Решение № 15283 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2012 г.

Решение № 15283 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД, представено от пълномощника Петър Талев, против решение № 50/10.01.2012 г., постановено по адм. д. № 1914/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за определяне на митническа стойност № 1151/28.06.2011 г. на началника на Митница Пловдив за определени допълнителни задължения на "Садат" ООД по ЕАД № 10BG003000H0017108/20102009 в размер на 154,99 лв., представляващ ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2010 г. до погасяване на задължението. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и на контролирания с него административен акт. Претендират се деловодни разноски. Ответникът - началникът на Митница Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Симеонова, отрича основателността на касационната жалба. Заинтересованата страна - ТД на НАП Пловдив не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 10BG003000H0017108/09.02.2010 г. деклариране от жалбоподателят на 300 кг пликове от полимери на пропилена, напечатани, непредназначени за хранителни продукти, с държава на изпращане Турция и изпращач "Eko-Kim Temizlik Urunleri Sanayi ve Ticaret Ltd. Sti." гр. Гебзе, Турция за поставянето им под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление. Декларираната митническа стойност е 617.85 лева, като е представена фактура № 301291/20.01.2010 г. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество са представени от турската митническа администрация заверени копия на фактура № 301291/20.01.2010 г. и митническа декларация за износ № 10341300ЕХ012082/06.02.2010 г., сертификат за движение, сертификат за произход и ТИР-карнети, депозирани при износната операция, осъществена от турското дружество за жалбоподателя. Във фактурата и в износната митническа декларация са вписани условия на доставка FOB Bulgaristan и обща фактурна стойност 987 щ. д.; докато в представената от жалбоподателя фактура при оформяне на вноса условия на доставка е СРТ Пловдив, а общата фактурна стойност - 315,90 евро. С оспореното решение № 1151/28.06.2011 г. Началникът на Митница Пловдив е определил нова митническа стойност на стоката (взимайки предвид получената от турската митническа администрация фактура № 301291/20.01.2010 г.) 987 щ. д, приравнена на 1365,98 лв. по курса за митнически цели на щатския долар към момента на регистриране на ЕАД - 1,38397 лв. Към митническата стойност са добавени транспортни разходи в размер на 26,82 лв. Общо възложеното на жалбоподателя задължение е за доплащане на ДДС в размер на 154,99 лв. и лихва от датата на поставяне на стоката под режим (09.02.2010 г.) до датата на пълното погасяване на задължението. За да приеме оспорения митнически акт за законосъобразен, съдът е признал компетентността на издателя му. Отрекъл е да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Определил е решението като съответен на материалния закон. След подробни разяснения относно правната фигура на доказателствената тежест, е отнесъл към дължимата доказателствена активност на жалбоподателя установяването на посочената в ЕАД митническа стойност като действително договорена, както и на транспорта на стоките като такъв за сметка на доставчика. За определяне на митническата облагаема стойност е ценил представената при износа в Турция фактура. От неяснотата за начина на транспортиране на стоките, превозната дестинация и транспортното средство е формулирал извод за правомерно увеличаване на митническата стойност с разходите за транспорт. Решение е неправилно. С чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Вместо да коригира МОС по цитираните по-горе разпоредби, администрацията е приела друга договорна стойност, без да има данни за съгласието на вносителя с нея. Следователно изводът на административния съд, че износната декларация и приложената към него фактура във варианта, приложен към тази декларация, са достатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е незаконосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". Съдът неправилно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е различна от декларираната от жалбоподателя равностойност на 315.90 евро. Липсват правни и логически основания да се ценят представените пред турската митническа администрация митническа декларация и фактура за сметка на дискредитирането на тези представени от касатора в националното административно производство. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от касатора с търговска фактура № 301291/20.01.2010 г. и удостоверяващата факта на плащането по нея квитанция. В касационното производство са представени и писмени доказателства за счетоводното отразяване на доставката на стоката по сметка 302 (склад материали), на факта на доставката в регистъра "Дневник за покупките" и в справката-декларация за м. 02.2010 г. Битието на счетоводните записвания като доказателствен източник е несъмнено при действието на чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК. На недопустим силогизъм се основава изводът на съда относно значението на липсата на информационна следа относно начина на превозването на стоката до гр. Пловдив. Без доказателства относно субекта на задължението за пращане на превоза отнасянето на разходите за сметка на "Садат" ООД е необосновано. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е 987 щатски долара - различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора и анекса, установяващи декларираната митническа стойност. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към касационната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното дирене пред АС - Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация и е длъжен, когато съмненията му продължават, да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице. Тази процедура, както се установява по делото, не е изпълнена. Макар и не съществено допуснатото от страна на административния орган нарушение на административно-производствените правила е довело до необоснованост на мотивите на процесния ИАА и с така ангажираните, в хода на оспорването, доказателства се установява, че решението на началника на Митница Пловдив е постановено в нарушение на материално-правни разпоредби. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната. Формирайки различен правен извод административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При решаването на спора по същество е дължима и отмяна на решението на началника на Митница Пловдив. При този изход на спора на касатора се дължат сторените по делото разноски в размер 175 лева. Той е представляван в съдебното производство от юрисконсулт и му се следват разноски в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в размера по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 100 лева. Останалите разноски са таксите за съдебното оспорване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,