Решение № 333 от 12.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив срещу частта от решение 2593 от 29.12.2021 г., постановено по адм. дело 3263/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, в която първоинстанционният съд е изменил размера на задължението, като е намалил определения с РА данък от 25 011,94 лв. на 20 843,28 лв., както и законните лихви върху тази разлика от 2 922,29 лв. на 2 435,24 лв., както и в частта за разноските, т.к. счита, че следва в полза на дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение в пълен размер върху цяла стойност на установеното с ревизионния акт задължение /главница + законна лихва/ от 27 934,23 лв. Претендира отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на разноски.

2. Втората е подадена от САЛМА 1 ЕООД, [ЕИК] срещу решение 2593 от 29.12.2021 г., постановено по адм. дело 3263/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001619005931 - 091-001/25.02.2020г., потвърден с Решение 520/22.10.2020г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението в тази му част да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. Бъчварова я оспорва в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив и неоснователност на жалбата на "Салма 1" ЕООД.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество жалбата на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив е основателна, а на "Салма 1" ЕООД е неоснователна.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение.

По касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив:

Първоинстанционният съд е приел, че при определяне на размера на дължимия ДДС, ревизиращите органи не са съобразили разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. При това положение, е следвало не да се начислява данък в размер на 20 % върху цялата стойност на облагаемите доставки, а съгласно цитираната разпоредба на закона е трябвало да се приеме, че ДДС е включен в посочената стойност. Ето защо, за извършените продажби на спорните стоки, следвало да бъде начислен ДДС в общ размер на 20 843,28 лева, ведно със законните лихви в размер на 2 435,24 лева.

Решението в тази му част е неправилно.

В чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че размерът на данъка се определя като данъчната основа се умножи по ставката на данъка. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа за ВОД се определя по реда на чл. 26 от ЗДДС, а въз основа на посочената правна норма данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъка в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Ревизираното лице е третирало доставката като облагаема, но с нулева ставка на данъка на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, т.е. не може да се сподели становището на първостепенния съд, че не е изрично договорено, че данъкът се дължи отделно.

В резултат на ревизията са направени констатации, че не са налице годни доказателства за наличието на ВОД, като предвид това мястото на изпълнение е на територията на страната. В този случай съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставките са облагаеми с 20 % ставка на данъка.

РЛ е приложило нулева ставка на данъка върху определената от него данъчна основа. Предвид това данъкът се дължи върху определената от РЛ данъчна основа (цялата сума по фактурата), тъй като ДДС не е било включено в договорената цена.

Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Следва да се отменят и присъдените в полза на дружеството съдебни разноски, а вместо това да се присъдят разноски в полза на НАП.

По касационната жалба на "Салма 1" ЕООД :

Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно неправилността на изводите на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението, с която жалбата срещу РА е отхвърлена. Съдът много подробно, съобразявайки се с всички събрани в административното и съдебното производството доказателства, е направил аналитична и хронологична преценка на същите и е извел законосъобразни правни изводи. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ревизираното лице не е доказало по категоричен начин извършването на вътрешнообщностни доставки на стоки - картон за бобини и алуминиево фолио общо в размер на 125 059,65 лв. по фактури, както следва: 3000000018/16.11.2018г. на стойност 54 763,24 лв./27 996 евро/ и 3000000019/18.12.2018г. на стойност 70 296,44 лв./35 942 евро/ с получател по доставките е IMPORT EXPORT MIKE Ltd. Противоречията в доказателствата, както и липсата на доказателства за определени обстоятелства не позволяват да се приеме без съмнение, че ревизираното дружество е извършило този ВОД. Представените от дружеството по делото доказателства за осъществен транспорт са противоречиви и не установяват доставка на фактурираната стока извън територията на страната. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от представеното CMR обаче не могат да се установят нито мястото, нито лицата, фактически участвали в предаването, съответно приемането на процесните стоки, поради липса на подписи, имена, длъжностно качество или каквито и да било други идентификационни данни, като са поставени единствено печати в кл.22/изпращач/, кл.23/превозвач/, кл.24/получател/, но липсват подписи в кл.22 и кл.24, т.е. за изпращач и получател. Отделно от това представеното потвърждение от дружеството получател, не удостоверява получаването на стоките по процесните фактури, доколкото в него се потвърждава получаването на стока - полипропилен 18 600 кг, при положение, че процесните стоки са алуминиево фолио и картон. Първоинстанционният съд също така подробно е анализирал и противоречията на ЧМР с представената товарителница за комбиниран транспорт от пристанище до пристанище с лого Salamis Shipping Services Ltd, както и с показанията на свидетеля Г. Иванов. Правилни са изводите на съда, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосноват извод, че дружеството не е извършило вътреобщностни доставки на стоките по процесните фактури. Във връзка с преценката на доказателствата касационният съдебен състав изцяло споделя подробно направения анализ и обоснованите изводи на административния съд и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК/. Решението на първоинстанционния съд в тази част от спора е правилно и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК касационният съд като оставя в сила решението в тази му част, препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя в цялост.

С оглед на изложеното и доказателствата по делото касационният съд намира, че на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК обжалваното решение на Административен съд Пловдив следва да бъде отменено в изменителната му част, с която са намалени данъка и лихвите, а жалбата на САЛМА 1 ЕООД се приеме за неоснователна и изцяло отхвърли.

На основание чл. 161, ал. 1, изр.2 от ДОПК, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за първата и касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 736,06 лв, определено съобразно материалния интерес на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,