Решение № 1439 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2021 г.

Решение № 1439 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2021 г., VI о., докладчик съдията Весела Николова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Кюстендил /ТП на НОИ –Кюстендил/ срещу решение № 187 от 16.07.2021 г. по адм. дело № 106/2021 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отменено решение № 2153-09-4 от 11.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. Б. срещу разпореждане № [ЕГН] от 08.12.2020 г., преписката е изпратена на длъжностно лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по подаденото заявление с вх. № Ц2113-09-1075 от 30.11.2020 г. съобразно дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът – В. Б., чрез процесуалния представител адв. К. Димитрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените по делото пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Б. срещу решение № 2153-09-4 от 11.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил. Съдът е разгледал жалбата като от доказателствата по приложената административна преписка е установил, че със заявление вх. № 2113-09-1075 от 30.11.2020 г. Б. е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Органите на пенсионното осигуряване са го зачели, както следва: - осигурителен стаж от първа категория труд – 07 години 07 месеца и 14 дни"; - осигурителен стаж от втора категория труд - 04 години 02 месеца и 22 дни; - осигурителен стаж от трета категория труд – 24 години, 09 месеца и 05 дни. Удостоверение обр. УП-3 с изх. № 475 от 12.06.2019 г. е било издадено от "Балканфарма – Дупница" АД за периодите от 01.09.1995 до 31.12.1999 г. и от 01.01.2001 г. до 17.12.2001 г., където В. Б. е заемала длъжността "гранульор" в "Универсален цел" № 2. При издаване на решението директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е приел, че дори и при разминаване на данните, посочени от Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ и издаденото удостоверение, трудовия стаж следва да бъде зачетен като такъв от трета категория съобразно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм. /, тъй като длъжността "гранульор" не попада в обсега на втора категория труд. Първоинстанционният съд е отменил обжалваното решение и е върнал преписката за ново разглеждане, като е изложил мотиви, че според т. 67, ал. 1 от ПКТП, трудът на работниците, посочени в раздел I и раздел II на правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е била свързана с еднаква по вид и степен вредност и тежест на труда. Обосновал е извод, че трудът е бил от втора категория, което се установява и от свидетелските показания пред първата инстанция и заключението на вещото лице. Решението е правилно. Решението на Административен съд – Кюстендил се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите към спора доказателства, необходими за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти, първоинстанционният съд е извел обосновани изводи, че административният акт е материално незаконосъобразен поради неправилно категоризиране на полагания от лицето труд през релевантния период от време, което обуславя наличието на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на т. 67 ПКТП /отм/, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Съгласно т. 42 от ПКТП (отм.) като втора категория труд се причислява трудът на работниците в ТХФК, гр. Станке Димитров в цеховете "Таблетен", "Гелни препарати" и "Паста за зъби": гранульор, смесител, помощник-смесител, турболист, дражьор, машинист на таблетна машина, машинист на таблетна преса, изготвител на лакове, шлосер, електрозаварчик, технолог, началник на смяна; машинист на Бластавтомат. Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебна инженерно-технологична експертиза е, че през периодите от 01.09.1995 г. до 31.12.1999 г. и от 01.01.2001 г. до 17.12.2001 г. Б. е работила като "гранульор" в "Универсален цех" № 2, като е извършвала процесите претегляне, дозиране, смилане, пресяване, гранулиране и смесване на материалите съгласно изготвените писмени рецепти, и е имала контакт с препаратите при изготвяне на лекарствените субстанции. В "Универсален цех" № 2 са се произвеждали лекарствените препарати пирамем, фезам, цефалексин и перицин и дейността на гранульора е била идентична с тази, която се е извършвала от смесителя в цех "Таблетен"; гранульорът и опаковачът в "Универсален цех" № 2 са работели в едно помещение. Според заключението на експерта при производството на лекарствата пирамем, цефалексин, перицин се отделя медикаментозен прах, а при перицин – токсични вещества. Вещото лице заключава, че според сравнените длъжностни характеристики, трудът на гранульорите от цех "Таблетен" и "Универсален цех" № 2 е идентичен. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на производството пред Административен съд – Кюстендил, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват значимите за преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт факти, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства. Назначена е необходимата, поради нуждата от специални знания, за изясняване на съществени по делото въпроси, съдебно - технологична експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/ във вр. чл. 144 АПК. Съобразно правилото на чл. 202 от ГПК, заключението на вещото лице е преценено в съвкупност с останалите събрани доказателства – писмени и гласни, като са изложени убедителни мотиви относно обосноваността му. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, мотивиращи промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представен е договор за правна защита и съдействие от 17.01.2022 г., (лист 26), от който е видно, че договореното възнаграждение е 250 /двеста и петдесет/ лева и е платено в брой. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение