Решение № 5799 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3108/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., подадена чрез пълномощника му адв. Попов, срещу Решение №62/08.01.2026 г. на Административен съд – Хасково (АС-Хасково), постановено по адм. д. №210/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №07-264-6500/547#6 от 14.01.2025 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че не са направени измервания в имотите при проверката на място. Сочи се липсата на мотиви в доклада от проверката на място и в процесния АУПДВ. Позовава се на представените стокови разписки за извършените продажби на домати в съвкупност със свидетелските показания на Л. В. и К. В., доказателства за закупен посевен материал и заключението на съдебно-техническата експертиза, според което площта е обработваема през цялата 2024 г., като от панорамния начин на заснемането, личи отглеждането на културно насаждение в кадастрални имоти № 14787-116-036, 14787-116-037. Акцентира се както върху непредставяне от административния орган на сателитни изображения, извършени от допълнителната проверка, така и върху липсата на извършена повторна проверка в противоречие на твърдяното в АУПДВ. По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е и основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № №07-264-6500/547#6 от 14.01.2025 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково, с който на Д. Д. Д. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 29337.00 лв., представляващо сумата на полученото първо и второ плащане по административен договор BG06RDNP001-6.007-1566-C01 от 17.01.2023 г. и същият е прекратен. От фактическа страна съдът е установил, че на 16.03.2021 г. между ДФ „Земеделие" и Д. Д. Д. е сключен договор № BG06RDNP001-6.007-1566-C01 с предмет: предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на 29337 лева (15000 евро) по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”, от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПСРС) 2014 – 2020 г., със срок на изпълнение от 16.03.2021 г. до 16.03.2026 г. ,от които първо плащане в размер на 19558 лв. – след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ и второ плащане в размер на 9779 лв.- след извършена проверка съгласно чл. 36 РА установи коректното изпълнение на бизнес плана. На 28.06.2021 г. между страните е бил подписан анекс (л.40), с който са променени сроковете по чл.3, ал.3 и по чл.6, ал.1 от договора – от 21.06.2021 г. на 21.06.2023 г. Съгласно договора и бизнес плана към него, Д. Д. Д. е започнал изпълнението на бизнес плана си с отглеждането на 9,690 дка домати-открито производство, като равняващият им се начален икономически размер на стопанството измерен в СПО (стандартен производствен обем) е 7 998,91 евро, а икономическият размер на стопанството към датата на проверка на изпълнението на бизнес плана, измерен в СПО е изчислен на 10 067,74 евро. След приетата заявка за второ плащане от 19.01.2024 г. е извършена проверка на място, при която е установено, че бенефициентът не отглежда заложените по бизнес план домати на открито в размер на площ от 12.193 дка. Парцели №14787-116-036 и №14787-116-037 в землището на [населено място], общ. Любимец не били в добро агроекологично състояние, били с висок тревостой и без наличие на култура, поради което площта е била приета за недопустима. На парцел V-88, кв.2, било извършено обследване и измерване по обработената площ, като на частта от имота, на която следвало да има 0.07 ха домати, били направени бразди с пресни следи от поливане и засаждане, като всички поставени растения в браздите били увехнали, изсъхнали и негодни за развитие и плододаване, поради което площта е била приета за угар. Констатираното при проверката на място е обективирано в приложение КЛ „Проверка на земя“ (л.83), неразделна част от Доклада. Жалбоподателят е присъствал при проверката и е подписал доклада без възражения. На 02.07.2024 г. Д. е подал до ДФЗ писмено Възражение вх.№01-262-6500/240#1/02.07.2024 г., въз основа на което с Докладна записка изх.№01-262-6500/240#4 от 18.07.2024 г. директорът на дирекция „Технически инспекторат“ е уведомил директора на ОД на ДФЗ – Хасково, че резултатите към момента на проверката били коректно отразени в Доклада. Поради което контролна проверка не била необходима. С писмо изх. № 07-264-6500/547/30.07.2024 г. на ОД на ДФ „Земеделие" – Хасково Д. е уведомен, че се открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с установените факти при проверката на място относно площите с домати на открито, предмет на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. С оспорения пред съда АУПДВ на Д. Д. Д. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 29337.00 лв., представляващо сумата на полученото първо и второ плащане по административен договор BG06RDNP001-6.007-1566-C01 от 17.01.2023 г. и се прекратява същият на основание чл. 24, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 17, ал. 2 от него. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. За да направи този си извод, съдът се е аргументирал с разпоредбата на чл. 27, ал.7 ЗПЗП, според която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Приел, че неизпълнението от бенефициера, свързано с постигане и поддържане на икономически размер на стопанството, измерен в СПО, не представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ. АС-Хасково е мотивирал извод, че към момента на извършване на проверките размерът на СПО на стопанството на жалбоподателя не е в параметрите, съгласно подписания между него и ДФЗ административен договор, като не е налице договореното увеличение на СПО на стопанството към 2024 г. съобразно договора и бизнес плана. Първостепенният съд е отказал да цени стоковите разписки за предаване на количество домати с аргументи, че са представени едва в съдебна фаза. Обосновал е извод, че свидетелските показания не установяват изпълнение на задълженията по договора и чрез необходимия добив от домати за цялата площ от 12.193 ха. Административният съд се е позовал на заключението на СТЕ, според което заплевеляването на едни части от площите е било значително и на същите не са налични растения от домати (на парцели 14787-492-5-3 – ПИ с ид 14787.116.36 и ПИ с ид 14787.116.37), а на друга част ( V-88 в кв.2) земята представлява угар. Акцентирал е върху снимковия материал, изготвен от експерти на ДФЗ (л.163), сочещ че върху проверяваните площи, които е следвало да са заети с доматени насаждения, се вижда много силно затревяване и пълна липса на растения от домати. АС-Хасково е обобщил, че бенефициерът не е покрил критериите за стандартен производствен обем от 12,193 дка, за стопанската 2023/2024 г. и не е изпълнил и поетия ангажимент – да увеличи икономическия размер на стопанството към датата на подаване на искането за второ плащане, считано от периода на подаване на искането на второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на административния договор. Решението е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения: След изменението на ЗПЗП – ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., с което се създават нови ал. 6 до 9 на чл. 27 от ЗПЗП е предвидено, че установяването на дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Не се твърдят и не се установяват основания измежду тези по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП - нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, та подлежащата на възстановяване помощ да се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая със заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, в пункт III, т. 9 е делегирал правомощия на директорите на ОД на ДФЗ за издаване на АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“, от ПРСР за периода 2014-2020 г. С оглед изложеното правилно административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от административен орган с материална и териториална компетентност съгласно чл. 20а, ал. 6 във връзка с ал. 5 от ЗПЗП. Касационната инстанция не възприема мотивите на първостепенния съд за материална законосъобразност на оспорения АУПДВ. Източник на вземането по процесния акт е твърдяното от административния орган неизпълнение от ползвателя на помощта по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" на задължението му по чл.14, ал. 1, т. 8 и чл. 15, ал. 1 от сключения административен договор, респ. неизпълнение на т.17.10. и т. 17.18 от раздел I „Техническо изпълнение на проектите“ от УИ. Касационната инстанция намира, че изводът за материална законосъобразност на процесния АУПДВ е формиран при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. В АУПДВ се твърди, че след направена проверка на място културата – домати е липсвала, като съгласно доклада от проверка е видно, че не отговарят на агроекологичните изисквания и са заплевени, за имот БЗС № 14787-491-5-3 и БЗС № 14787-460-4-2, представляващи кадастрални имоти № № 14787-116-036, 14787-116-037. Представени са снимки на БЗС № 14787-125-9901 / УПИ – V – 88 -кв.2/, от които се установява наличие на културата в имота. Основателно жалбоподателят поддържа, че към доклада от проверката не са направени измервания на имотите, като такива липсват по административната преписка, което прави немотивиран процесният АУПДВ. Видно от съдържанието на АУПДВ на основание докладна записка изх. № 01-262-6500/240#4 след възражението на лицето се твърди, че е направена допълнителна административна проверка, която потвърждавала коректността на констатациите и резултатите от извършената преди това проверка на място. Протокол или друг писмен документ за така твърдяната от административния орган допълнителна административна проверка не е представен по преписката, включително и в рамките на съдебното производство пред АС – Хасково. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е разгледал доказателствата изолирано, без да ги анализира в тяхната съвкупност, респ. да разгледа всички възражения на жалбоподателя. В съдебния акт въобще не е изследвано обстоятелството, подкрепено с надлежни доказателства, изходящи именно от административния орган, за наличие на непреодолима сила по отношение на реколта 2023/2024 г. след подаване на заявката за второ плащане по сключения административен договор. В становище на директора на дирекция „Правна“ на ДФЗ / прил. на л. 90-93 от делото/ е отразено настъпването на форсмажорни обстоятелства, а именно погиване на засадените с домати площи на 50 % в резултат на неблагоприятно климатично условие – силна градушка в стопанството на производителя, находящо се в землището на [населено място], общ Любимец, обл. Хасково. Не е спорно, че второ плащане е извършено през м. 01.2024 г. В АУПДВ са описани установяванията при извършената проверка на 24.06.2024 г., като в последния абзац на стр. 3 от акта е посочено, че „през целия период на изпълнение на договора не се сочи и не са били представени доказателства за настъпване на невиновна невъзможност за изпълнение на бизнес плана, или за настъпване на непредолима сила, което водело до извода, че констатираното неизпълнение се дължи на виновно поведение на ползвателя на помощта“. Така отразеното в акта не отговаря на действителното фактическо и правно положение, доколкото по надлежния ред са установени форсмажорни обстоятелства, свързани с реколта 2023/2024 г. и съответно, органът въобще не е разгледал така констатираните факти, респ. липсват установявания към кой момент следва да бъде направено засаждане с култура, на кои части от парцелите, как унищожаването на културата с 50 % би се отразило на задължението на производителя поддържа икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, за който е бил одобрен. Тези факти не са изследвани от административния орган, като липсва дори констатация за признатата непреодолима сила в процесния АУПДВ, а същите имат пряка връзка с поетите ангажименти по сключения административен договор и изпълнението на заложените в бизнес плана показатели. Съобразно изложеното актът се явява немотивиран и с оглед твърдяното от административния орган общо посочване на неизпълнение на нормативно и договорно определени задължения. Издаденият АУПДВ следва да съдържа точно и ясно посочване на задълженията по договора, респ. по закон или друг нормативен акт, които органът счита за нарушени/неизпълнени, за да се обоснове основание за възстановяване на публично държавно вземане. В акта е отразено за вмененото на лицето задължение по чл. 14, ал. 1, т. 8 от договора, както и задължението по т.17.10 от раздел 1 „Техническо изпълнение на проектите“ от УИ. Налице е и позоваване на т. 17.18. от раздел 1 „Техническо изпълнение на проектите“ от УИ, която предвижда, че ползвателят е длъжен да отглежда видовете култури и/или животни и да спазва сроковете за засяване/засаждане на културите, както и на задължението по чл. 15, ал. 1 от договора, бенефициентът да изпълнява одобрения бизнес план. Според резултатите от проверката на място, документирана в доклада, площите на №14787-116-036 и №14787-116-037 са били с висок тревостой, без наличие на култура, а тази на парцел V-88, кв.2 с поставени растения в браздите, които са били увехнали, изсъхнали и негодни за развитие и плододаване. Описанието на съдържанието на контролния лист за извършената частична проверка на място след второ плащане и посочването на горецитираните задължения на бенефициента не означава, че органът е изпълнил задължението си да мотивира акта си. От друга страна, неправилно е възприетото от съда, че реализираната продукция не доказва съответствие на стопанството с изискуемия стандартен производствен обем на стопанството /СПО/. СПО се формира според размера на използваните в стопанството площи или отглежданите животни според изискванията на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и нейните приложения, включващи таблица за изчисление на СПО на стопанството, базиращи се на декар площ или глава добитък. В тази връзка в рамките на административното производство са ангажирани доказателства от земеделския производител, установяващи факта на закупуване на семена и отглеждане на културата – домати, които не са обсъдени от административния орган. По отношение на обработваемостта на площите през стопанската 2023/2024 г. е назначена изслушана СТЕ, като вещото лице дава заключение, че въпреки панорамния начин на заснемането на площите, на тях личи отглеждането на културно насаждение в кад. имоти № № 14787-116-036, 14787-116-037. При разпита в о.с.з. вещото лице изрично заявява, че от сателитните снимки за периода октомври 2023 г. – декември 2024 г. се вижда, че има засаждения, които са направени от човешка ръка, а не са затревени, занемарени, захрастени или изоставени площи. Заключението по СТЕ не е оспорено от страните, като същото необосновано не е кредитирано от първостепенния съд заедно с показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства. От гореизложеното следва изводът, че АУПДВ е издаден при неизяснена фактическа обстановка, при липса на мотиви и при неправилно приложение на материалния закон. Следователно, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени с постановяване на друго с отмяна на акта. При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател се присъждат разноски в размер на 1871,33 евро за първоинстанционното производство и в размер на 1178,33 евро за касационното производство. Водим от горното и на основание 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,