Решение № 3845 от 10.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Тианна-А. Стоянова със седалище и адрес на управление в [населено място], община Мъглиж, против решение 449 от 21.11.2022 г., постановено по административно дело 340/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на търговеца срещу решение 24/312/02906/3/01/04/02 с изх. 01-6500/373#3 от 15.03.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София за определяне на финансова корекция в окончателен размер на 57 528. 79 лв., представляваща 15% от изплатената субсидия за финансово подпомагане по сключен договор 24/312/02906 от 15.10.2014 г. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АППК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски. Ответната страна- изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, не заявява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото , констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 24/312/02906/3/01/04/02 с изх. 01-6500/373#3 от 15.03.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София за определяне на финансова корекция в окончателен размер на 57 528. 79 лв., представляваща 15% от изплатената субсидия за финансово подпомагане по сключен договор 24/312/02906 от 15.10.2014 г. С посоченото решение е прието, че бенефициерът не е изпълнил задълженията си по т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора, тъй като за три последователни пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г. / реалното изпълнение на бизнес плана е в размер средноаритметично на 30. 22% от заложените приходи, поради което на основание т. 4. 4, б. "б" и т. 8. 1- от договора; чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. във връзка с чл. 16, ал. 2 от наредбата и т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, следва да се наложи финансова корекция за констатираното неизпълнение в размер на 15 % от получената финансова помощ, възлизаща на стойност от 57528. 79 лв. Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на критерия "устойчива заетост" за период от 3 пълни финансови години е прието като нарушение на поети задължения по т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор 24/312/02906 от 15.10.2014 г., съответно чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г., поради което и на основание т. 4. 4, б. "б" и т. 8. 1 от договора, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. и т. 18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, се следва определяне на финансова корекция за констатираното неизпълнение, в размер на 10 % от получената финансова помощ, възлизаща на стойност от 38 352. 53 лв. При прилагането на чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена обща финансова корекция в размер на 57 528. 79 лв., представляваща 15% от получената субсидия. С обжалваното решение Административен съд-Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу решението за налагане на финансова корекция. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, оправомощен с разпоредбата на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, приложима в настоящия случай на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП. Освен това е приел, че решението е издадено при спазване на изискването за форма и на установените административнопроизводствени правила, при изложени фактически и правни основания. Административния съд е приел, че въпросите относно приложилия правен ред за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ вече са разрешени със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение сила решение 11121 от 03.11.2021 г., постановено по адм. дело 4406/2021 г. по описа на ВАС, с което е потвърдено първоинстанционното решение 84/9.03.2021 г., постановено по адм. д. 663/2020 г. на Административен съд Стара Загора, но с коригиращи мотиви. На следващо място първоинстанционния съд е приел за неоснователни доводите, че не може да се извършва проверка на изпълнение на проекта след изтичане на мониторинговия период, както и че не е изтекла давността по смисъла на чл. 3 от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ 2988/95. Съдът е приел, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Като фактическо основание в акта е посочено неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от извършваната дейност за три пълни финансови години, както и неизпълнение на заложените в него показатели за заетост, което представлява "неизпълнение на одобрени индикатори" по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Макар в закона да не е установено съдържанието на понятието "одобрени индикатори", съдът е посочил, че според константната съдебната практика показателите, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата имат характер на индикатори по смисъла на посочената норма. Съдът намира за неоснователно развитото и в касационната жалба оплакване, че бизнес-планът не съставлява неразделна част от договора за безвъзмездна помощ, поради което неизпълнението на заложените в него приходи от дейността не представлява неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Изложените в тази насока мотиви се споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Констатациите на органите на ДФЗ по отношение на постигане нивото на заложените в бизнес плана приходи от субсидираната дейност се потвърждават от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическата експертиза, съгласно което средноаритметично за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изпълнението на бизнес-плана от гледна точка на реализирани приходи от субсидираната дейност /нощувки и закуски/ е 30. 22 %. Това неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от Наредбата, поради което правилно съдът е приел, че ползвателя е не е изпълнил поетите по договора задължения в нарушение на разпоредбите на Наредба 29/2008 г. Определената за нарушението финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 29/2008 г./ и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерки от ПРСР 2007-2013 г. Прието е, че административния орган е приложил коректно процентния показател за нарушението като е приложена т. 30 от приложението към Правилата, съгласно която когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 15 % от предоставената такава. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че ползвателят на помощта е поел ангажимент за разкриване на три работни места. В тази връзка съдът е обсъдил подробно противоречията в бизнес-плана, в чиято текстова част е посочено, че за реализирането на проекта ще бъдат ангажирани общо три служители (с управителя) на постоянен трудов договорУправителят ще бъде зает на 4-часов работен ден, като заедно с това изпълнява функциите на счетоводител, също на 4-часов работен ден. Същевременно в таблицата Разходи за заплати и социални осигуровки е посочил 4 броя заети лица- 1 брой управленски персонал, 1 брой административен персонал и 2 броя производствен персонал. Тълкуването на бизнес-плана води до извод, че ползвателят на помощта е поел ангажимент за разкриване на четири работни места, две от които- на управителя и счетоводителя, са за непълно работно време. Обстоятелството, че е предвидено тези две места да се заемат от самия собственик, не променя извода относно броя на предвидените работни места, а има значение за определяне на средносписъчния брой на персонала на предприятието. Ето защо, след като работодателят жалбоподателят е поел ангажимент за разкриване на четири работни места, неизпълнение на показателя "устойчива заетост", съответно индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ е налице, тъй като ползвателят на помощта не е разкрил, съответно поддържал тези работни места за проверяваните години. Правната квалификация на нарушението обуславя определяне на съответстващия размер на подлежащата за възстановяване финансова помощ по реда на т. 18 от Приложението към Правилата. В конкретната хипотеза неизпълнението на показателите за устойчива заетост правилно е квалифицирано като нарушение по т. 18 от Правилата и за него е определена корекция в размер на 10% от платената субсидия. Констатираните нарушения, представляващи неизпълнение на нормативни и договорни задължения на бенефициера, касаят един и същи договор. След определяне на размера на финансовата корекция за всяко едно от тях, административният орган е спазил правилото за некумулиране и е определил корекцията в размера на най-голямата сума, определена за възстановяване, а именно 15% от изплатената субсидия. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора обуславя неоснователността на заявената от жалбоподателя претенция за разноски. Ответната страна не е предявила такава претенция, поради което разноски не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,