Решение № 8586 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2011 г.

Решение № 8586 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Лъчезар Недялков Бонев от гр. София, против решение № 3918/30.11.2010 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 391/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № РД-09-007/02.12.2009 г. на Главния архитект на СО, район "Подуяне", издадена на основание чл. 134, ал. 1, т. 5, вр. чл. 134, ал. 2, т. 4, за промяна на регулационната линия между УПИ II-344а и УПИ III-344, предвид установената явна фактическа грешка. Решението се счита неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила или необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, претендира се отмяната му. Сочи се, че част от доказателствата не са обсъдени, "неглижирана" е съдържащата се в скиците информация относно различия в площта на процесния имот УПИ II-344а, неправилно е прието и че е извършен законен строеж на жилищната сграда, както и че не е приложено разрешение за строеж на масивна бетонова ограда, каквато е изпълнена на място. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Борисов, по съображенията изложени в нея. От ответните в касацията страни се явява лично Димитрина Илиева Кръстева, представлявана от адв. Астарджиева, която оспорва жалбата като неоснователна, поддържат се доводите, развити в приложения по делото отговор-възражение, с претенция за разноски по изготвения списък. Столична община - район "Подуяне" не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението на първоинстанционния съд се счита правилно, обосновано и законосъобразно, постановено след подробно обсъждане на доказателствата по делото. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна по делото страна и срещу подлежащ на оспорване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да приеме, че атакуваната от жалбоподателя заповед № РД-09-007/02.12.2009 г., с която е одобрено изменение на плана за регулация за кв. 56, ж. к. "Хаджи Димитър", с промяна на регулационната линия между УПИ II-344а и УПИ III-344, е законосъобразен административен акт, първоинстанционният административен съд е обсъдил последователно и в пълнота всички относими за правилното решаване на спора доказателства, включително и неоспореното заключение на вещото лице по делото, като въз основа на точната им преценка е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. С основание, по силата на установените от фактическа страна данни, съдът е посочил наличие на несъответствие на нанесената граница между двата имота по действащия РП от 1988 г., с приложената регулация от 1949 г. и минаващите по имотните граници регулационни такива. На практика с издадената заповед допуснатата при изработването на РП от 1988 г. техническа грешка в графичната част на плана се отстранява - преценката на съдебния състав за законосъобразност на акта е задълбочена и цялостна, поради което отменителни за решението основания не са налице. Самата касационна жалба е изготвена лаконично и без конкретизация на твърденията за допуснати пороци, експертизата, която правилно съдът е възприел изцяло, е изпълнена детайлно, по девет отделни пункта и в нея и в обясненията при депозирането й приложените по делото скици по различните в годините планове са обсъждани. При това положение изводът, че материалноправните основания на чл. 134, ал. 2, т. 4, във връзка са чл. 134, ал. 1, т. 5 ЗУТ, за коригиране на установената явна фактическа грешка са налице, е правилен. Що се касае до оплакването, че чрез издаването на атакуваната заповед се цели узаконяване на незаконно изграден строеж, то същото е направено и пред съда по съществото на спора, обсъдено е конкретно в мотивите на съдебния акт, като са цитирани и съответно коментирани издадените (и за оградата и за жилищната сграда) строителни книжа, с оглед което твърдението на касатора правилно е преценено като несъстоятелно - строеж в противоречие с ПУП в случая не се установява. Освен това съдът не е длъжен да обсъжда всички наведени от страните доводи и всички приложени доказателства, а само относимите за спора такива, което в случая, както се подчерта, е изпълнено. Видът на осъществената ограда не е предмет на това производство - за него е релевантен фактът на издадено разрешение за строеж и виза, определяща местоположението й, което в случая съвпада с РП от 1949 г., с различие само в дължината, с оглед уличната регулация. Водим от тези съображения, настоящият състав на ВАС не намира касационни основания за отмяна на решението, като правилно, то следва да бъде потвърдено. При този изход на процеса на ответната страна се следват направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лв., своевременно претендирани и доказани като заплатени и без възражение за прекомерност, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,