правила и като такова е възприето от дисциплинарно разследващия и дисциплинарно наказващия органи като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, без значение дали същото представлява и престъпление и дали по воденото наказателно производство служителят ще бъде признат или не за виновен. В рамките на проведеното дисциплинарно производство е извършена самостоятелна, задълбочена проверка на релевантните по случая факти, като са събрани годни и относими доказателства, от съвкупния анализ на които се доказва, че Н. Ковачев е извършил деянието, за което му е наложено процесното дисциплинарно наказание. Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства (свидетелски показания на служителя в МВР Л. Тулев) не опровергават констатациите на административния орган относно действията на служителя, инкорпорирани в обжалваната заповед. Така събраните гласни доказателства следва да бъдат ценени наред с другите доказателства по делото като обективни и безпротиворечиви, дадени от незаинтересувано от изхода на спора лице, противно на застъпеното от първоинстанционния съд становище. Твърденията на свидетеля Тулев кореспондират с изяснената в хода на дисциплинарната проверка фактическа обстановка. При обсъждане на фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя дисциплинарно наказващият орган се е позовал на фактическите установявания в обобщената справка УРИ 366 р-22862/21.12.2016 г., в която се съдържа подробно, хронологично описание на събитията, свързани с проучването на първоначално постъпилите данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение. Фактическите обстоятелства кореспондират със събраните материали по дисциплинарната преписка и въз основа на тях дисциплинарно наказващият орган правилно е приел, че действията на служителя съставляват дисциплинарно нарушение. Релевантните факти правилно са подведени към съответните правни разпоредби по чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Противно на изводите на решаващия съд, поведението на служителя е обсъдено при прилагане на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР и правилно е прието, че съдържа признаците на тежко нарушение на служебната дисциплина в хипотезата на 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. При изпълване на фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган при условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи най-тежкото наказание, поради което излагането на допълнителни мотиви по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР не е необходимо. Гарантирано е правото на участие и защита на наказаното лице в рамките на воденото дисциплинарно производство, като нееднократно му е предоставяна възможност да ангажира становище и предяви възражения, както и да се запознае с материалите по преписката. Взети са предвид представените от него обяснения, в които не се сочат аргументи и защитни тези по същество на обвинението. Изрично посочено в заповедта е, че дисциплинарното наказание се налага за извършени от служителя морално укорими действия, свързани с незачитане на установения обществен ред, които при всяко положение биха имали за последица загуба на общественото доверие в представляваната от служителя институция. Изложени са съображения защо обективираното поведение следва да бъде самостоятелно санкционирано по дисциплинарен ред с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. При издаване на оспорената заповед са спазени релевантните правила за провеждане на дисциплинарната процедура по налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на полицейския служител. Дисциплинарното производство е проведено от дисциплинарна комисия, която е събрала относимите към спорния въпрос за дисциплинарната отговорност на служителя писмени доказателства и сведения на лица. Правомерно са приобщени събраните материали по образуваното досъдебното производство, в което служителят е бил привлечен като обвиняем. Оспорената заповед е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР – в рамките на две години от извършване на нарушението и в двумесечен срок от откриването му по смисъла на чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР. Предвид изложено, като е достигнал до извод за незаконосъобразно издаване на процесната заповед поради липса на основание и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат на което я е отменил, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Решението като противоречащо на материалния закон и необосновано – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, след отмяната на решението следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Н. Ковачев срещу заповед № 366 з-103/12.01.2017 г. на директора на "ОДМВР" – Велико Търново. С оглед изхода на спора и своевременно заявената от касатора претенция, на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на заповедта, следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 200. 00 (двеста) лева – по 100. 00 (сто) лева за всяка инстанция, за юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски за призоваване на един свидетел по делото в размер на 159. 00 (сто петдесет и девет) лева, или общо 359. 00 (триста петдесет и девет) лева, сторени разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,