Решение № 4154 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10687/2013 г.

Решение № 4154 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10687/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от "АЛФА СТИЙЛ" ООД, ЕИК 123735483, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, жк "Изток", бл. 30, вх. Г, ет. 5 представлявано от управителя Илиана Стефкова Стоянова против Решение № 1406/18.06.2013 г. по адм. д. № 3995/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 241204014/24.09.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, изменен с Решение № 1468/23.11.2012 г. на Заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на жалбоподателя са определени допълнително корпоративен данък за 2010 г. в размер на 13 301,02 лв. и лихви в размер на 1 760,43 лв. и лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2009 г. в размер на 8,28 лв. В касационната жалба са изложени подробни доводи, според които решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяната на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") в представена писмена защита излага доводи за правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество намира следното: С обжалваното решение № 1406/18.06.2013 г. по адм. д. № 3995/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта потвърдена с решението на Заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на жалбоподателя са определени допълнително корпоративен данък за 2010 г. в размер на 13 301,02 лв. и лихви в размер на 1 760,43 лв. и лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2009 г. в размер на 8,28 лв. в резултат на извършено преобразуване на декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумите съответно в размер на 79 158,82 лв. за 2009 г. и в размер на 89 424,36 лв. за 2010 г. Посочените суми представляват непризнати за данъчни цели разходи, отчетени по фактури с издатели "МТМ 3" ЕООД (10 764,20 лв.), "Ноел - 2005" ЕООД (36 319,52 лв.), "Риалити комерс" ЕООД (32 075,10 лв. за 2009 г. + 16 776 лв. за 2010 г.), "Шанс ком строй" ЕООД (24 428,80 лв.), ЕТ "Груп метал - Андон Иванов" (26 980 лв.) и "Дианополис ресурс" ЕООД (21 239,56 лв.). Констатирано е, че фискалните бонове, приложени към фактурите и документиращи извършени плащания в брой, са издадени от ЕКАФП, които не са регистрирани в НАП съобразно изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от доставчиците "Ноел 2005" ЕООД, "Риалити комерс" ЕООД, "Шанс ком строй" ЕООД, ЕТ "Метал груп - Андон Иванов" и "Дианополис ресурс" ЕООД, а по отношение на издателя на фактурите "Ноел 2005" ЕООД е констатирано обстоятелството, че не са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2009 г. и 2010 г., а по отношение на издателя на фактурите "МТМ - 3" ЕООД - обстоятелството, че не са представени фискални бонове от ЕКАФП за извършено разплащане в брой, отбелязано като начин на плащане във фактурите. Административният съд е приел, че правната норма на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО има императивно съдържание и неспазването на нейните изисквания е основание за непризнаване на разхода, съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Поради това, без значение какви са причините и чия е вината, поради която издадените процесни фактури не са придружени от фискален бон или придружаващият ги такъв не отговаря на императивни законови изисквания относно неговото съдържание, разходите се явяват документално необосновани. Този извод на АС е правилен. Съгласно чл. 10 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, съгласно ал. 4 данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Неспазване на изискванията на по чл. 10, ал. 4 от ЗКПО е основание за непризнаване за разхода - чл. 26, т. 2 ЗКПО. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика, включително и Решение № 9656/27.06.2013 г., постановено по адм. д. № 15048/2012 г. по описа на Върховния административен съд, поради което и настоящият съдебен състав не споделя изводите на цитираното в касационната жалба решение. Основателен е обаче доводът в касационната жалба, че следва да се приложи чл. 27, от ЗКПО и в тази връзка съдът неправилно е преценил изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза като неотносимо. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО в приложимата за 2009 г. редакция, ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., не се признават за данъчни цели приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, до размера на непризнатите разходи. Въз основа на приетото заключение на ССчЕ, за 2009 г. при приложение на цитираната разпоредба е налице загуба в размер на 83390.62 лева, която следва да бъде приспадната при определяне на данъчния финансов резултат за 2010 г. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е изменена с ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. и за 2010 г. не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи: приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 8 и 10 до размера на непризнатите разходи. Следователно непризнатите за данъчни цели счетоводни разходи по чл. 26, т. 2 - разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон - са изключени от обхвата на разпоредбата. При това положение финансовият резултат за 2010 г. не следва да се намалява с непризнатите за данъчни цели документално необосновани разходи за 2010 г. в размер общо на 89424.36 лева. Поради изложеното с оглед заключението на ССчЕ след увеличение на финансовия резултат за 2010 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и намалението му със загубата от 2009 г., годишната данъчна основа за 2010 възлиза на 93656.36 лева, а корпоративният данък съгласно чл. 20 ЗКПО възлиза на 9365.67 лева. Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени относно определения допълнително корпоративен данък за 2010 г. за размера над 9365.67 лева до 13 301,02 лв. и съответната лихва. В касационната жалба не са изложени доводи относно неправилността на решението в частта за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2009 г. в размер на 8,28 лв. Съгласно чл. 218, ал. 2, настоящият състав намира решението в тази част за правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, съгласно чл. 161 ДОПК на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции съразмерно уважената част от жалбата. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не са представени доказателства, че такова е платено. На "АЛФА СТИЙЛ" ООД следва да бъдат присъдени 140.75 лева разноски за държавни такси и вещо лице, а на ДД "ОДОП" - 530.55 лева, които да бъдат съобразени чрез частична отмяна на съдебното решение в частта относно присъдените разноски по компенсация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т АПК, Върховен административен съд, осмо отделение