Решение № 6188 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1952/2015 г.

Решение № 6188 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1952/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "ТСБ-92" ЕООД, гр. Пловдив срещу Решение № 2829 от 18.12.2014, постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 1623 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 161305706 от 11.02.2014 г., издаден от С. А. Г. на длъжност началник Сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр. Пловдив, В ЧАСТТА потвърдена с Решение № 437 от 07.05.2014 г. на Г. Ж. А. - и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при централно управление на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба- директорът на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Бонева оспорва жалбата в писмено възражение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд -Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 161305706 от 11.02.2014 г., издаден от С. А. Г. на длъжност началник Сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр. Пловдив, В ЧАСТТА потвърдена с Решение № 437 от 07.05.2014 г. на Г. Ж. А. - и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при централно управление на НАП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че 3бр. фактури (№ 635/30.04.2013 г., № 382/01.04.2013 г. и № 88/05.11.2011 г.) издадени от търговските дружества "БАШЕВ 07" ЕООД, "ТРИМАНС" ЕООД и "РЕЙДЖИ" ЕООД са отразени повторно в дневниците за покупки и в справките декларации за съответните данъчни периоди (м. 04.2013 г. и м. 12.2011 г.), при което се е стигнало до повторното упражняване на право на данъчен кредит по една и съща доставка. Предвид изложеното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част, относно определените публични задължения за довнасяне ведно с прилежащите лихви за забава. По отношение намаляване на размера на отразените в дневника за покупки и справката - декларация за данъчни периоди - месец септември 2011 г., месец октомври 2011 г. и месец март 2013 г. данъчни основи и ДДС по доставките, по които лицето е получател, поради отразяване от органите по приходите на три данъчни кредитни известия (издадени от ЮЗДП ДП ТП ДЛС "ДИКМАНА", "СРЕДНА ГОРА" АД и от ЮЦДПТЛ ДЛС "ЧЕПИНО" ), по делото е установено, че тези данъчни кредитни известия не са били отразени от жалбоподателя в изпълнение на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Касационният съд, в настоящия си състав, намира за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон решението на АС-Пловдив Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Относно намаляване на размера на отразените в дневника за покупки и СД за данъчни периоди м. 09.2011 г., м. 10.2011 г. и м. 03.2013 г. данъчни основи и ДДС по доставките, по които лицето е получател, поради отразяване от органите по приходите на ДКИ № 0900000325 от 30.09.2011 г., издадено от ЮЗДП ДП ТП ДЛС "Дишана", ДКИ № 0000900242 от 31.10.2011 г., издадено от "Средна гора"АД и ДКИ № 500002944 от 14.03.201 Зг., издадено от ЮЦДПТЛ ДЛС "Чепино", които ДКИ не са били отразени от оспорващия в изпълнение изискванията на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Основателно е оплакването в касационната жалба, че липсата на доказателства за получаването на кредитните известия от РЛ, следва да се приеме за пречка за прилагане на нормата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, съгласно която регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Наред с това е приел, че след като не е безспорно установено по делото, че кредитните известия са получени от ревизираното лице, то за него не е възникнало задължение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС да коригира размера на ползвания данъчен кредит чрез отразяването на кредитното известие в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период, а извършената корекция с ревизионния акт на декларирания резултат за данъчния период е в нарушение на чл. 78, ал. 1, чл. 115, ал. 1 и ал. 6 и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на което основание обжалвания ревизионен акт в оспорената му част следва да се отмени. Относно вменените задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите им лихви за забава за данъчни периоди м. 04.2013 г. и м. 12.2011 г., в резултат на отказано право на данъчен кредит до размера на начисления данък добавена стойност по фактура № 635/30.04.2013 г., издадена от "Башев" ЕООД, фактура № 382/01.04.2013 г., издадена от "Триманс" ЕООД и фактура № 88 от 05.11.2011 г., издадена от "Реджи" ЕООД е основателно и оплакването, че дори и да се приеме, че по процесните фактури е поискано повторно ДДС, то е видно, че същото е било отказано, поради което не следва да се определя ДДС за довнасяне и РА следва да бъде отменен и в тази част. Същевременно, при постановяване на решението, решаващият състав е не е отчел, че констатациите на ревизионния акт са необосновани, което е във връзка с неправилното приложение на материалния закон и по този начин е извел неясни и необосновани фактически изводи, формирани при неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК), а изпълнението на задължението за обсъждане на възраженията на страните чрез излагане на конкретни мотиви е гаранция за реализацията на тяхното право на защита на страните и обезпечава възможността за касационен контрол. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно прилагане на материалния закон и затова следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. На отмяна подлежи и решението и в частта за разноските. Разноски: С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта, в която "ТСБ-92" ЕООД, ЕИК 112625676, представлявано от управителя З. Х. К., с адрес за призоваване гр. Пловдив, бул. "Цар Борис III Обединител" № 52, вх. В - партер, е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" гр. Пловдив сумата в размер на 1 547 лева, юрисконсултско възнаграждение. Разноски не се дължат в полза на касатора, тъй като няма данни да е направил разходи в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,