Решение № 15174 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2012 г.

Решение № 15174 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пела" ЕООД - гр. София срещу решение № 214/12.01.2012 г., постановено по адм. дело № 9628/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 22501000181/16.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1706/15.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за установени задължения в общ размер от 372 533,91 лв., от която главница 245 860,70 лв. и лихви 126 673,21 лв. за начислени лихви за довнасяне поради невнесени авансови вноски, увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 ЗКПО общо в размер на 18 840,19 лв. във връзка със сключени договори на 07.05.2008 г., 01.09.2008 г. и 15.10.2008 г. с "Пенсионен осигурителен институт" и договор от 17.01.2008 г. със застрахователно дружество "Лев Инс" АД, увеличение на финансовия резултат с неотчетени приходи от лихви на основание чл. 78 ЗКПО и определен ДДС за внасяне по повод договорите с посочените по-горе две дружества. Не са въведени конкретни отменителни основания, а само е посочена разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се поддържат оплаквания за допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че не са спазени изискванията за форма на ревизионния акт, което не е взето предвид от съда. Според касатора несъстоятелно е становището за дължимостта на авансовите вноски. Неправилно съдът бил приел по повод сключените договори с "Пенсионен осигурителен институт" АД и "Лев Инс" АД, че дружеството получава икономическа изгода, която е следвало да се отчете като приход, но не е взето предвид, че първоначално е бил сключен предварителен договор за наем от 7.05.2008 г., с който е бил предоставен за ползване офис-оборудване срещу определена наемна цена, а впоследствие с анекс № 1/20.05.2008 г. е определен гратисен период от 24 месеца и затова през 2008 г. дружеството не е имало реални постъпления от този договор. За увеличението на финансовия резултат на дружеството за приходи от лихви, такава възможност за лихви не е залегнала в сключените договори. За задълженията за ДДС отново се сочи анекс № 1/20.05.2008 г., поради което дружеството не е могло да иска предсрочно изпълнение на задължението, а само длъжникът е имал възможност да извърши предсрочно плащане. В тази връзка касаторът твърди, че задължението е било определено по основание и размер, но не е било изискуемо и затова е било недължимо от страна на наемателя. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Чендова. Иска се отмяна на съдебното решение и на ревизионния акт със законните последици. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Станчева я оспорва, тъй като правилно съдът е преценил в съвкупност всички доказателства по делото и затова решението му следва да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Пела" ЕООД срещу РА № 22501000181/16.08.2010 г. за установени задължения в общ размер 372 533,91 лв., от която главница 245 860,70 лв. и лихви 126 673,21 лв. за начислени лихви за довнасяне поради невнесени авансови вноски, увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 ЗКПО общо в размер на 18 840,19 лв. във връзка със сключени договори на 7.05.2008 г., 1.09.2008 г. и 15.10.2008 г. с "Пенсионен осигурителен институт" и договор от 17.01.2008 г. със застрахователно дружество "Лев Инс" АД, увеличение на финансовия резултат с неотчетени приходи от лихви на основание чл. 78 ЗКПО и определен ДДС за внасяне по повод договорите с посочените по-горе две дружества. За да постанови този резултат съдът е счел, че относно начислените от ревизията лихви за забава върху невнесени авансови вноски за 2008 г. те са дължими, тъй като не са спазени сроковете за внасяне на вноските и крайният момент за това е датата на годишния финансов отчет - 31.12.2008 г. Относно увеличението на финансовия резултат във връзка със сключените договори с "Пенсионен осигурителен институт" АД и "Лев Инс" АД на основание чл. 78 ЗКПО съдът е приел, че дружеството въз основа на договорите е получило икономическа изгода, която е следвало да отчете като приход съгласно НСС-18 и правилно счетоводният резултат е коригиран с наемната сума общо в размер на 18 840,19 лв. За неотчетените приходи от лихви и увеличение на финансовия резултат отново на основание чл. 78 ЗКПО съдът е обсъдил сключените договори за заем с "Бук Тетевен" АД, "Горкомерс" АД, ЕТ "Колю Стратиев" и Съюз за стопанска инициатива и е възприел констатациите на приходните органи, че не са отчитани лихви по тези договори, а това са приходи за дружеството, тъй като в договорите за заем са уговорени лихви - 7 %, 5 %, 0,5 % и 8 %. Обжалваното решение е правилно постановено. Относно начислените лихви за довнасяне поради невнесени авансови вноски. Законодателят е регламентирал правния режим на авансовите вноски в Глава ХIV, чл. 83 - чл. 91 ЗКПО. Дължимостта им се определя от наличието на данъчна печалба за предходната година. От доказателствата по делото се установява, че касаторът е подал декларация за намаление по чл. 88 ЗКПО на 30.04.2008 г. и е посочил дължмостта на тримесечните авансови вноски преди намалението и след намалението, предвид подадената декларация за намаление на авансовите вноски и е деклариран техния размер - 1 798,61 лв. за първо тримесечие; 2 000 лв. за второ тримесечие и 2 000 лв. за трето тримесечие. Намалението на авансовите вноски законодателят е регламентирал да се извърши, когато данъчнозадълженото лице счита, че авансовите вноски ще надвишат размера на годишния корпоративен данък и именно от тази предоставена от закона възможност касаторът се е възползвал, подавайки декларация за намаление на авансовите вноски. Неговото действие ще бъде след момента на подаване на декларацията за намаление, поради което такова не се допуска за месец април 2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗКПО, когато данъчно задълженото лице е намалило авансовите си вноски по реда, указан в чл. 88 от същия закон и дължимият корпоративен данък надвиши с над 10 на сто от дължимите авансови вноски за съответната година, се дължи лихва. При установеното по делото обстоятелство, че определеният от ревизията корпоративен данък е в размер на 195 674,33 лв., т.е. налице е посоченото надвишение, то правилно е прието от решаващият съд, че се дължат лихви, които се изчисляват от разликата между дължимия корпоративен данък и общият размер на авансовите вноски. Законосъобразни са и изводите в обжалваното решение, че след като размерът на годишния корпоративен данък се определя към края на финансовата година - 31.12.2008 г., то и това е крайният момент на дължимостта на лихвите, а не както се твърди в касационната жалба - 30.04.2008 г. В този смисъл е неоснователно оплакването на касатора за неправилно изчисление на лихвите и определяне на крайния срок на дължимост на същите, още повече, че той не е ангажирал доказателства или назначаването на съдебно-икономическа експертиза, с която да докаже твърденията си. Наред с това следва да се посочи, че съгласно чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК (редакция на ДВ, бр. 108/2005 г., в сила от 1.01.2006 г.), относима към ревизирания период лихва се дължи върху невнесена в предвидения в закона срок авансова вноска до 31 декември на съответната година. Като е приел това разрешение на спора, съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения и решението му в тази обжалвана част е правилно постановено. Относно увеличението на финансовия резултат по чл. 78 ЗКПО във връзка със сключени договори с "Пенсионен осигурителен институт" и договор от 17.01.2008 г. със застрахователно дружество "Лев Инс" АД. Не се спори по делото, че касаторът е сключил договори с посочените дружества през 2008 г. и те са за наем на офис оборудване, сгради, както и за предоставено неизключително право на ползване на информационна система, която неправилно съдът е квалифицирал като договор за наем. Ревизиращите органи са приели, че касаторът не е отчел приходи от тези договори и затова на основание чл. 78 ЗКПО са увеличили финансовия резултат в общ размер на 18 840,19 лв. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, а е преповторил констатациите на приходните органи. В решението е отразено, че е сключен анекс към договора от 20.05.2008 г., с който е договорен гратисен период за неплащане на наемната цена, но такъв анекс по делото не е представен. Следователно, дружеството не е доказало, че наемната цена е започнала да се заплаща след изтичане на гратисен период. Освен това правилно в обжалваното решение съдът е разгледал същността на приходите и начините, по които те се отчитат, позовавайки се на НСС-18 "Приходи", поради което е следвало дружеството да започне да отчита приходи от наем от годината, в която са сключени тези договори. Предвид изложеното по-горе в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Относно увеличението на финансовия резултат с неотчетени приходи от лихви на основание чл. 78 ЗКПО. Безспорно е установено по делото, че са сключени договори за заем, по които заемодател е бил касаторът, а заемополучатели "Бук Тетевен" АД, "Горкомерс" АД и със Съюз за стопанска инициатива. Установено е и че по силата на договорите за заем, страните по тях са договори и лихва, както следва - 7 %, 5 % и 8 %. За заемополучателя ЕТ "Колю Стратиев" е прието, че страните по договора са уговорили неустойка в размер на 0,5 %, а не лихва. Правилно съдът е приел, че лихвата върху дадените в заем парични средства на посочените търговци е приход за заемодателя и той е следвало да я отчете приход съгласно НСС-18. Относно уговорената с ЕТ "Колю Стратиев" неустойка от 0,5 %, законосъобразни са изводите на съда, че когато се сключва заем между търговци се дължи лихва, освен ако е уговорено друго. Уговорка за недължимост на лихви не се съдържа в договора за заем с едноличния търговец, поради което правилно е прието, че се касае за неотчетен приход от лихва и законосъобразни са изводите на съда, възприел констатациите в ревизионния акт за увеличение на финансовия резултат с неотчетените приходи от лихви на основание чл. 78 ЗКПО в общ размер от 2 717,08 лв. В тази връзка правилно е прието, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО поради установено наличие на отклонение от данъчно облагане. Освен това разпоредбата на чл. 294, ал. 1 ТЗ предвижда, че лихва се дължи между търговци, освен ако е уговорено друго, а такива други уговорки в договорите за заем не са предвидени. Предвид изложеното в тази обжалвана част решението на съда е правилно и не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Относно определен ДДС за внасяне по повод договорите с "Пенсионен осигурителен институт" АД и "Лев Инс" АД. Предвид изложеното по-горе за решението в частта за неотчетени приходи по договорите с "Пенсионен осигурителен институт" АД и "Лев Инс" АД законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по договорите с посочените по-горе дружества е налице данъчно събитие за облагане с ДДС съгласно чл. 25, ал. 4 ЗДДС. По договорите за наем е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Установено е по делото, че касаторът не е издавал фактури по наемните правоотношения, което е доставка на услуга и касаторът е допуснал нарушение на данъчен закон, като не е начислявал ДДС. Отново следва да се отбележи, че посочения анекс към наемния договор с първото дружество не се съдържа по делото и остава само едно твърдение, което е недоказано. В тази обжалвана част решението на съда също не страда от пороци. В частта по чл. 42 ЗДДФЛ и чл. 113 КСО и чл. 107 ЗЗО. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания в тези части от съдебното решение на първоинстанционния съд. Поради това настоящият съдебен състав в правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК като извърши проверка по прилагането на материалния закон установи, че не са налице допуснати нарушения от съда по повод установеното от ревизията невнасяне на данъка по чл. 42 ЗДДФЛ, касателно авансов данък върху трудови правоотношения. Законосъобразно съдът е приел, че приходните органи не са допуснали нарушение, като са начислили лихви върху невнесения данък, а също и относно начислените лихви по чл. 113 КСО и чл. 107 ЗЗО. Поради тези съображения решението в тази част е правилно постановено. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,