Решение № 9965 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2014 г.

Решение № 9965 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието, представлявана от старши юрисконсулт Рената Луканова, и от Малин Бориславов Крумов против решение № 225 от 14.11.2013 г. по адм. дело № 125 от 2013 г. на Административния съд - Кюстендил. В касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" се оспорва решението в осъдителните му части и се излагат доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 112, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е изложил необосновани изводи по отношение на забраната за получаване на хранителни продукти и претърпените вреди поради неотстраняване на условията за образуване на мухъл и плесен. Претендираните неимуществени вреди от Крумов не са били доказани, поради което се иска да бъде отменено решението в обжалваната част. В касационната жалба на Малин Крумов се оспорва решението по отношение на размера на присъдените му обезщетения за вреди, който счита за несправедливо определен, както и в частта на лихвите за забава. Иска да бъде отменено решението в отхвърлителната му част и да бъдат уважени исковете в предявения размер. Процесуалният представител на ГД "Изпълнение на наказанията" оспорва касационната жалба на Малин Крумов и претендира заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението на съда е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изложил правни изводи при правилно прилагане на правната уредба. Събраните доказателства напълно обосновават предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК. В случая безспорно са установени незаконосъобразни действия и бездействия, извършени от длъжностни лица на затворническата администрация. Правилни са изводите на съда по отношение на претендираното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Административният съд е бил сезиран с четири иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Малин Бориславов Крумов, изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в Затвора - гр. Бобов дол, I група, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието ведно с претенция за лихви за забава върху главницата, както следва: 1. иск за присъждане на обезщетение от 5000 лв. за неимуществени вреди - болки и страдания, унижение и срам, претърпени в периода 23.10.2010-12.06.2011 г. в резултат на неправомерно използване на помощни средства - белезници (за ръце и крака) и усмирителен колан по време на свиждания през посочения период; 2. иск за обезщетение в размер на 5000 лв. за неимуществени вреди - чувство на студ и дискомфорт, претърпени в периода март 2010-май 2012 г. от нечовешки студ и влага при пребиваването му в килия № 15, I група; 3. иск за обезщетение в размер на 1000 лв. за неимуществени вреди - унижение, безсилие, безпомощност, претърпени в периода 22.01-22.02.2011 г. от неправомерно лишаване на разрешени храни и продукти; 4. иск за обезщетение в размер на 5000 лв. за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в периода 12.08.2010-13.03.2013 г. в резултат на неправомерно използване на помощни средства - белезници (за крака и ръце) и усмирителен колан при посещение при зъболекар и при пазаруване в лавката на затвора. Вредите са претендирани като следствие от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора - гр. Бобов дол. С обжалваното решение Административният съд - Кюстендил, е приел исковете за основателни и е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на Малин Бориславов Крумов обезщетение в размер на 50 лв. ведно с лихви за забава от 12.06.2011 г. до окончателното плащане на сумата - за неимуществени вреди от неправомерно прилагане на помощни средства по време на свиждане; обезщетение в размер на 100 лв. ведно със законната лихва, считано от 31.05.2012 г. до окончателното заплащане на сумата - за неимуществени вреди от неосигурени нормални условия по време на пребиваването му в килия № 15, I група, поради наличието на влага и мухъл в помещението; обезщетение в размер на 50 лв. ведно със законната лихва, считано от 22.02.2011 г. - за неимуществени вреди в резултат на неправомерно лишаване от разрешени храни и продукти - питка, пържоли, сирене, кашкавал, лютеница, баница, банани, моркови, портокали, мандарини, вилици; обезщетение в размер на 380 лв. ведно със законната лихва от 13.03.2013 г. до погасяване на задължението - за неимуществени вреди в резултат на неправомерно използване на помощни средства при посещение и лечение при зъболекар за периода 12.08.2010-13.03.2013 г. В останалата част до предявения размер исковете са отхвърлени. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за използването на помощни средства по време на свиждания и при лечение в зъболекарския кабинет не са били налице предпоставките на чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС и неправомерните действия на служителите от затворническата администрация са причинили на ищеца болки и страдания. Съдът и посочил, че прилагането на помощни средства по време на свижданията с негови близки и приятели е несъвместимо със забраните по чл. 3 от ЕКЗПОС и чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. По отношение на предявения иск за неимуществени вреди - чувство на студ и дискомфорт, съдът е приел за основателна претенцията за вреди от влага и мухъл в килия № 15, I група, като дирекцията не е осигурила подходяща битова обстановка в местата за лишаване от свобода, които да отговарят на охранителните и здравните изисквания. По предявения иск за неимуществени вреди от неправомерно лишаване от разрешени вещи съдът е приел частична основателност на претенцията и е присъдил обезщетение за неправомерното лишаване от следните храни: питка, пържоли, сирене, кашкавал, лютеница, баница, банани, портокали, моркови, мандарини, вилици. Приел е, че тези продукти са включени в списъка на разрешените вещи и храни, утвърден от министъра на правосъдието, които задържаните могат да държат при себе си и да ползват, и лишаването на Крумов от тези продукти, доставени по време на свиждане, е в нарушение на закона. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда относно легитимацията на страните и характера на действията на служителите на затворническата администрация, които са преценени като действия на административен орган, допуснати при изпълнение на служебните му задължения. Конкретно по отношение на предявените искове решението е правилно в частта, с която е приет за основателен и уважен в размер на 50 лв. предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди поради лишаването на ищеца от продукти и храни, включени в списъка на разрешените вещи и храни, само по отношение на продуктите пържоли, млечни продукти, плодове и зеленчуци. В тази част съдът е изложил обосновани изводи относно изживените от ищеца чувства унижение, безсилие и безпомощност. При наличието на изрично изброяване в заповедта на министъра на правосъдието на разрешените за получаване храни неоснователно е било лишаването на Крумов от посочените по-горе продукти, които в списъка дори не са ограничени по произход и опаковане. Касационната инстанция не споделя изложените от административния съд мотиви по отношение основателността на останалите предявени искове. Действията на затворническата администрация, свързани с използването на помощни средства по време на свиждания и при посещение и лечение при зъболекар, са извършени в съответствие с разпоредбите на чл. 112 от ЗИНЗС. Съгласно посочената разпоредба при изпълнение на служебните си задължения държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. Законът дава право на служителите да ползват помощни средства по своя преценка и при съобразяване с обстоятелствата по чл. 115, ал. 1 от закона - конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя. Определящото за действията на затворническата администрация в конкретния случай е както присъдата, която изтърпява ищеца по делото - доживотна присъда при определен специален режим на изтърпяването й, така и извършеното от него бягство от Затвора - гр. Варна, на 19.01.2010 г., за което е осъден с присъда по НОХД № 964 от 2010 г. на РС - Варна, влязла в сила на 13.05.2010 г. Наложените наказания и определеният режим на изтърпяването им определят високата обществена опасност на лицето и засилените мерки за неговата охрана. В показанията си свидетелят Бисер Манолов уточнява, че в затвора от 13 години са ходили с белезници само на ръцете. От 12.08.2010 г. "започнаха да ни слагат колани и вериги на краката, периодично". Това е периодът непосредствено след влизането в сила на присъдата на Крумов за извършеното от него бягство от затвора, което е наложило прилагане на засилени мерки за сигурност. Възможно е тези мерки да породят у него болки и страдания, чувства на унижение и срам, но тези мерки са продиктувани от необходимостта да се осигурят редът и сигурността при провеждането на свиждания и при провеждането на лечението при зъболекаря. Съдът неправилно е ограничил приложението на помощните средства само в хипотезите на чл. 114 от ЗИНЗС. Това са някои от законово регламентираните случаи на употреба на помощни средства, когато употребата на физическа сила не е достатъчна за постигане на резултата. Но разпоредбите на чл. 112 и 115 от ЗИНЗС дават възможност за ползването на тези средства и в други случаи, когато това е необходимо за осигуряване спазването на реда и дисциплината. Конкретната преценка е предоставена на самите служители от администрацията с оглед критериите на чл. 115, ал. 1 от закона. Безспорно не само довеждането до лечебното заведение, но и провеждането на лечение при зъболекаря са действия, които се отличават с повишен риск за сигурността на конвоираното лице. Те са свързани с опасност да се отклони осъденият и да избяга и охраняващите са били в правото си да преценят начина на изпълнение на служебните си задължения. Необосновани са изводите на съда по отношение на предявения иск за неимуществени вреди в резултат на наличието на влага и мухъл в килия № 15, I група. Събраните по делото доказателства за установяването на този факт и за условията, при които е настанен Крумов, са противоречиви. От една страна са показанията на свидетеля Бисер Манолов, който твърди, че килия № 15 е била в безобразно състояние, цялата - в мухъл и плесен, а прозорците - малки и високи. От представената справка от затвора е видно, че Крумов изтърпява наказанието си в самостоятелна килия с размер 13,5 кв. м, с прозорец от ПВЦ дограма с размер 138 см на 50 см и с отваряеми крила за проветряване; с достъп на пряка дневна светлина, със самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Предпоставките на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС изискват неблагоприятните условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да са резултат от умишлено лишаване на осъдените от нормални условия на живот и умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, осветление, проветряване, медицинско обслужване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето. Появата на мухъл и влага в помещенията не е резултат на тези действия. Тя може да се прояви във всяко едно помещение, включително и извън затвора, в резултат на различия в температурата и влажността в помещението и извън него. Но от посочената справка за условията, при които изтърпява наказание Малин Крумов, е видно, че администрацията на затвора е направила възможното, за да осигури нормални условия за живот на осъдения. Нито от справката, нито от свидетелските показания е видно администрацията на затвора умишлено да го е поставила в неблагоприятни условия. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател Малин Крумов за определяне на размера на присъденото му обезщетение при неспазване на принципа за справедливост. Съдът е изложил обосновани мотиви, че недопускането на разрешени продукти е било извършено само един път в процесния период и това е обосновало размера на присъденото обезщетение. Правилно е и решението в частта на началния момент на дължимост на законната лихва, който се определя от момента на преустановяването на незаконното действие. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила в частта, с която е приет за основателен и уважен в размер на 50 лв. предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди поради лишаването на ищеца от продукти и храни, включени в списъка на разрешените вещи и храни, само по отношение на продуктите пържоли, млечни продукти, плодове и зеленчуци. В останалата част решението следва да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,