Решение № 3112 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12725/2008 г.

Решение № 3112 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12725/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Иванка Атанасова Николова от гр. Варна, срещу решение № 1126/25.07.2008 г., постановено от Административен съд-гр. Варна, трето отделение, ХХIХ състав, по адм. д. № 1076/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Иванка Атанасова Николова срещу отказ, обективиран в писмо № УТI-И (34/10.04.2008 г. на и. д. кмета на община Аксаково, за издаване на скица за снабдяване с констативен нот. акт за имот пл. № 655 по плана на м. "Сухата чешма", включена в с. о. "Могилите", землище с. Кичево) съгласно протокол на ПК за определяне на землищната граница между с. Кичево и с. Осеново. За да постанови решението си съдът е приел следното:Жалбоподателят е депозирал до кмета на община-гр. Аксаково заявление № УТ-1-21/34/25.03.2008 г. за издаване на скица за поземлен имот № 655 по плана на с. Осеново, м. "Сухата чешма", като е уточнил, че същата ще послужи за издаване на констативен нотариален акт. Към същото е приложено удостоверение № 1244/28.04.1990 г., издадено от ОбНС-гр. Аксаково, обл. Варненска, от което се установява, че съгласно ПМС № 26/1987 г. и решение № 10/25. IХ. 1984 г. на ИК на ОбНС-с. Аксаково, на наследодателката на молителката Янка Добрева Докторова е предоставено право на ползване върху зем. земя от 700 кв. м. в землището на с. Осеново, м. "Суха чешма". С обжалваното писмо и. д. кмет на община Аксаково е отказал издаването на скица по съображения, че имотът попада в земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед на което скица за нотариус може да се издаде единствено по искане на собствениците на имот или носители на вещно право върху такъв. Изложено е, че жалбоподателката в качеството си на наследник на Янка Докторова е загубила качеството си на ползвател по смисъла на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и това преклудира правата и върху имота. С писмо № ОД 1103/78/21.05.2008 г. ответникът е изложил, че имот пл. № 655 по неодобрения кадастрален план от 1989 г. на местността"Сухата чешма", включен в с. о. "Могилите", землище Кичево, е вписан на Янка Добрева Докторова с удостоверение за ползване № 1244/28.06.1990 г. За посочения имот няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти, няма влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващи - възстановими стари реални граници, няма изготвен и помощен план. С протокол № 9/14.03.2000 г. на ОС-Аксаково, в т. 9.2.1 е прието създаване на 12 броя селищни образования на територията на община Аксаково, като за землището на с. Кичево и с. Осеново, кадастрален район 12, е предвидено създаване на с. о. "Могилите". Приложена е карта на посочения район. В бр. 94 от 2000 г. на ДВ е публикувано обявление, че са създадени селищни образувания с местно значение, между които е и с. о. "Могилите". Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, правилата на кодекса се прилагат и в производството по извършване на административни услуги, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Съгласно § 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ПЗР на ЗКИР, до одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на ЗКИР, скиците на недвижими имоти се издават по досегашния ред. Съгласно § 4, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗКИР, плановете, картите и регистрите, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ се поддържат от ОСЗ. В случая за имота няма такива, приети по ЗСПЗЗ. Действащите кадастрални карти и кад. регистри по реда на отменения ЗЕКНРБ и ЗТСУ се поддържат в актуално състояние от общинската администрация. В Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, приета на основание чл. 31 от ЗКИР, в § 5 се сочи, че скиците за недвижим имот се изработват съгласно приложение № 12 на Наредбата. Съгласно чл. 3, ал. 2 от посочената Наредба, кадастралната карта и кад. регистри се поддържат по райони на градовете с районно деление. Приел е също, че обжалваният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и основанията за оспорването му са уредени в чл. 146 от АПК. Административният акт е издаден от компетентния орган, в предписаната форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и материалният закон също е приложен правилно. Приел е за неоснователен доводът на ответника, че издаването на скица попада под разпоредбата на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ, но е развил подробни доводи относно това по какъв ред може да се придобива правото на собственост върху предоставени на ползвателите зем. земи по силата на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е направил извод, че след като има законоустановен специален ред за придобиване право на собственост, то следва да се извърши по този ред, а не чрез обстоятелствена проверка. Приел е за неоснователен и довода на жалбоподателя за приложението на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВНОИ относно твърдението му за придобиване на имота по давностно владение повече от 10 години. В касационната жалба се правят подробни доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответната страна- Кметът на община Аксаково, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е основателна. В производството по оспорване на отказ да бъде издадена скица, с оглед производство по чл. 587 ГПК не може да се вземе становище за това дали и въз основа кои нормативни актове е допустимо да се придобие право на собственост и въз основа на този извод да се откаже издаване на скица. Тези факти и обстоятелства се преценяват от нотариуса в охранително производство по чл. 587 ГПК. В административното производство следва да се прецени дали жалбоподателят доказва наличието на правен интерес и не са налице други процесуални или материално правни пречки за издаване на скицата. В конкретния случай от писмото от 21.05.2008 г. на административния орган (л. 16) се установява, че имот 655 по неодобрения кадастрален план от 1989 г. за процесната местност е вписан на името на Янка Докторова, чийто наследник е жалбоподателката (л. 10), с удостоверение за ползване № 1244/28.06.1990 г. (л. 11). В този смисъл жалбоподателката има правен интерес от поисканата услуга. В случая в оспорвания акт административният орган не сочи пречки, които обективно да не позволяват издаване на скица и е следвало да уважи молбата, като изрично посочи всички правно значими обстоятелства върху тази скица (част от които са изложени в писмото от 21.05.2008 г.) Решаващият състав не е обсъдил изцяло посочените обстоятелства и неправилно е изложил мотиви относно разпоредби по ЗСПЗЗ и др. и е постановил неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК (необосновано и в нарушение на материалния закон), което следва да се отмени, като се уважи жалбата срещу обективирания отказ а делото се изпрати като преписка на административния орган. В подобен смисъл относно производствата по чл. 483 ГПК (отм.) са изложени мотиви в решение № 4547/2008 г. по адм. д. № 9102/2007 г. на ВАС. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съдът правилно е приел, че обжалваният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК, индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. В конкретния случай жалбоподателката е поискала от кмета на общината да издаде скица, като е посочила, че същата и е необходима за представяне пред нотариус във връзка с издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху процесния имот по давностно владение. Следователно този документ и е необходим за признаване на твърдяни от нея права по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Отказът на кмета, видно от мотивите на обжалвания административен акт се обосновава с доводи за липса на възможност за придобиване на правото на собственост от жалбоподателката по реда на обстоятелствена проверка. Съдът също е разгледал законосъобразността на отказа за издаването на скица във връзка с правото на жалбоподателката да установява правото си на собственост по този ред, като е приел, че е налице друг ред-този по ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността, поради което е направил и извод за неприложимост на придобиване на правото на собственост чрез обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК. Законодателят в разпоредбата на чл. 483 от ГПК (отм.), сега-чл. 587 от ГПК е регламентирал реда за установяване правото на собственост върху недвижим имот. В компетентност на нотариуса е признаването и установяването на правото на собственост. Административният орган и съответно-административният съд нямат компетентност да се произнасят относно възможността на молителя да придобие правото на собственост по обстоятелствена проверка. В разпоредбата на чл. 19, ал. 8, т. 1 е регламентирано, че за срок от пет години общините не могат да издават удостоверения във връзка с обстоятелствени проверки по реда на чл. 587 от ГПК, но за земите по чл. 19, ал. 1. Отказът не е мотивиран с тази разпоредба и няма данни по делото, че се касае за такава земя, а и съдът е приел, че същата не е приложима Съдът възприема становището на представителя на Върховната административна прокуратура, че в конкретния случай административният орган не сочи в мотивите на отказа си каквито и да било пречки, които обективно да не позволяват издаването на скица, поради което е следвало да уважи искането. Същият може да отрази в нея всички правнозначими обстоятелства, но няма правомощие да отказва издаването и на посочените от него основания. Като не е съобразил горното и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение, което следва да се отмени и вместо него да се отмени обжалваният отказ на кмета. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,