Решение № 7558 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16148/2009 г.

Решение № 7558 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16148/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 28.07.2009 г. по адм. дело № 1733/2009 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК, Административен съд - София град, II-ро отделение, 24-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на Коста Николаев Геров с адрес: гр. София, ул. "Княз Борис" № ..., Заповед № 117/23.01.2009 г. на председателя на Държавната агенция по горите, като незаконосъобразна. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната жалба е от ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ, гр. София, чрез пълномощника й Яника Симова. Касаторът, който е Държавна агенция по горите към Министерския съвет, преобразувана съгласно ПМС № 246 от 15 октомври 2009 г. в Изпълнителна агенция по горите към министъра на земеделието и храните счита, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което на основание чл. 211, ал. 1 от АПК го обжалва в законоустановения срок и по подробно развити аргументи моли да бъде отменено изцяло и оставен в сила оспорвания административен акт като правилен и законосъобразен с произтичащите от това законови последици. Основното оплакване е, че е налице очевидна фактическа грешка, която съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК административният орган може да поправи и след изтичане на срока за обжалване, като не е предвидена специална процедура за извършване на поправката. Втората касационна жалба е от Мария Стефанова Войникова чрез процесуалния си представител Румен Еленски - адвокат при САК. В жалбата се твърди, че решението е необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Тази касаторка заявява, че действително в заповедта е посочено основание чл. 99, т. 1 от АПК, но видно от съдържанието й, основанието за нейното издаване е чл. 99, т. 2 от АПК, т. е. налице са нови обстоятелства, които са от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса не са могли да бъдат известни на страната, поради което срокът не е едномесечен, а тримесечен от узнаване на обстоятелството. По тези и други съображения моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се остави в сила Заповед № 117/23.01.2009 г. на председателя на ДАГ. В открито съдебно заседание пред ВАС и двамата пълномощници заявяват, че поддържат подадените жалби и молят да бъдат уважени. Ответникът - Коста Николаев Геров, не взема отношение по жалбите. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение поотделно за двете жалби. По отношение на касационната жалба на Директора на Държавна агенция по горите счита, че е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Правилни са изводите на съда, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК. В случая с изменението на първоначалната заповед се променя смисъла на първоначалния акт. По отношение на касационната жалба на Мария Войникова прокурорът от ВАП изразява становище, че също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Правилно съдът е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 99 от АПК. В случая към датата на издаване на процесната заповед едномесечния срок е изтекъл и правото на административния орган е било преклудирано. Правилно съдът е приел, че е налице спор за материално право, който е следвало да бъде разрешен не по реда на административното производство, а по общия исков ред. Не са налице касационни основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. И двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество, са неоснователни. За да постанови посочения по-горе правен резултат първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният в производството пред него административен акт е издаден на основание чл. 99, т. 1 от АПК и чл. 62, ал. 2 от АПК. Приел е, че не са налице условията по чл. 99 АПК за възобновяване на административното производство, която процедура е специална и дава възможност при определени от закона предпоставки да бъде отменен или изменен влязъл в сила административен акт. В случая е изменена заповед, която е част от една гражданско-правна сделка, каквато е замяната по чл. 15б от Закона за горите - двуактна процедура, която е приключила с промяна на собствеността по отношение на имотите, предмет на замяната и спора за материално право е следвало да бъде разрешен не по реда на административното производство, а по общия исков ред. Освен това към датата на издаване на оспорената заповед е изтекъл едномесечния срок според чл. 102, ал. 1 от АПК и правото на административния орган е било преклудирано. Съдът е приел още, че не е налице и допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК, която да подлежи на поправка по този ред. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството по адм. дело № 1733/2009 г. по описа на Административен съд София-град е образувано по жалба на Коста Николаев Геров срещу Заповед № 117/23.01.2009 г., издадена от Председателя на Държавната агенция по горите. С тази заповед е изменена предходна заповед № 1998/27.11.2008 г. като: I. Вместо 060007 в землището на Виница с ЕКАТТЕ 99022 (сегашно с ЕКАТТЕ), община Варна, площ на имота 59,239 дка в отдел 153, подотдели Ум", У14", У24", У25" по Лесоустройствения проект от 2007 г. .........., Да се чете 49,246 дка, представляващи част от имот № 060007 в землището на Виница с ЕКАТТЕ 99022 (сегашно с ЕКАТТЕ), община Варна, с обща площ на имота 59,239 дка в отдел 153, подоотдели .....; II. Вместо Уа общата стойността на имотите находящи се в държавния горски фонд е 1 610 216,00 лева ...." Да се чете Уа общата стойността на имотите находящи се в държавния горски фонд е 1 394 772 лева ..."; III. Вместо УС площ от 73,746 дка гори и земи от държавния горски фонд" Да се чете УС площ от 63,753 дка гори и земи от горския фонд". Като правно основание за издаване на заповедта е посочено чл. 99, т. 1 от АПК и чл. 62, ал. 2 от АПК , във връзка с чл. 15б от Закона за горите. Разпоредбата на чл. 15б от Закона за горите регламентира замяната на гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост, с гори и земи - собственост на физически, юридически лица и общини. Такава процедура в случая е проведена и приключила. Въз основа на Заповед № 1998/27.11.2008 г., на 18.12.2008 г. е сключен Договор за замяна на недвижим имот между ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ и КОСТА НИКОЛАЕВ ГЕРОВ, който договор е вписан в службата по вписвания. Взаимоотношенията между страните са уредени. Безспорно е, че Заповед № 1998/27.11.2008 г. е влязла в сила, защото в противен случай няма да бъде сключен договора по чл. 15б, ал. 12 от Закона за горите, като най-късната възможна дата за това е 18.12.2008 г. Съгласно разпоредбата на в чл. 99, т. 1 от АПК, влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Касае се за възобновяване на административното производство, което по посочената точка може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта. Очевидно е, че Заповед № 117 от 23.01.2009 г. е издадена след изтичането на законово регламентирания в чл. 102, ал. 1 от АПК срок. Случаят не може да се подведе под правната норма на чл. 99, т. 2 от АПК, в какъвто смисъл е становището в касационната жалба на Мария Стефанова Войникова, за да може да се оправдае по-дългият предвиден в закона тримесечен срок, а и самият административен орган не се позовава на тази разпоредба. Освен това не е налице и хипотезата на чл. 62, ал. 2 от АПК. Поправяне на очевидни фактически грешки е допустимо без ограничение във времето, но в случая не се касае за такава грешка, защото промяната в съдържанието е толкова съществена, че може да се квалифицира като издаване на нов административен акт. Обстоятелството, че председателят на ДАГ не е знаел, че се припокриват площи по Заповед № 1998/27.11.2008 г. и по Заповед № 1986/25.11.2008 г. потвърждава, че действителната му воля е била да се извърши замяната на имотите така както е направена по двете заповеди и не би могло да има несъответствие между формираната му истинска воля и нейното външно изразяване в писмения текст на административния акт - Заповед № 117/23.01.2008 г. Отделно от изложеното, двете посочени в обжалваната заповед основания взаимно се изключват - или е налице хипотезата на възобновяване на производството по издаване на административен акт или е налице хипотезата на поправка на очевидна фактическа грешка, което е достатъчно като причина оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд - София град е постановил решение, изцяло съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,