Решение № 8124 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15097/2018 г.

Решение № 8124 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15097/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 5280/17.08.2018 г., по адм. дело № 13923/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Н. Русинов сумата от 150 (сто и петдесет) лева за претърпени неимуществени вреди, за периода от 23.11.2017 г. - 02.01.2018 г., вследствие на незаконосъобразното задържане на негов ръчен часовник. Със същото решение, съдът е отхвърлил иска на Русинов за разликата до пълния предявен размер – 1000 лева, за същия период, както и за сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева за претърпени имуществени вреди, вследствие на изземване на часовника на ищеца на 23.11.2017 г. от длъжностни лица от администрацията на затвора - гр. София. Касационната жалба на ГДИН е насочена срещу осъдителната част на съдебното решение, както и в частта, в която съдът е преценил като неоснователна претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете. Наведени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете изцяло, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба на Н. Русинов е срещу частта от съдебното решение, с което единият иск е частично отхвърлен, а другият изцяло. От обстоятелствената част следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на ГДИН и неоснователност на жалбата на Русинов. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността на касационните жалби, съдът приема следното: Производството пред АССГ е образувано по подадената от Н. Русинов искова молба срещу ГДИН, с която са предявени обективно съединени искове за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., 100 лв. законна лихва от деня на незаконните действия по отношение на настъпилите вреди до датата на връщане на иззетите вещи и иск за имуществени вреди за сумата от 270 лв. За периода от 18: 00 ч. на 23.11.2017 г. до около 15: 30 ч. на 02.01.2018 г., длъжностни лица на затвора – гр. София са иззели на ищеца разрешени вещи и са задържали незаконно същите. Н. Русинов конкретно твърди, че се касае за иззети на 23.11.2017 г. от затворническата администрация вещи - часовник, съхраняван в кутия, иззет от килията на Г. Костин, и часовник на Костин, иззет от ръката му, които са върнати на 02.01.2018 г. Предявената имуществена претенция представлява четворния размер на цената на часовника на ищеца Casio-3793, тъй като при връщането му 02.01.2018 г. е бил увреден - с две надрасквания на екрана. В исковата молба, ищецът е конкретизирал, че изземването на вещта било извършено по начин, уронващ човешкото достойнство и унизителен начин, същото довело до чувства на малоценност, страх и незащитеност, яд, гняв и тревожност. Съдът счел за незаконосъобразно действието на органа - задържането на часовника на ищеца, продължило без основание или необходимост за постигане на конкретна цел, основана на обществен интерес за периода от 23.11.2017 г. до 02.01.2018 г. Приел е, че тези обстоятелства водят до негативни преживявания в ситуацията на ищеца, описани в исковата молба. Счел е за доказани негативните преживявания на ищеца, кредитирайки показанията на св. Пеев, съответни на изложеното от майката на ищеца - св. Русинова. При определяне на размера на обезщетението съдът е отчел факта, че Русинов и Костин са си разменили часовниците, предвид забраната на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС. Относно тези действия и проявените от ищеца негативни емоции, съдът е приел, че са налице всички елементи от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и има основание да се ангажира отговорността на държавата, в лицето на ответника, като по справедливост е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 лева. За останалата част от исковата претенция съдът подробно и прецизно е изложил в мотивите си съображения за неоснователност. По отношение на исковата претенция за имуществени вреди съдът е приел, че часовникът на ищеца, иззет на 23.11.2017 г. от килията на Костин, където е съхраняван в кутия и ползван само за будилник, има две надрасквания на циферблата. Състоянието на вещта не е било вписано подробно в протокола за изземване, а само номера на часовника. При изземването на веща не е описано състоянието и съответно съдът е счел за недоказана пряката последица от изземването надраскванията на циферблата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения подробно и изключително прецизно по отношение на всяко едно от твърденията в исковата молба. Правилно съдът е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е определил по справедливост размера на обезщетението на основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ПРЗ на ЗОДОВ. Определил е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 лева, които настоящият касационен състав намира за справедливо определени, съобразно обстоятелствата, че ръчният часовник, представляващ разрешена лична вещ, е незаконосъобразно задържан от длъжностните лица. Вещта е върната след 41 дни, през което време ищецът е проявил негативни емоции, подробно описани и установени от събраните доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГДИН относно нарушения на материалния закон. В съответствие със законовата уредба, съдът е установил първо незаконосъобразност на действията на служителите от администрацията на затвора. Относно причинната връзка между установените незаконосъобразни действия и проявените негативни реакции, които са причинили неимуществени вреди, съдът е събрал достатъчно писмени и гласни доказателства и е формирал въз основа на тях правилен и законосъобразен извод, че негативните емоции на Русинов са в пряка връзка със неправомерното задържане на разрешената вещ – часовник, подарък от неговата майка. Правилно и законосъобразно АССГ е отхвърлил исковете на Русинов до пълния размер на иска за неимуществени вреди - 1000 лева за периода от 23.11.2017 г. до 02.01.2018 г., и лихва върху сумата от 100 лв. за същия период, както и за сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева за претърпени имуществени вреди. Неоснователни са възраженията на Русинов, които са свързани с определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Те не са свързани с установените по делото обстоятелства, общи са и не разколебават по никакъв начин установеното от първостепенния съд и правните му изводи. За разликата до предявения размер от 1000 лева претенцията не е основателна и затова е отхвърлена. В мотивите си съдът е отговорил подробно и обосновано на всички посочени в исковата молба твърдения, като в този смисъл са неоснователни доводите на Русинов, изложени в касационната жалба за неправилност на решението, както и твърденията му за несправедливо намален размер на присъденото обезщетение. Неоснователни са претенциите за присъждане на юрисконсултско възнаграждения, предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ, които са специални и дерогират чл. 78 от ГПК. При отсъствието на поддържаните оплаквания в касационните жалби, решението на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение