Решение № 5008 от 22.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3521/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 459, ал. 8-11 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ибраим чрез пълномощник адвокат Д. Далакманска, подадена против Решение 529/14.03.2024 г. постановено по адм. дело 91/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че съдът не е събрал и проверил всички относими към спора доказателства за законосъобразността на изборния процес. По тези и други съображения, развити в съдебно заседание претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отмяна на оспореното решение на Общинска избирателна комисия - Тервел. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски. Към касационната жалба няма приложени писмени доказателства по смисъла на чл. 219 от АПК. Ответникът - Общинска избирателна комисия Тервел не ангажира изразява становище по касационната жалба. Ответникът Р. Рифат в писмен отговор чрез процесуален представител адвокат В. Кирилов релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение след като прецени наведените с жалбата касационни основания, становищата на страните във връзка с тях и доказателствата по делото и в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в в преклузивния 7 - дневен срок, регламентиран в чл. 459, ал. 8 ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния административен съд е повторно по см. на чл. 226 АПК след като с Решение 1935/ 19.02.2024 г. по адм. дело 11861/ 2023 г. състав на ВАС, Четвърто отделение, е отменил Решение 428/ 22.11.2023 г. по адм. дело 630/ 2023 г. на Административен съд Добрич и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Образувано е във връзка с оспорване по реда на чл. 459 от ИК по жалба от М. Ибраим кандидат за кмет на кметство [населено място] от ПП ГЕРБ, подадена срещу Решение 105-МИ/ 06.11.2023 г. на Общинска избирателна комисия Тервел (ОИК Тервел), с което е обявен за избран за кмет на кметство [населено място], област Добрич, на втори тур Р. Рифат издигнат от ПП ДПС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил оспореното решение на ОИК Тервел като е отхвърлил подадената жалба. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Пловдив е изпълнил задължението си по чл. 459, ал.7 от Изборния кодекс и е разгледал само обстоятелствата, посочени в жалбата при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагане на закона, дадени му с Решение 1935/ 19.02.2024 г. по адм. дело 11861/ 2023 г. на ВАС. Обсъдил е всички релевантни по спора писмени доказателства, допуснал е оспорване по чл.193 ГПК вр. чл. 144 АПК на протоколите от двете СИК - 26 и 27, извършил е оглед на бюлетините от двете секции, произнесъл се е в решението по резултата от оспорването като го е приел за неуспешно, събрал е допълнително гласни доказателствени средства разпит на свидетели. Вследствие на това е приел, че само една от обявените за недействителни бюлетини за М. Ибраим е действителна, като в резултат на това е приел, че резултата от гласуването за двамата кандидати от 290 действителни гласа за М. Ибраим и действителни 292 гласа за Р. Рифат се променя на 291 действителни гласа за М. Ибраим и действителни 292 гласа за Р. Рифат, което не променя крайния резултат за избор за кмет на кметство [населено място], област Добрич, на втори тур - Р. Рифат, обявен с оспореното Решение 105-МИ/ 06.11.2023 г. на Общинска избирателна комисия Тервел и на тези фактически установявания и оставил жалбата без уважение. За да потвърди решението на ОИК, първоинстанционният съд е приел от правна страна на първо място за неоснователни твърденията за неистинност на протоколите на СИК, доколкото те представляват официални свидетелстващи документи по см. на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила и съдът е длъжен да приеме, че тези документи съставляват доказателство за изявленията, отразени в тях, и за извършените от и пред издателя им действия, приемайки, че резултатите от гласуването са именно такива, каквито са обективирани в оспорените протоколи и са съставени от компетентни длъжностни лица. Протоколите са анализирани във връзка с разпоредбите на ИК досежно задължителните реквизити - вписване на данни от гласуването, подписване на протоколите, дата и час, получаване копие от тях и е направен извод за тяхната правилност и законосъобразност. Този извод на съда не се е променил и в откритото в хода на делото производство по оспорване на съдържанието на официалните свидетелстващи документи, по реда на чл. 193 от ГПК, по отношение на протоколите на двете СИК. Съдът е отчел, че в нито един протокол от отделните СИК, нито в обобщения протокол на ОИК, са отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, обсъдено е едното възражение, но е отчетена липата на жалби за извършени нарушения от членове на СИК и изборната обстановка е отчетена като спокойна и нормална, протоколите са подписани от пълния състав на СИК и без особени мнения. Във връзка с другите оплаквания в жалбата, а именно за гласували две лица в нетрезво състояние, съдът е приел, че с ангажираните доказателства не се установяват факти и обстоятелства, които да обосноват правен извод за извършени съществени нарушения на избирателния процес, което е единствено основание за обявяване на недействителност на избора, констатациите на съда са в посока, че установените нарушения не касаят избора на кмет на [населено място]. В мотивите на съда е тълкувана правната уредба относно правата на членовете на СИК като по делото е посочено, че липсват категорични доказателства че две лица са гласували в нетрезво състояние. Такива обстоятелства на заявени във възражение само на едно лице според субективните му възприятия, но не са установено с показанията на разпитаните в тази връзка свидетели, нито по друг начин. Дори хипотетично да се приеме, че такива лица са гласували, са допуснати от съответните членове на СИК, които не са установили такова състояние, а само по себе си обстоятелството не обективира съществено нарушение на изборния процес до степен, че да промени изборния резултат, най малко защото е обективно невъзможно да се установи за кого от двамата кандидати са гласували, дали са попълнили действителни бюлетини и няма процедура, по която подадените от тях гласове да бъдат игнорирани. По отношение на отчитането на бюлетините като действителни и недействителни решаващият съд е посочил, че в протоколите на СИК, каквото е изискването на чл. 438, ал. 3 от ИК, липсват отбелязвания за подадени бюлетини, които да са предизвикали спор при отчитането им, като това обстоятелство дава основание за кредитиране изцяло на отразеното в протоколите на СИК, имащи материална доказателствена сила като официални документи. Съдът не е установил и незаконосъобразност на вписването в избирателните списъци на избиратели, които нямат такова право, в проверяваните СИК. Според съда образуването на избирателните секции и съставянето на избирателните списъци са действия по организация на изборите и съответните актове подлежат на самостоятелен контрол по предвидения в Изборния кодекс ред, а влезлите в сила актове пораждат целеното правно действие за произвеждането на изборите при утвърдените правила. При тази фактическа и правна обстановка съдът е достигнал до извод, че Решение 105-МИ/ 06.11.2023 г. на Общинска избирателна комисия Тервел е законосъобразно. Обжалваното решение е правилно. Релевираните с касационната жалба оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е разгледал всички твърдения за допуснати нарушения на Изборния кодекс като е обсъдил всяко едно от тях по отделно и в съвкупност и във връзка със събраните по делото доказателства и е изложил съответни мотиви по тълкуването и прилагането на относимите материално правна и процедурни норми. В оспореното първоинстанционно съдебно решение правилно са съобразени и обсъдени по отделно и в съвкупност приетите по делото доказателства и събраните в хода на съдебното дирене доказателства чрез използване на различни доказателствени средства, вкл. чрез оспорване истинността на документи протоколите на СИК, съгл. чл. 193 от ГПК. Касационният съдебен състав не споделя оплакванията, че оспореното съдебно решение е постановено при съществени процесуални нарушения. В хода на първоинстанционното дело е проведено обстоятелствено и продължително открито съдебно заседание, в което са допуснати, съответно обсъдени или мотивирано оставени без уважение, всички доказателствени искания на жалбоподателя. При прилагането на чл. 459 от ИК и съобразно обстоятелствата, посочени в жалбата, съдът следва да търси и констатира свързано с изборния резултат наличие на две предпоставки съществени нарушения на изборния процес, относими към нарушаване на основните конституционни принципи, и тежест на тези нарушения, която да е от естество, непозволяващо да се установи действителната воля на гласувалите лица (избирателите). За да бъде обявен изборът за недействителен, съдът следва да установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията на Република България. От своя страна нарушенията трябва да са в такава степен тежки, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите. Това изискване за тълкуването и прилагането на изборните норми е възприето по практиката на Конституционния съд на Република България съобразно решение 13/28.11.2013 г. по конст. д. 14/2013 г., решение 9/26.11.2009 г. по конст. д. 8/2009 г., решение 2 от 16.02.2010 г. по конст. д. 10/2009 г., решение 5 от 9.07.2013 г. по конст. д. 13/2013 г. Важен аргумент е, че не всяко нарушение води до недействителност на изборните резултати, а само това, което се е отразило на вота на избирателите. Тези стандарти, въведени в практиката от Конституционния съд на РБ, се потвърждават с решение от 13.10.2015 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Четвърто отделение, по делото "Риза и други срещу България", според което анулирането на проведени избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропорционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи (Конвенцията). Според съда активното избирателно право, както е гарантирано в чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията, не се ограничава единствено до действията, състоящи се в тайния избор на предпочитания кандидат, а включва и възможността всеки гласувал да види гласа си да оказва влияние при съставяне на избираемото тяло при спазване на правилата, установени от изборното законодателство. Според същото решение, което ВАС отново намира за относимо в настоящото дело, допускането на противното би означавало да се лишат от съдържание правото на глас, изборния процес и самата демократична система. При така формираната практика, в производството по оспорване на изборен резултат, оспорващата страна следва да установи по несъмнен начин, че нарушенията са от същественост да променят изборния резултат. Касационните оплаквания за нарушение на изборния процес не разколебават преценката на ВАС относно спазването на съдопроизводствените правила и правомерността на формираните от първоинстанционния съд изводи. В първоинстанционното съдебно решение правилно е възприет наложеният от практиката на ВАС и на КС стандарт за търсене на предпоставките за законосъобразно протичане на изборния процес относно евентуалното наличие на съществени нарушения и тежестта на тези нарушения. Относно доводите за допуснати нарушения при видеонаблюдението, правилен е и извода на съда, че ИК регламентира задължението за извършване на видеонаблюдението в реално време и видеозаснемане след обявяване края на изборния ден в секционните избирателни комисии при преброяването на гласовете и съставянето на протокола, както и възможността на определени представители в съответните СИК да извършват видеозаснемане и видеоизлъчване в реално време при преброяването на гласовете. В настоящия случай не е установено нарушение на тези правила, тъй като не са ангажирани конкретни доказателства за това. Тези правила са регламентирани с цел осигуряване на допълнителни предпоставки за прозрачност на изборния процес, поради което нямат пряко отношение към изборния резултат. В тази връзка неспазването им не води до наличието на съществени процесуални нарушения, опорочаващи вота на избирателите, а може да доведе единствено до ангажирането на административнонаказателна отговорност. Установеното фактическо положение, ценено от гледа точка на възприетия стандарт за установяване на съществени нарушения на изборния процес, е възприето от съда и в последствие съобразено при обсъждането на събраните доказателствата по отделно и в съвкупност и правилно подведени към относимите материални разпоредби на ИК, че оспореният акт на ОИК Тервел е законосъобразен. Отправените с касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и установените от съда факти, поради което са неоснователни и не обосновават порок на оспореното съдебно решение. Съгласно чл. 452, ал. 6 от ИК, избран за кмет е кандидатът, получил повече от действителните гласове. При това фактическо и правно положение и в съответствие с разпоредбите на чл. 172 и чл. 172а от АПК, ВАС намира за правилен извода на Административен съд Добрич, че оспореното Решение 105-МИ/ 06.11.2023 г. на Общинска избирателна комисия Тервел, с което на основание чл. 452 от ИК и въз основа на получените данни от протоколите на СИК е обявен за избран на втори тур кмет на кметство [населено място], област Добрич Р. Рифат издигнат от ПП ДПС е законосъобразно на всички основания по чл.146 АПК. Решението е достатъчно мотивирано, поради което касационният състав на основание чл.221, ал.1, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Предвид горното, настоящият касационен съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна и оспореният съдебен акт не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което като правилен, валиден и допустим следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и на осн чл. 143, ал. 3 от АПК претенцията на ответника по касационната жалба Р. Рифат за присъждане на адвокатско възнаграждение по същество е основателна, но не е доказана като размер, тъй като към писмения отговор не е представен нито договор за правна помощ, в който да са описани направени разноски, нито е приложен списък по чл.80 ГПК или други доказателства в тази връзка, поради което съдът е в обективна невъзможност да идентифицира волята на ответника и поради това оставя без уважение тази претенция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,