Решение № 6593 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2615/2019 г.

Решение № 6593 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2615/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 193/28.01.2019 г., постановено по адм. дело № 1344/2018 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което по жалба на "Лем Комерс" ЕООД е отменен РА № Р-16001317004485-091-001/12.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 181/29.03.2018 г. на посочения по-горе директор, поправен с РА № П-16001318042523-003-001/08.03.2018 г., потвърден с решение № 213/17.04.2018 г. на същия директор в частта за начислен ДДС по чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на 51 643,43 лв. и лихви - 12 214,52 лв. и начислен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 57 240,60 лв. и лихви - 8 969 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалва се решението и в частта за разноските. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че в пъровинстанционното решение не са обсъдени всички констатации на ревизиращите органи по ЗДС и ЗКПО. Неправилно съдът бил приел, че е налице изключението по чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС за неприлагане на чл. 79, ал. 3 ЗДДС и затова не е следвало да се коригира ДДС поради изтичане на 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит при придобиването на стоките. Според касатора не е установено по безспорен начин, че предмет на извършеното бракуване са били именно закупените стоки през периода 2006 г. - 2009 г. (различни видове мебелен обков), както и от жалбоподателя не е направена обвръзка, която да ги индивидуализира по вид и количество. Изтичането на срока по чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС касаторът твърди, че не е доказано и чрез съдебно-счетоводната експертиза. Освен мебелният обков касационният жалбоподател посочва, че бракуването е извършено и на 116000 бр. ексцентрици, 241941 бр. винтове, 69000 бр. болтове и 255923 м. кантове и като причина от ревизираното лице е изтъкнато, че са морално и физически износени, както и че липсва ясно изразена логическа обосновка относно моралното остаряване на посочените стоки в протокола за брак. В касационната жалба се излага и довод, че по делото не са представени доказателства за извършени последващи разпоредителни действия с бракуваните стоки, поради което в тази връзка счита, че неправилно съдът е кредитирал гласните доказателства. В частта по ЗКПО касационният жалбоподател счита, че некоректно съдът е посочил начислената сума за корпоративен данък за 2015 г. - 57 240,60 лв., а в ревизионния акт за поправка сумата е 62 240,45 лв. и след приспадане на 6 251,23 лв. надвнесен данък от минали години, дължимата сума е 55 989,22 лв. Неправилно касаторът счита посоченото в съдебното решение основание на чл. 28, ал. 1 ЗКПО вместо чл. 28, ал. 2 ЗКПО, както и съдът не се е съобразил, че не е доказано как особено големите количества ПДЧ, които са обезценени, са съхранявани., така че от предходната инвентаризация, която би следвало да е извършена в края на предходния отчетен период, са изгубили своите качества. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Лем Комерс" ЕООД срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 040,54 лв. При условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат от "Лем "Комерс" ЕООД, ако такива се поискат. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Дамянова. Ответникът по касационната жалба "Лем Комерс" ЕООД - с. Г., Област П. чрез адв. Б. Зобуян в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва, както и в съдебно заседание иска оставяне в сила като правилно обжалваното решение. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като обжалваното решение бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: В частта за начисления ДДС, вследствие извършена с ревизионния акт корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС, както и за преобразувания финансов резултат на основание чл. 28, ал. 2 ЗКПО първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт и впоследствие ревизионния акт за поправка са издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неизяснена фактическа обстановка, несъбрани доказателства от значение за разкриване на обективната истина, а събраните такива не са взети предвид, което е обусловило формирането на неправилни и необосновани изводи при издаването им. Обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.. Първоинстанционният съд не е изложил собствени мотиви в постановеното от него решение, предмет на настоящия касационен контрол. Вместо това е използвал вместо мотиви изцяло писмените бележки на адв. Б. Зобуян, като по този начин с тях е заместил мотивите на решението си, което е недопустимо процесуално поведение за един съдия. В решението няма извършена от съда преценка на доказателствата - писмени, гласни и по отношение на съдебно-счетоводната експертиза, а вместо това съдът изцяло е преписал писмените бележки на процесуалния представител на "Лем Комерс" ЕООД. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е възпроизвел дословно, както описаната фактическа обстановка по правния спор, така и правните изводи, направени в писмените бележки на ответника в първоинстанционното производство. По така процедирания начин следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение страда от липса на мотиви, тъй като съдът не е установил фактическата обстановка по делото и вледствие на това съдът не е изложил и собствени правни изводи. По този начин настоящият касационен състав не може да провери правилността на решението по същество, с оглед допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизследване и неустановяване на фактическата обстановка по делото и неизлагане на собствени мотиви, а възпроизвеждане изцяло на писмените бележки на адв. Зобуян. Съдът не е извършил преценка на събраните по делото доказателства, а се е доверил само на твърденията на процесуалния представител на "Лем Комерс" ЕООД, вкл., че по делото и в ревизионното производство и в съдебното такова са представени официални документи за наводненията в с. Г.. Императивно е задължението съдът да мотивира съдебния си акт и в случая то не е спазено и грубо е нарушено, преписвайки писмените бележки на страна по делото и замествайки ги вместо собствените си мотиви. Затова и настоящата касационна инстанция е изправена пред невъзможността да извърши необходимата проверка дали правилно съдът е приел за незаконосъобразен оспорения пред него ревизионен акт. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид неизлагането на собствени мотиви относно фактите и правните изводи по съществото на спора, а преписвайки изцяло изложените твърдения и доводи в писмените бележки на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство "Лем Комерс" ЕООД. При така установеното обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд - гр. П. за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който след като установи фактическата обстановка по делото и извърши цялостна преценка на доказателствата по делото, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на правния спор. На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съд не се произнася по исканията на страните за разноски, а при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода му новият състав на първоинстанционния съд ще се произнесе и по разноските, направени пред настоящата касационна инстанция Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение