Решение № 11425 от 12.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Ш. Мансури, родена на [дата]., гражданка на Алжир, чрез процесуалния ѝ представител адв. Т. Илиев, срещу решение 5429 от 12.09.2022 г., постановено по адм. дело 8216/2022 г. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, 65-ти състав. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна. Ответникът - началник на Гранично полицейско управление /ГПУ/-Калотина, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане към съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата, подадена от Ш. Мансури, срещу заповед 4379 ПАМ-357/19.08.2022г., издадена от началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) Калотина, с която, на основание чл. 44, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ, е принудително настаненa в специализиран дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Видно от данните по административната преписка, със заповед 4379 ПАМ-356/19.08.2022 г. на началника на ГПУ-Калотина на Ш. Мансури е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "връщане до страна произход - Алжир", на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Във връзка с обезпечаване на нейното изпълнение е издадена и процесната заповед 4379 ПАМ-357/19.08.2022 г., с която чужденецът е настанен в СДВНЧ за срок до отпадане на пречките за изпълнението на ПАМ "връщане", но не повече от шест месеца. Съгласно изготвената въз основа обстоятелствен протокол от 18.08.2022 г. докладна записка рег. 4379р-21213/18.08.2022 г. на старши полицай в група ОДГ на ГПУ-Калотина, началникът на ГПУ-Калотина е информиран, че на 18.08.2022 г. около 20.40 часа, е задържана гражданката на Алжир Ш. Мансури. От чужденката са снети обяснения, в които заявява, че е влязла в страната преди около 5 месеца незаконно през българо-турската граница. Първоначално е била настанена в бежанския лагер в Харманли, откъдето била освободена след месец. Преди около месец сама излязла от лагера и си купила билет за влака до София, където в градинката пред джамията се запознала с двама сирийски граждани, които ѝ предложили да остане при тях в кв. Люлин и до 18.08.2022г. живяла при тях. На посочената дата около 20:00 часа отишла на гарата в София, където се разбрала с таксиметров шофьор да я закара до Калотина. Около 20:40 21:00 ч., той я оставил близо до голямо населено място. Според писмените обяснения на жалбоподателката, след като слязла от таксито тя вървяла в една нива, когато била заобиколена от български гранични полицаи, които я отвели в полицейското управление. В заключение заявява, че крайната й дестинация е Германия. Предвид така установеното по делото от фактическа страна, с атакуваното решение на АССГ, жалбата на чужденката е отхвърлена като неоснователна, по мотиви, че заповедта от 19.08.2022 г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия закон и неговата цел. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 26 АПК, а именно, че чуждата гражданка не е уведомена за започване на производството по издаване на заповедта. С решението е прието, че след като тя е дала обяснения, е имала възможност, включително и пред съда, да представи доказателства и да изрази становище. Според първоинстанционния съд в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания за издаване на заповедта, като органът изрично се е позовал на предложение рег. 4379р-21237/19.08.2022г., за да приеме, че са изпълнени изискванията за мотивиране на акта. Посочено е също така, че с оглед конкретните обстоятелства по делото в случая е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата - да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. В заключение е прието, че са налице и материалноправните основания за издаване на заповедта, визирани в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Решението е правилно, валидно и допустимо. При напълно изяснена по делото фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за законосъобразността на атакуваната пред него заповед. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е отчел допуснатото от административния орган съществено нарушение, изразяващо с в нарушение на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК. В случая чужденката е редовно уведомена за започване на производството и всички релевантни факти и обстоятелства са ѝ били известни, както и не е била лишена от право на защита. Видно от доказателствата по делото, административният орган е издал акта си след като е изяснил фактите и относимите обстоятелства от значение за случая. Освен това е установено, че при задържането на границата жалбоподателката е дала обяснение и ако е считала, че са налице други факти и обстоятелства или други доказателства от значение за случая, тя е следвало да ги посочи и представи пред административния орган, с даденото от нея писмено обяснение. Следва също така да се посочи, че в първоначалната жалба и в касационната жалба касаторът не сочи факти и обстоятелства, които не са били обсъдени от органа при постановяването на оспорения акт. С оглед на горното доводите изложени в касационната жалба за неправилна преценка на първоинстанционния съд досежно спазването на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК, са неоснователни. Неоснователно е и твърдението, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на материалния закон. Според нормата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Съгласно § 1, т. 4в ДР ЗЧРБ, "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. В конкретния случай, визираните в разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ условия за принудително настаняване на касатора в СДВНЧ са били налице, доколкото му е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, за която по делото липсват данни да е била оспорена, а събраните доказателства налагат извода, че чужденката не разполага с документи за самоличност и е налице опасност да възпрепятства изпълнението на наложената мярка "връщане". В заповедта изрично е посочено, че лицето възпрепятства изпълнението на заповедта, тъй като не разполага със средства и документи, като тези факти не са оспорени в хода на съдебното производство. Още повече, при отчитане на условията, при които чужденката е задържана, а именно в опит да напусне границата нелегално, както и заявеното от нея в дадените обяснения, неоспорено по делото, че нейната цел е да стигне до Германия, т.е има опасност и да се укрие. Дори в проведеното открито съдебно заседание заявява, че не желае да се върне в Алжир. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за издаване на заповедта, с която се прилага мярката "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци". Този извод е в синхрон и с практиката на Съда на Европейския съюз /решение от 10.03.2022 г. по дело С-519/20, т. 37/, според която единствено в хипотезата, когато има опасност с оглед преценката на всеки конкретен случай поведението на заинтересованото лице да осуети изпълнението на решението за връщане под формата на извеждане, държавите членки могат да го лишат от свобода, като го задържат. Безспорно по делото са събрани достатъчно доказателства, налагащи възприетия от административния съд извод, че по отношение на касационната жалбоподателката е осъществена хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а именно чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, поради което и правилно е прието, че наложената мярка е обоснована и законосъобразна. Противно на направеното в касационната жалба оплакване, съдът е изложил обстойни и ясни мотиви относно извършената от административния орган преценка за възможността за налагане на друга по-лека мярка, които се споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразността на оспорената пред него заповед за принудително настаняване на чужденец. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция - за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определен на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение