Решение № 6795 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2011 г.

Решение № 6795 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иво Лазаров Кунчев против решение № 15795 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 13537/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на Кунчев против Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. Изм. ДВ бр. 14/2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), издадена от министъра на земеделието и храните, в частта относно чл. 3, ал. 1, т. 7 (предишна т. 6 - ДВ бр. 37/2009 г.), б. "г" и "к" и изцяло. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие със закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и делото да се върне на друг тричленен състав на съда за ново разглеждане. Ответникът - министърът на земеделието и храните не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в предвидения срок за касационно оспорване (липсват данни за съобщаване на решението на тричленния състав на жалбоподателя и съдът приема, че срокът за обжалване е спазен), поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав, е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспорената Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания e издадена от компетентния орган. Същата е постановена в съответствие с правомощията на министъра на земеделието и храните, който съгласно чл. 32, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е овластен да издаде наредби, с които да определи реда и условията за подаване на заявления, образците и изискванията към тях за отделните схеми и мерки за подпомагане по Общата селскостопанска политика. Изводът на съдебния състав за спазване на административнопроизводствените правила също кореспондира със закона. Нормативният акт е издаден след обсъждане на проекта, представените становища, предложения и възражения (чл. 77 от АПК) и обнародван в Държавен вестник съгласно чл. 78, ал. 2 от АПК. Правилно е и заключението на тричленния съдебен състав, че наредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен (чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове), наредбата има за цел да регламентира по-подробно отношения, които не са основни и подлежащи на трайна уредба и поради това не са предмет на приетия вече закон. В случая оспорената наредба е приета на основание чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП и детайлизира реда и условията за подаване на заявления за кандидатстване за директни плащания по общата селскостопанска политика на Европейския съюз. С нормативния акт са регламентирани конкретни правила и условия за подаване на заявленията за подпомагане от страна на земеделските стопани, посочени са и изискванията, на които заявленията трябва да отговарят, както и необходимите документи. По този начин са детайлизирани обществените отношения, свързани с подпомагане на земеделските производители, предмет на уреждане в ЗПЗП. Възприетата с наредбата регламентация не противоречи на изискванията на последния нормативен акт, въведени с чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от закона, предвиждащи подаване на заявления по образец с данни за кандидата, неговото стопанство, дейност и местонахождението на ползваните площи (чл. 32, ал. 2, чл. 31, ал. 2 от ЗПЗП ). С детайлизирането на изискванията към заявлението, приетият подзаконов нормативен акт обезпечава правилното и еднакво прилагане на закона относно реда и начина на кандидатстване за плащания по общата селскостопанска политика. Уредените с наредбата отношения не са свързани със създаването на масиви за ползване на земеделски земи и начина на предоставяне на земеделски земи за ползване, предвидени в чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в този смисъл регламентацията в наредбата не е в противоречие с последния законов текст. Заключението за законосъобразност на нормите на чл. 3, ал. 1, т. 7 (предишна т. 6 от наредбата - ДВ бр. 37/2009 г., в сила от 19.05.2009 г.), б. "г" и "к" е направено след подробен и задълбочен анализ на цитираните разпоредби и нормите на ЗПЗП и ЗСПЗЗ. Посочените текстове са част от условията за подаване на заявления за подпомагане от земеделски стопани, които ползват земеделска земя и/ или отглеждат животни и предвиждат, че заявлението за регистрация съдържа декларации от кандидата, с които той заявява, че се задължава да осигури до 15 май (31 юли в предходната редакция) на текущата година, и представи при поискване документи, доказващи правното основание за ползване от него на всички земеделски парцели, с които кандидатства за подпомагане, към датата на заявяване на тези парцели (чл. 3, ал. 1, т. 7, б. "г" в ред. ДВ бр. 14/2010 г.), както и че в заявлението са описани всички земеделски площи, които ползва през текущата стопанска година (чл. 3, ал. 1, т. 7, б. "к"). Съдържанието на текстовете е в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗПЗП, който предвижда заявлението да съдържа данни за кандидата и за ползваната земеделска площ, включително графичен материал. Регламентацията в наредбата кореспондира и с нормата на чл. 31, ал. 2 от закона, според който в регистъра следва да бъдат вписани данни за кандидата, неговото стопанство и дейност. Изясняването на правното основание за ползването на земеделската земя, описанието и характеристиките на земеделските парцели е насочено към създаване условия за постигане на целите на ЗПЗП, изброени в чл. 2, т. 1 - 11: развитие на ефективни земеделски и горски стопанства; развитие на екологичното земеделие, стабилен вътрешен пазар и разширяване на външните пазари за българските земеделски стоки; усъвършенстване производствената инфраструктура на земеделските райони; създаване на условия за повишаване доходите на земеделските производители от продажба на земеделска продукция; стимулиране местното производство на висококачествена непреработена и преработена земеделска продукция и спазването на ветеринарни, фитосанитарни и хигиенни изисквания и насърчаване ползването на земеделската земя и развитие на производството на земеделска продукция в необлагодетелствани райони и в места, както и намаляване нивото на обезлюдяване в тези райони. Правилно е преценено, че оспорените разпоредби на чл. 3, ал. 1, т. 7 от наредбата не са в противоречие и с нормата на чл. 37в от ЗСПЗЗ. Както вече се посочи последният текст разглежда хипотезите на създаване на масиви за ползване на земеделски земи, постигането на споразумения във връзка с това и условията за ползване, т. е. урежда отношения, които не са пряко свързани с условията, на които трябва да отговаря заявлението за получаване на средства за подпомагане на земеделските стопани. От друга страна разглежданият текст не съдържа забрана основанието за ползване на земеделските земи и свързаните с това документи да бъдат разгласявани и в този смисъл декларациите и документите, които наредбата изисква, не са в противоречие с уредбата на тази норма от закона. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав приема, че текстовете на оспорената наредба са в рамките на предоставената на издателя законова делегация и в съответствие с нормите на ЗПЗП и ЗСПЗЗ. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отхвърля оспорването, тричленният състав на Върховния административен съд, постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с доказателствата по делото. Първоинстанционният съд извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт и осъществява преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, както го задължава чл. 168, ал. 1 от АПК. Представените с административната преписка писмени доказателства обосноват извода, че процедурата по издаване на наредбата, предвидена в чл. 75 и сл. от АПК, е спазена. Заключението за съответствие на наредбата с материалноправните разпоредби на нормативни актове от по-висока степен е направено след преценка на данните, съдържащи се в преписката и анализ на актуалната нормативна уредба. Ето защо доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на атакувания съдебен акт са неоснователни. С оглед изложеното настоящият съдебен състав стигна до извода, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,