Решение № 1715 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2009 г.
ВАСIV отделение10.02.2010 г.докладчик Цветана Сурлекова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на "Биел груп" ООД София срещу протоколно определение на Административен съд София град по адм. № 5847/2008 г. от 23.02.2009 г., с което са му отказани доказателствени искания като процесуално недопустима и прекратява производството по нея. ОТМЕНЯ решението на Административен съд - София-град, постановено по адм. д № 5847/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на "Биел груп" ООД София срещу Заповед № РД-09-08-3035/05.09.2008 г. на кмета на Столична община, като ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в съответствие с указанията за точно прилагане на закона по отношение цитираните в мотивите правни норми. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1715 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2009 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Биел Груп" ООД София срещу Решение на Административен съд - София-град, постановено по адм. д № 5847/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-09-08-3035/05.09.2008 г. на кмета на Столична община Поддържа се неправилност, поради нарушение на материалния закон, грубо погазване правото на защита и принципите за обективност и равнопоставеност на страните. Според жалбоподателя съдът неправилно е отказал да допусне исканите от него доказателства. Срещу протоколното определение от 23.02.2009 г., с което му е отказано е подал частна жалба, заведена на 04.03.2009 г. Същата е приложена в настоящето дело, образувано по касационната жалба и съдът преди да се произнесе по нея дължи произнасяне по частната, производството за разглеждането по която е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Без да обсъжда изложените в нея съображения, Върховният административен съд счита същата процесуално недопустима, тъй като обжалвания с нея акт - протоколното определение, с което не са допуснати доказателства не подлежи на съдебен контрол. Същото не е от категорията актове, посочени в чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 от АПК. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на производство, нито с изричен закон е предвидена възможност за обжалването му. Съгласно чл. 236 от АПК, доколкото в тази глава (регламентираща обжалване на определенията и разпорежданията на административните съдилища) няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата на касационното производство. Във връзка с това и на основание чл. 215, т. 4 от АПК частната жалба като подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство прекрати. Ответник по касационната жалба е кметът на Столична община, но не е взел становище. Заинтересованата страна"Васпласт" ООД чрез явилият се процесуален представител оспорва касационната жалба. Развива съображения, в подкрепа на които представена писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са посочени конкретни пороци на атакуваното решение, а се повтарят наведените в първоначалното производство твърдения за нарушения при провеждане на търга. Такива не били установени още пред първата инстанция. Според него съдът правилно е отказал да допусне исканите доказателства, тъй като такива се допускат евентуално в наказателно производство. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените доводи за неправилност на решението Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред административния съд е иницирано по жалба от касационния жалбоподател срещу заповед на кмета на Столична община, с която е обявен спечелилия търг с явно наддаване за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ урегулиран поземлен имот V - общ., кв. 34 м. "Ломско шосе" район Връбница" - търг № 5.Твърденията са му били за манипулираност, провеждане на търга в грубо нарушение на Наредбата за реда и условията за провеждане на търгове и конкурси на СОС и на други нормативни уредби. Съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че оспорената с нея заповед е законосъобразна. Според него твърдението за неоснователно отстранени участници било ирелевантно, тъй като жалбоподателят не можел да защитава чужди права, а и те са имали възможност при несъгласие сами да подадат жалба. Счита, че твърденията за нерегламентирани контакти по време на търга не са установени, тъй като такива не са отразени в протокола на комисията от 03.09.2008 г., а и жалбоподателят не е направил възражение за нарушение на изискването на чл. 14, ал. 5 от Наредбата. Само въз основа приетите писмени доказателства, неоспорени от страните е стигнал до извод, че търгът е проведен при спазване на административно производствените правила и материално правните норми, установени в чл. 5 - 24 от НУРПТК. Според касационния жалбоподател изводите на съда са неправилни. Счита, че неправилно съдът е отказал да допусне исканите от него доказателства, с които щял да установи твърдяните нарушения при провеждането на търга. Върховният административен съд намира възраженията на касатора основателни. Фактически същите се свеждат до нарушение на процедурата от административния съд, който неоснователно е отказал да допусне исканите доказателства. В съдебното заседание на 23.02.2009 г. жалбоподателят, във връзка с дадени му указания от съда с изрично разпореждане е поискал на основание чл. 44, ал. 1 от АПК да се изискат от всички лица, закупили тръжна документация и внесли депозит писмени сведения за изясняване на фактите и доказателствата, касаещи производството. Алтернативно същите да бъдат призован като свидетели. Поискал е и видео и аудио записи от СО. Съдът е приел, че доказателствените искания за представяне на аудио и видеозаписи от записващите камери на СО са неотносими и недопустими. За такива са приети и исканията за представяне на писмени сведения от всички лица, закупили тръжна документация и внесли депозит както и искането за изслушването им като свидетели по делото. Само въз основа на приетите писмени доказателства, представени от ответника делото е прието за изяснено, без да са уважени доказателствените искания на жалбоподателя. Според чл. 9 от ГПК обаче, намиращ приложение, във връзка с чл. 196 от АПК, съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права, като прилага закона еднакво спрямо всички.. Същият е длъжен да съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Като е отказал да допусне исканите доказателства той е нарушил правото на защита на жалбоподателя. При това делото не е било изяснено от фактическа страна. Само от протокола на комисията, провела процедурата, който е приет от съда като безспорно доказателство обаче не може да се установи как е протекла процедурата и спазени ли са били изискванията на Наредбата. Самият протокол е твърде лаконичен, имащ предимно регистрационен характер. Съдържанието му се изчерпва с отразените като регистрирани участници, началната тръжна цена и предложението на участник № 1. Дали е имало други предложения не е посочено. Не става ясно защо само при една стъпка е избран спечелилият участник. При тези данни Върховният административен съд счита, че административният съд е постановил необоснован съдебен акт. Същият е в резултат на допуснати от него процесуални нарушения, последица от нарушени права на жалбоподателя с факта на отказаните му доказателства. Нарушенията са особено съществени, тъй като ако не бяха допуснати би могло да се стигне до резултат различен от постановения, поради което и решението е неправилно. Като такова ще следва да се отмени и делото върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав с указания за точно прилагане на закона по отношение цитираните в мотивите правни норми. Във връзка с това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК досежно касационната жалба и чл. 215, т. 4 от АПК относима към частната, Върховният административен съд