Решение № 6467 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11989/2017 г.

Решение № 6467 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11989/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "МАР КО ФРУКТ"ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж. к. "Л."8, бл. ..., вх. ..., представлявано от управителя М. Г., против Решение № 5162 от 07.08.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 7939 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № Р - 2222 - 15150 - 03841 - 091 - 001 от 14.03.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП С., в частта му потвърдена с Решение № 1164 от 12.07.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, с която допълнително е начислен ДДС за данъчни периоди 04 и 05. 2015 г. общо в размер на 111 764,30 лв. и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи относно реалното осъществяване на вътреобщностни доставки /ВОД/. Жалбоподателят представил всички изисквани документи за доказване на ВОД, не било установено участието му в данъчна измама, поради което без основание му е отказана нулева ставка. Не е доказано и че стоката е реализирана на територията на страната, за да има основание за начисляване на ДДС в посочения размер. В нарушение на материалния закон и тълкуването м в съдебната практика на Върховния административен съд и на Съда на ЕС, съдът потвърдил установените задължения. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Вътреобщностна доставка, която представлява съответствието на вътреобщностното придобиване, е освободена от ДДС, ако отговаря на условията, определени в чл. 138, § 1 от Директивата за ДДС (решение M.-G. C-273/11, EU: C: 2012:547, т. 29 и цитираната съдебна практика). Съгласно посочената разпоредба държавите членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Европейския съюз, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките, за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превозът на стоката. Според постоянната съдебна практика освобождаването от ДДС на вътреобщностната доставка на стоки става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (вж. по-специално решение Teleos и др., C-409/04, EU: C: 2007:548, т. 42)./т. 22, т. 23 и т. 24 от мотивите на Решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело С- 492/13 Траум/. СЕС подчертава, че Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции / т. 35 - 38 от решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело № С-273/11 и т. 26 - 30 от решение на СЕС от 9.10.2014 г. по дело № С-492/2013 "Траум" ЕООД/. В решението по дело С-409/04 г. Teleos и др., е уточнено, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51/ в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 ППЗДДС /. Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/. Посочените разяснения на СЕС сочат, че отказ да се признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен. В съгласие с приложимото материално право, административният съд е приел, че съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, който транспонира текста на чл. 138, § 1 от Директивата, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, с последиците по чл. 53 ЗДДС относно нулевата ставка на облагане на доставката, а чл. 45 от ППЗДДС /ред. ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г./ съдържа изчерпателно изброяване на необходимите документи за доказване на ВОД. Законосъобразно съдът е приел, че тежест на лицето, което иска признаване на ВОД, е доказването на посочените факти с правно значение, а също и че съгласно твърденията на жалбоподателя, че транспортът на стоката е извършен за сметка на купувача, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС вр. чл. 53, ал. 2 ЗДДС. В процесния случай, поради липса на установяване кой е възложил транспортирането на процесната стока е било невъзможно да се заключи за чия сметка е бил транспортът т. е, коя от хипотезите на чл. 45 от ППЗДДС ще бъде приложима. Въпреки това, двете групи документи, изисквани от тази разпоредба са писмени потвърждения на получателя на стоката и транспортни документи. В случая писмени потвърждения на за получаването на стоката не са представени, макар да е установено че литовското дружество-получател е декларирало вътреобщностно придобиване. Последното не е елемент от фактическия състав на установяването на вътреобщностна доставка /вж. т. 2 от Диспозитива по дело Телеос/. В представените товарителници в графата за превозвач е вписано наименование на полско дружество, но без посочен VIN номер, което е било пречка за проверка на действителното извършване на превоза. В този смисъл неоснователно в становището на Върховна административна прокуратура се поддържа, че органите по приходите не са извършили дължимите проверки по реда на административното сътрудничество. По отношение на превозвача това е било невъзможно по посочената причина, а по отношение на получателя на стоката в Литва такава проверка е извършена. При проверката по реда на адм. сътрудничество, резултатите от която са приобщени с Протокол № 1053089 от 09.11.2015 г. /л. 289 гръб/ от административната преписка/ е установено, че литовското дружество-получател, с представляващ българско физическо лице, не извършва икономическа дейност на посочения адрес; на този адрес не са открити представляващ и други лица; дружеството декларирало е ВОП на горски плодове и зеленчуци за 285 570,63 евро по 35 фактури на "М. К. Ф." ЕООД; в представените товарителници няма VIN номер на превозвача, поради което не е ясно кой е възложил извършването на транспорта, нито с какви превозни средства е осъществен той. От друга страна, жалбоподателят е дал писмени обяснения, че стоката - плодове и зеленчуци е натоварена от негов склад, за наемането на който са представени доказателства, но никакви други подробности относно това натоварване не са дадени. Във властта на жалбоподателя е и в съответствие с дължимата грижа на добросъвестния търговец да може да докаже на какви превозни средства и по какъв начин е натоварена в собствения му склад стока в процесното количество като е предадена на превозвач без индивидуализация. В тази връзка, следва да се има предвид и обстоятелството, изтъкнато в потвърждаващото РА Решение на ДД"ОДОП", че вписването в представените товарителници на превозвача е станало в графа "последователни превозвачи" като няма данни на кого първоначално е предадена стоката. В допълнение, безспорно пред първинстанционния съд е установено, че не е доказано плащане по декларираните ВОД, което превръща доставките в безвъзмездни. Предвид всичко изложено, обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за недоказано основание за признаване на нулева ставка. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 3 632 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение