Решение № 11652 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15327/2013 г.

Решение № 11652 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15327/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Образувано е по жалба на "Мувистар" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, жк Градина, бл. 2, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Даниела Иванова Ценова срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-12-79 от 05.09.2013 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с който на дружеството е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, т. 2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ в общ размер на 5000 лв., представляващи годишна такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. В жалбата се твърди, че АУПДВ е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Оспорващият твърди, че АУПДВ не съответства на чл. 16 от ТТРТД, тъй като СЕМ издал процесния акт за период след 30 ноември. Твърди, че след като СЕМ е бил надлежно уведомен, че телевизионния оператор не осъществява дейност, то той не дължи такса за надзор, като обратното твърдение е недобросъвестно и превратно тълкуване на закона. Твърди и нарушаване на административнопроизводствените правила по издаване на акта, като на оспорващия било нарушено правото на защита пред административния орган, тъй като не е уведомяван за действията по издаване на процесния акт. Ответникът по оспорването - Съветът за електронни медии, чрез процесуален представител - юрисконсулт Георгиева оспорва жалбата. Иска от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия тричленен състав приема, че жалбата е подадена в срок, видно от представеното известие за доставяне с номер при бар-код 3100014212151 от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От приетите писмени доказателства по делото се установи, че с решение № 266 от 15.12.2011 г. на СЕМ оспорващият - "Мувистар" ЕООД е регистрирано като доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор) с национален териториален обхват. С докладна записка изх. № БФ-22-30-06-12 от 30.05.2013 г. до председателя на СЕМ, ст. счетоводител в отдел "Бюджет и финанси" е представила справка за размера на възникнали и изискуеми задължения за 2012 г. на регистрираните телевизионни оператори, сред които под № 59 е настоящия оспорващ. Процедурата по установяване на публични държавни вземания на доставчици на медийни услуги е стартирала с решение, взето с протокол № 27 от заседание на СЕМ, проведено на 04.06.2013 г. За процедурата е изпратено уведомление с изх. № Бф-23-30-06-83 от 14.06.2013 г. до оспорващия, в което е посочено, че за 2012 г. дължи годишна такса в размер на 5000 лева, съгласно чл. 12, т. 2 от ТТРТД, като в 14-дневен срок от откриване на административното производство може да бъде заплатена доброволно дължимата сума. За връчване на уведомлението, видно от доказателствата по делото - известие за доставяне и бланка за доставяне на "Български пощи" ЕАД - "пратката не е потърсена от получателя". Това уведомление е публикувано на електронната страница на СЕМ - протокол № 12 от 12.07.2013 г. На 19.07.2013 г., след като е започнало производството по установяване на вземането, "Мувистар" ЕООД е поискало с писмо вх. № ЛРР-06-19-504 промяна на началната дата на разпространение на програмата от 01.01.2012 г. на 10.08.2013 г. По това искане е издадено Решение № РД-05-159 от 12.08.2013 г., с което СЕМ изменя регистрацията за телевизионна дейност на "Мувистар" ЕООД, като променя началната дата на разпространение на програмата от 01.01.2012 г. на 10.08.2013 г. На свое заседание, проведено на 05.09.2013 г. с протокол № 39, СЕМ е взел решение да бъдат издадени актове за установяване на публични държавни вземания на доставчици на медийни услуги по приложена справка, в която в т. 37 е посочен оспорващият. След провеждане на процедурата е издаден процесния АУПДВ № РД-12-79 от 05.09.2013 г. на основание чл. 166, ал. 2 във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ и чл. 12, т. 2 от ТТРТД, с който е установено публично държавно вземане в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на дължимата сума. Видно от известие за доставяне - лист 41-42 от делото - пратката не е потърсена от получателя, поради което съгласно чл. 15, ал. 3 от Вътрешните правила за установяване на публични държавни вземания от СЕМ Актът е съобщен на оспорващия, чрез поставяне на съобщение за издаването му, както и чрез публикуването му на електронната страница на регулаторния орган, видно от протокол № 47 от 23.10.2013 г. Съдът установи тези фактически обстоятелства, които не се оспорват от страните и въз основа на тях прави следните правни изводи: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, тъй като на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, които са определени със специален закон. Съгласно ал. 2 на този текст, ако в специалния закон не е посочен ред и орган за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт, който се издава по реда на АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност. Съгласно чл. 102 от ЗРТ средствата в него се набират от изброените изчерпателно такси, а приходите от таксите се администрират от СЕМ. Следователно, съдът приема, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Спазена е и процедурата по АПК за издаване на акта, като съдът приема, че адресатът на акта е бил надлежно уведомен за началото на процедурата по издаването му, тъй като това е сторено на адреса по седалище на дружеството, който е адрес за кореспонденция и място за съобщаване, както по ДОПК, така и по АПК. Обстоятелството, че дружеството не е потърсило пратката, както и че е предприело действия по изменение на регистрацията за телевизионна дейност след като е започнало производството пред административния орган по издаване на АУПДВ са ирелевантни за установяването и основателността на задължението. Освен това оспорващият е имал възможност да участва в производството пред административния орган, като реализира в пълен обем правата си, което той не е сторил. Оспореният АУПДВ не противоречи на материалноправните разпоредби за издаването му. Не е спорно между страните, че с решение № 266 от 15.12.2011 г. на СЕМ оспорващият - "Мувистар" ЕООД е регистрирано като доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор) с национален териториален обхват. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ, той дължи годишна такса за надзор върху дейността на регистриран радио и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема, която такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. не е заплатил. Основният спор между страните е, че таксата за надзор не се дължи, тъй като не се извършва дейност, върху която да бъде осъществен надзор. Съдът намира този довод за неоснователен. Съгласно разпоредбите на ЗРТ и ТТРТД се дължат годишни такси за различните разрешени дейности, както и за осъществяване на контролните дейности на регулатора. Дължимостта на тези такси не е предпоставена от обстоятелствата по реалното извършване или не на разрешените дейности. Съответната нормативна уредба не регламентира хипотеза, според която годишните такси за радио и телевизионна дейност да не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността по лицензията си. Освен това и никъде не е разписана процедура по начина на осъществяване на надзорната дейност, която да е съпътствана с издаването при всички случаи на писмени документи, които я удостоверяват. Основен критерий, който обуславя задължението за заплащане на таксата е наличието на регистрация на телевизионния оператор. Юридическият факт, с настъпването на който вече не се дължи таксата надзор е прекратяването на регистрацията. Материалноправната разпоредба на основание, която се дължи процесната такса чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ е императивна: средствата във фонд "Радио и телевизия" се събират и от годишна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. При условие, че регистрацията на телевизионния оператор не е прекратена, то няма законово основание отношенията между оператора и регулаторния орган да се третират по различен от законовия начин. Неотносимо в случая е обстоятелството, че е изменено разрешението за извършваната дейност. Още повече, че видно от доказателствата по делото, такова изменение не е поискано в началото на периода, за който дружеството твърди, че не е извършвало дейността, а след като е започнало производството пред административния орган по издаване на акта за установяване на задължението към СЕМ, а именно от декември 2011 г., когато е издадено разрешението за извършване на дейността, искането за промяна на срока за извършване на дейността е от август 2013 г. За целият период от почти две години не са предприети никакви действия по промяна на регистрацията или за заплащане на дължимите такси. Неоснователни са и твърденията в жалбата относно обстоятелството, че таксата била дължима до 30 ноември, а процесния акт е издаден за дължима до 31 декември такса. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ТТРТД годишната такса се заплаща на 4 равни вноски в следните срокове: 31 март, 30 юни, 30 септември и 30 ноември на годината, за която се дължи. Това са датите, на които може да се заплатят четирите равни вноски на дължимата годишна такса. Периодът, за който се дължи тази такса е до 31 декември на съответната година, поради което правилно СЕМ е посочил период, за който се дължи таксата до 31 декември на 2012 г. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Оспорването срещу него следва да се отхвърли като неоснователно. Предвид изхода на делото, разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани от ответника. При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение