Решение № 8083 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2018 г.

Решение № 8083 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С. при Агенция за социално подпомагане, чрез процесуален представител, срещу решение № 838/13.02.2018 г., постановено по адм. дело 9574/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. П. в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповед № 2207-ЗДЗД-1990/26.08.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С.. Ответникът - Г. П. Д., лично и като законен представител на малолетните Д. В. Ж. и М. В. Ж., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решението за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски - възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя, по жалба на Г. П. Д., лично и като законен представител на малолетните Д. В. Ж. и М. В. Ж., всички от гр. С., заповед № 2207-ЗДЗД-1990/26.08.2016 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С. при Агенция за социално подпомагане, с която е наредено на жалбоподателите да ползват социална услуга "психологическо консултиране и подкрепа" към ИСДП, с адрес: гр. С., ул. "П." ..№..., за период от шест месеца и връща делото като адм. преписка за ново произнасяне в 14-дневен срок, на административния орган, при съобразяване със задължителните указания, относно прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Първоинстанционният съд намира, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и целта му, обосновано от несъответствие между фактите, изложени в същата и посоченото правно основание. Решаващият съд приема, че оспорената заповед е издадена при непълно изясняване на всички относими факти и обстоятелства, довело и до неправилно приложение на материалноправната хипотеза на закона. След анализ на нормата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., решаващият съд извежда, че за да е изпълнен сложният фактически състав на тази правна норма е необходимо да е налице алтернативно една от двете посочени отрицателни предпоставки - липса на контакт /с родителя/ите/ или липса на заявено желание от изброените лица - родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето. Първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай нито една от изискуемите отрицателни законови предпоставки не е налице. Развити са съображения, че производството по издаване на заповедта е започнало именно по молба на майката на децата, предвид нейното желание за продължаване използването на предоставената й към момента социална услуга "Психологическо консултиране на деца, преживели насилие и техните семейства" за период от шест месеца, предвид преживяно психическо и физическо насилие от страна на бащата на децата, по силата на договор от 04.05.2016 г. от Комплекс за соц. услуги за деца и семейства - Център за общ. подкрепа "Анимус". Предвид гореизложеното е обоснован извод за наличие както контакт с родителя, на когото са възложени родителските права на децата и към момента, така и желание за ползване на съответната социална услуга. При преценка на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че административният орган не е извършил задълбочено и обективно разследване на спорните обстоятелства и доколкото е извършил анализ на събраните доказателства, неправилно е достигнал до извода, че следва да се смени доставчика на съответната социална услуга. Изложени са мотиви, че в акта се акцентира на възстановяването на пълноценната връзка с бащата на децата, без да се извърши анализ на тяхното психологическо състояние, на факта, че в продължение на три години същите са работили със съответни психолози, с които е изградена и дълготрайна връзка. Решаващият съд приема за необоснована констатацията на административния орган относно неефективността на дейността по възстановяване на връзката на бащата с децата, като извежда, че административният орган не излага конкретни мотиви и не се сочи никакъв конкретен начин на работа или специализиран метод за целта. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд извежда необходимостта от предоставяне на социалната услуга като безспорна по делото, но акцентира, че прекъсването й, с оглед на смяната на социалния доставчик от страна на адм. орган и липсата на постигнато съгласие с родителя по отношение на това обстоятелство, поставя в опасност психическото състояние на децата и не води до никакъв положителен резултат нито по отношение твърдяната цел- възстановяване на връзката баща - деца, нито по отношение на цялостното им психическо състояние. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалба, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - С. град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Закрилата на детето по ЗЗДет. се осъществява и чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда (чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗДет). Мерките за закрила в семейна среда са изброени в чл. 23 ЗЗДет. Тяхната цел е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за неговото отглеждане и възпитание - чл. 18, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) . Затова тези мерки могат да бъдат осъществени и чрез социални услуги ( чл. 18, ал. 3 ППЗЗДет ). "Услуги" по смисъла на чл. 23 ЗЗДет са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане ( § 1, т. 8 ДР на ЗЗДет ), който препраща към правилника за неговото прилагане ( чл. 19 ЗСП ). В чл. 36, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) са посочени двете групи социални услуги - в общността и в специализирани институции. Това изброяване не е изчерпателно, защото според чл. 36, ал. 5 ППЗСП при необходимост и съобразно потребностите на населението на всяка община могат да се разкриват и други видове социални услуги, но социалните услуги за деца задължително трябва да отговарят на критериите и стандартите по Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета с ПМС № 256 от 07.11.2003 г. на основание чл. 4, ал. 3 ЗЗДет. Мерките за закрила в семейна среда могат да бъдат предприети от Дирекция "Социално подпомагане" и служебно, т. е. по нейна инициатива след съответна преценка ( чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 24, ал. 1, б. "б" ЗЗДет). Нещо повече - в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" ( чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет ). На това основание - чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет е издадена и обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № 2207-ЗДЗД-1990/26.08.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С. От съвкупния доказателствен материал не се установява наличието на алтернативно предвидените в нормата на чл. 20, ал. 1, т. 4 ППЗЗДет. предпоставки за осъществяване на фактическия й състав. В конкретния случай майката сама е подала молба за удължаване на срока на направленията за ползване на социалната услуга "психологическо консултиране". Услугата се е предоставяла редовно, регулярно са изготвяни доклади, а според свидетелските показания майката и децата са имали значителен напредък при справянето с преживяното. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че въпреки наличието на данни по делото за затруднен контакт с родителя, лишен от родителски права, не може да се приеме, че липсва желание да се осъществи такъв. Основателни са възраженията на ответника по касация, че обжалваната заповед не е съобразена с разпоредбата на чл. 18 ППЗЗДет., съгласно която целта на мерките за закрила е да бъдат подпомогнати детето и семейството. Съгласно чл. 19 ППЗЗДет., дирекция "Социално подпомагане" предоставя информация за социалната услуга, списък с доставчиците, а съгласно ал. 2 родителите и децата се насърчават за активно участие в избора на социални услуги. Необосновани са доводите на касатора относно неефективност на работата на доставчика на социалната услуга Фондация "А. А.", обуславящ наложената промяна. Съгласно легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 15 от ДР на ППЗСП доставчици на социални услуги са държавата и общините, както и вписаните в регистъра на Агенцията за социално подпомагане лица по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане . Изборът на новия доставчик на услугата, определен от административния орган е наложен при липсата на мотиви. Социалните услуги, които се предоставят в общността, са неизчерпателно изброени в чл. 36, ал. 2 ППЗСП и за всяка една от тях в § 1 ДР на ППЗСП е дадена кратка, но показваща нейната същност и социално предназначение дефиниция. Социалната услуга "психологическо консултиране и подкрепа" не е сред изброените в чл. 36, ал. 2 ППЗСП, за нея липсва легална дефиниция, поради което е било задължително директорът на ДСП - С. за да обоснове неефективността на работата на първия доставчик на социалната услуга Фондация "А. А." да посочи, каква е нейната същност и социално предназначение, като едновременно с това следва да се направи анализ за съответствието на предоставяната услуга с критериите и стандартите по посочената по-горе Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца. Незаконосъобразно е позоваването в заповедта на решение № 7568/01.06.2016 г. на 84-ти състав при III ГО на СРС, за което няма данни да е влязло в сила. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и заявената претенция от ответника по касация за присъждане на разноски представляващи възнаграждение за един адвокат, такива не се дължат предвид неосъществения предмет на оказване на правна защита и съдействие, изразяващ се в процесуално представителство, съгласно изричното вписване в Договор № 750833. Видно от протокол от открито съдебно заседание от 21.05.2018 г., адвокат Миланова не се е явила по делото и реално не е осъществила процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,