Решение № 949 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4053/2008 г.

Решение № 949 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4053/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК вр. с чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С решение № 203 от 02.05.2006 г. по гр. д. № 317/04 г. Районен съд гр. П. е признал за установено по отношение Е. "Т", представляван от А. Р. М., А. Г. М. и О. к. съюз гр. Б., че "Т" О. гр. П. е собственик на УПИ * в кв. 4а по плана на гр. П. с площ 410 кв. м. Осъдил е Е. "Т" и А. М. да предадат на "Т" О. гр. П. владението на имота. С решение № 240 от 29.06.2007 г. по гр. д. № 696/06 г. Окръжен съд гр. Б. е отменил първоинстанционното решение в частта, в която искът за предаване владението на имота е уважен. Постановил е ново решение в отменената част, като е отхвърлил предявения от "Т" О. срещу Е. "Т" и А. Г. М. иск за предаване владението на УПИ * в кв. 4а по плана на гр. П. О. е в сила решението в частта, в която установителния иск за собственост е уважен. Срещу решението на въззивния съд в частта, в която първоинстанционното решение е оставено в сила, е подадена жалба от О. к. съюз гр. Б. В същата част решението е обжалвано от Е. "Т" и от А. М. Ответникът по касация "Т" О. гр. П. не взема становище по жалбите. Касационните жалби са допустими. Подадени са в срок от легитимирани лица, насочени са срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговарят на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбите пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, в която установителния иск за собственост е уважен, въззивният съд е приел че процесният имот е част от дворно място отредено за РПК гр. П., след извършено отчуждаване по силата на регулация през 1957 г. Съдът е изложил съображения че искът е допустим, тъй като административният акт с който е осъществена реституцията на имота е непротивопоставим на ищеца, а и не е задължителен за гражданския съд разглеждащ спора за собственост. РКС преустановил дейността си на 01.03.1959 г. и след извършени реорганизации, държавната собственост, включително и процесният терен, преминала в собственост на "Т" ЕООД. Освен това, ответникът О. к. съюз не доказал че е правоприемник на РКС. Той бил правоприемник на Окръжен к. съюз гр. Б. регистриран през 1967 г., но не и на РКС гр. П.. З. О. к. съюз не бил собственик на имота, а от тук и другите ответниците са придобили имота от несобственик. Съдът е разгледал и възражението на ответниците за придобиване на имота въз основа на давностно владение. Приел е, че ответникът О. к. съюз не е доказал да е бил във владение на имота. Но дори да е владял, от предаването на одържавеното имущество на 13.10.1994 г., до предявяване на иска на 20.09.2004 г., не е изтекъл изискуемия давностен срок. В жалбите на О. к. съюз гр. Б. и на Е. "Т" и А. М. се съдържат аналогични доводи. Касаторите твърдят че решението е недопустимо, тъй като в ПМС № 192/91 г. е предвиден административен ред за връщане на възстановеното по силата на закона имущество. Областен к. съюз придобил имота въз основа на заповед на министъра на търговията № Р* от 24.08.1993 г. Административният акт не бил обжалван и процедурата по възстановяване на собствеността била приключена, затова и претенцията за същия имот по исков ред била недопустима. Съдът не преценил и всички доказателства по делото сочещи на правоприемство на имуществото на РКС от страна на О. к. съюз, включително и представения правен анализ на ищеца. Нормата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) на която се позовавал ищеца била неприложима, тъй като към момента на приемане на ЗППДОП (отм.) процесните имоти не били дълготрайни материални активи на търговското дружество, а и текстът не създавал придобивно основание. Искът е за собственост на имущество принадлежало на РПК гр. П., одържавено през 1959 г. и заварено от ЗК от 1991 г. във владение на търговско дружество. Ищецът твърди че е собственик на имота, тъй като той бил част от капитала на държавна фирма на която е правоприемник. Ответникът противопоставя твърдения че е собственик на имота на основание § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.), тъй като е правоприемник на РПК. Касаторите излагат доводи за недопустимост на иска и решението, тъй като за възстановяване на собствеността била издадена заповед от министъра на търговията в качеството му на орган по чл. 1, ал. 2 ПМС № 192/91 г. и реституцията на имота била приключена. Доводите са неоснователни. Възстановяването на правата на собственост на кооперациите, постановено с § 1, ал. 1 от ДР на ЗК (отм.) настъпва по силата на самия закон, ако са налице посочените в цитираната разпоредба предпоставки. С алинея 4 на § 1 се възлага на Министерския съвет да регламентира условията и реда за връщането на така възстановено по закон имущество. С ПМС 192/91 г., издадено въз основа на законовата делегация, се предвижда административен ред за уреждане на връщането на имуществото. Предвидено е да се подаде искане, по което административният орган се произнася със заповед, която подлежи на обжалване по реда на ЗАП. Въззивният съд правилно е приел че заповедта не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно правото на собственост на ищеца и тя не легитимира ответника като собственик на имота, включително и относно наличието на предпоставките за възстановяването му по § 1 от ДР към ЗК от 1991 г. (отм.). В случая е налице спор за собственост, т. е. за наличието на законните предпоставки за възстановяване на собствеността и този спор следва да се разгледа от съда, както е изрично посочено и в ал. 2 на § 1. З. предявения иск за собственост в неговата установителна част е допустим. По него няма постановено влязло в сила решение, а заповедта на министъра за връщане на кооперативното имущество не е доказателство за възстановено право на собственост. В този смисъл е и константната практика на ВКС. Касационните доводи за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила са също неоснователни. От данните по делото е безспорно, че първоначален собственик на процесния имот е бил РКС гр. П., което е удостоверено с нотариален акт № 100/57 г. По силата на ПМС № 35 от 17.02.1959 г. имотът е одържавен и предаден на ДСО "Т" гр. П.. Р. промени на имота описан в нот. акт № 100/57 г. са подробно изследвани от техническа експертиза и е установено че УПИ * 1 в кв. 4а по плана на гр. П. с площ 410 кв. м. попада в отредения за РКС терен. Съдът е проследил и правоприемството с имуществото на ДСО "Т" гр. П. в последващите реорганизации. През 1988 г. дейността на предприятието, заедно с материалната част, преминала към Търговско обединение "П" гр. Б.. П. 1990 г. обединението било преобразувано в държавни фирми, една от които била "Д" гр. П.. Тя от своя страна през 1993 г. била преобразувана в "Т" ЕО. г., а през 2004 г. ЕО. било преобразувано в "Т" О. гр. П.. С. счетоводна експертиза, процесният имот бил включен в балансите на преобразуваните държавни фирми като част от дълготрайните материални активи. Неоснователен е доводът, че съдът не е обсъдил фактите в представения правен анализ на ищеца. Законосъобразно съдът е приел, че се касае за частен свидетелствуващ документ в който не се съдържат доказателства за собственост на имота. От друга страна, действително в анализа е записано че по баланса на дружеството не е вписана земя, но изрично е посочено че активите на фирмата са преценени към момента на изготвянето на анализа и е обяснена причината за незаписването на земята и към този момент - реституирането и въз основа на заповед № Р* от 24.08.1993 г., както и че има висящ иск за собственост. С оглед на тези факти законосъобразно въззивният съд е приел че ищецът е доказал своите права върху имота. От друга страна въззивният съд правилно е приел, че ответникът О. к. съюз не е правоприемник на РПК гр. П. за чието имущество претендира на основание § 1 от ДР към ЗК от 1991 г. Този извод на съда е съобразен с данните по делото и закона. Съгласно § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.), правото на собственост се възстановява по силата на закона, но при наличие на няколко кумулативни предпоставки: кооперацията да е съществуваща или възстановена, имуществото да е принадлежало, да е иззето или одържавено след 10.09.1944 г., както и да има идентичност на членската маса и на предмета на дейност. Съгласно правната теория, "съществуваща" е тази кооперация, която е съществувала както към момента на одържавяване на имуществото, така и към влизане на ЗК в сила. "В" е тази кооперация, която е била прекратена по решение на общото събрание, но която то е решило да възстанови до приключване на ликвидацията. След одържавяване на кооперативното имущество по силата на ПМС № 35/59 г., районните кооперативни съюзи фактически са преустановили дейността си и са престанали да съществуват, въпреки липсата на формално отразяване на това обстоятелство в кооперативния регистър. Не може да се приеме за правилно становището че универсален правоприемник на тези РКС са станали създадените по силата на ПМС № 43/1960 г. окръжни кооперативни съюзи, защото на тях се връщало имуществото, одържавено по ПМС № 35/59 г. С този и други последващи актове на Министерски съвет се разпорежда преминаването на определени дейности и свързаните с тях основни средства, помещения, съоръжения, малоценни и малотрайни предмети и други имущества, които до този момент са били държавна собственост, към ЦКС и кооперациите в неговата система - т. е. налице е промяна в режима на правото на собственост, а не се установява правоприемство с кооперативна организация, която вече фактически е прекратила съществуването си. С ПМС № 37/61 г. и ПМС 66/66 г. на Окръжните кооперативни съюзи са били прехвърлени и други държавни имущества, а не само одържавените по ПМС № 35/59 г. Във всички случаи обаче, не се касае за универсално правоприемство, а до предаването на конкретно имущество, което е трябвало да се извърши със съответни описи и протоколи. В издаденото от ЦКС у-ние № 6* от 19.06.1992 г. се сочи, че създадените окръжни кооперативни съюзи са правоприемници на ликвидираните районни кооперативни съюзи, но тълкуването в това писмо е общо, а не се отнася конкретно за процесния имот. По делото няма доказателства за това, че регистрирания през 1967 г. Окръжен к. съюз гр. Б. е правоприемник на имуществото на РКС гр. П.. Видно е от протоколите за учредяване на съюза от 21.02.1960 г. и от 30.08.1967 г., че се касае за новоучредена кооперация която не е правоприемник на РПК гр. П.. РПК е прекратила дейността си с одържавяване на имуществото й и е престанала да съществува като правен субект, въпреки че не е вписано заличаването й. Тя не е вписана и в списъка на учредителите на Окръжен к. съюз. При последваща реорганизация през 1990 г. наименованието на Окръжен к. съюз е променено на Районен к. съюз гр. Б.. П. 1992 г. Районен к. съюз е вписал клон на съюза - К. предприятие гр. П., на когото е предоставил само паричен капитал. През 2000 г. е вписано промяна на наименованието в О. к. съюз гр. Б.. И. от тези установени факти не може да се направи извод че на одържавеното имущество на РПК гр. П. е преминало в патримониума на О. к. съюз. След като е установено, че собственик на спорния имот е търговското дружество - ищец, че ответникът О. к. съюз не е станал собственик на имота по силата на твърдяното от него възстановяване на собствеността на основание § 1 от ДР на ЗК, или че владее имота на друго правно основание, съдът законосъобразно е уважил предявения установителен иск. Законосъобразно искът е уважен и срещу Е. "Т" и А. М. Касае се за продажба на чужда вещ от несобственик, която не е нищожна, но не води до придобиване на собствеността от купувача. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС