Решение № 5179 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3839/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Х. И., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез упълномощения адв. Г. Димитров, срещу Решение 1957 от 04.03.2025 г., постановено по адм. д. 252 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 226 от 09.01.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на И. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се упрек към фактическите установявания, направени в първоинстанционния съдебен акт, в които отсъствало пълно изясняване на правнорелевантните факти. Изложени са доводи, че съдът не взел предвид данните за актуалното състояние в Сирия, характеризиращо се с хуманитарна криза и безогледно насилие, включително достигащо ниво на опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По същество се твърди, че не било съобразено наличието на опасност И. да бъде обект на насилие или преследване поради възможността да бъде мобилизиран в армията или задържан от режима, заради участието му в строеж на къщи в Шингал. Нарушено било задължението по чл. 75, ал. 2 ЗУБ на административния орган да изследва всички факти и обстоятелства от значение за случая, в това число по отношение на личното положение на лицето. Моли се отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди заседанието е депозирано писмено становище от неговия адвокат, в което се поддържа касационната жалба, а по същество моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът председателят на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от А. Георгиева служител с юридическo образование, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседания пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентен административен орган на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и в установената писмена форма. Формирал извод, че в производството по издаването му не били допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето. При изследване на материалната законосъобразност и съответствието на спорното решение с целта на закона съдът приел, че в конкретния случай чужденецът не обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗУБ. Не можело да се направи и извод за осъществено спрямо кандидата за закрила преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ в държавата му по произход. И. напуснал Сирия заради войната и икономическата обстановка, представляващи причини от личен характер, а не такива обуславящи предоставянето на международна закрила. Съдът установил, че той доброволно е напуснал страната, без да е бил обект на преследване, като самото лице твърдяло, че за него няма проблем и опасност да се върне в Сирия. По тези съображения, първоинстанционният съд счел, че административният орган законосъобразно е отказал предоставянето на статут на бежанец на И.. По отношение наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съставът на АС Хасково формирал извод, че в конкретния случай не била доказана реална опасност от тежки посегателства спрямо кандидата за закрила като изброените по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не се установявало лицето да било арестувано или осъждано, нито да е било подложено на физическо или психическо посегателство. Що се касае до съществуването на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съдът констатирал, че в спорния административен акт била установена съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия. Сметнал, че решението на председателя на ДАБ е издадено при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която била установено да е осъществена към датата на издаването му. Приел, че новонастъпилите обстоятелства, свързани със свалянето на досегашния президент Б. А. не променяли положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни ставало ясно, че смяната на властта не довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Установил, че тенденциите за развитие на положението в страната били положителни, като в тази връзка пресъздал подробно данни от представени по делото справки от Дирекция Международна дейност (Д МД ) към ДАБ във връзка с политическата ситуация в страната, сформирането на правителство, военната намеса на Израел, нивото на сигурност в Сирия и данните за множество завърнали се бежанци и вътрешно разселени лица. При тези констатации съдът достигнал до заключение, че правилно административният орган не уважил искането за предоставяне на хуманитарен статут. Приел и липса на предпоставките по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, поради отсъствието на член на семейството по дефиницията на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ на лицето с предоставена международна закрила, а тежката хуманитарна криза в Сирия не попадала в дефиницията на други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. На последно място, съдът се аргументирал, че в случая не намира приложение и принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, тъй като чужденецът доброволно напуснал Сирия, за да се засели другаде - от желание за промяна и причини от личен характер. Предвид бежанската история на лицето и липсата на основания за предоставяне на международна закрила, според съда следвал извод да не бъде съобразена препоръката на Върховния комисариат за бежанците към Организацията на обединените нации (ВКБООН) относно третирането на сирийските граждани. По подробно изложени в тази насока съображения, съдът отхвърлил жалбата на И. срещу решението на председателя на ДАБ при МС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на молителя на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 9 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АС Хасково в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба по същество не се откриват и доводи срещу така формираните изводи на съда. Неоснователни са и поддържаните аргументи от касационния жалбоподател за несъобразено от първоинстанционния съд проявление на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, доколкото съществувала опасност от насилие или преследване на И. поради ситуацията в Сирия. Противно на твърдяното в касационната жалба, изводите на съда са подробно изложени и се подкрепят от представените по делото данни, в това число налични справки на Д МД към ДАБ при МС. Правилно, въз основа на наличните по преписката такива, и приобщената в хода на съдебното производство информация, съдът е формирал извод, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. Напълно оправдано в тази връзка съставът на АС - Хасково подчертава наличието на значителен брой завърнали се в Сирия бежанци, както и на множество вътрешно разселени лица, които отивали обратно в регионите си по произход. Споделими са и доводите, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в страната, то същият явно не е повсеместен и не е насочен пряко към мирните граждани. Действително от всички информационни източници се установява, че макар в края на 2024 г. да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Б. А. е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. Наред с това, от приобщената в касационното производство справка от Д МД към ДАБ с изх. МД-02-117 от 28.02.2025 г. относно актуалното положение на [заличен текст] в Сирия, към която етническа група се числи и И., се установява също така, че на 11 декември 2024 г. новият министър-председател на Сирия е заявил, че ще гарантира правата на всички религиозни групи и призовава милионите сирийци, напуснали страната заради конфликта, да се завърнат в нея. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, изцяло обоснован е решаващият извод на АС - Хасково, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007 г., а именно - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, споделим е изводът на административния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни И. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, като правилно първоинстанционният съд акцентира върху собствените му твърдения в тази връзка. Изложените аргументи, за наличието на опасност чужденецът да бъде задържан заради дейността му в област Шингал са несподелими, тъй като в проведеното с молителя интервю той твърди, че е строил къщи за кюрдската армия в посочения регион, но е изразил опасение, че конкретно режимът на А. може да го преследва заради тези му действия. Този режим обаче е отстранен и в страната има ново правителство. По отношение твърдяната опасност чужденецът да бъде мобилизиран в случая няма каквито и да било данни, които да установяват извършването на мобилизация в страната към момента, при това самото лице твърди в интервюто, че не е служил в армията и не е бил търсен. Предвид дотук изложеното, лишен от основание е и аргументът на касационния жалбоподател за допуснато процесуално нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, представляващ основна гаранция за приложението на принципа за non-refoulment ( забрана за връщане ). Всички относими факти и обстоятелства по случая са надлежно изследвани от издателя на административния акт, поради което правото на защита на кандидата за закрила не е накърнено. Същият е имал възможност да се запознае с тях и да направи съответните възражения и да ангажира доказателства за оборването им в хода на съдебното производство. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение