Решение № 10813 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Данев от гр. Русе, чрез пълномощника адв. О. Басарболиев, срещу Решение 71 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело 518/2022 г. по описа на Административен съд Русе (АС-Русе), с която е отхвърлена жалбата му против Заповед 3282з-3885/01.11.2022 г. на Директора на Главна дирекция Гранична полиция, Министерство на вътрешните работи (МВР). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради съществено нарушение на процесуалните правила и противоречието му с материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излагат се подробни съображения, че съдът е постановил съдебния акт при липса на достатъчно доказателства, изясняващи фактическата обстановка, което според жалбоподателя го е възпрепятствало да направи правилна преценка относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Счита, че е налице съществено нарушение на правото му на защита като страна жалбоподател, тъй като му е отнета възможността да участва в събирането и проверка на доказателства в съдебната фаза на административното производство. Неправилен е изводът на съда, че е извършено вмененото му нарушение, както и че не е обосновано налагането на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Моли за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв. Басарболиев, който поддържа касационната жалба и моли съдът да уважи същата по изложените в нея съображения. Претендира разноски по представен списък. Ответникът Директорът на Главна дирекция Гранична полиция- МВР, чрез юрисконсулт Николова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и моли адвокатският хонорар, претендиран от жалбоподателя, да бъде присъден в минимален размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Г. Данев против Заповед 3282з-3885/01.11.2022 г. на Директора на ГД Гранична полиция - МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 2 и т.4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор Г. Данев - старши полицай в Граничен контролно - пропускателен пункт (ГКПП) - Русе от Гранично полицейско управление (ГПУ) - Русе при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Русе към Главна дирекция Гранична полиция" (ГДГП) при МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати сторените от ответната страна разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в хода на проведеното дисциплинарно производство, включително и от образуваното срещу Данев досъдебно производство, са събрани достатъчно доказателства за извършеното от последния нарушение, касаещо влизащи лица в Република България през ГКПП Русе - Дунав, изразяващо се в осъществена от служителя неприсъща за службата му дейност. От събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, както и приобщените от воденото досъдебно производство протоколи за разпит, съдът е приел доказаност на вменените на жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т.7 ( използване на служебното положение за лична облага) и по чл.203, т.13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата). Административният съд е счел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния дисциплинарнонаказващ орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Правилен е изводът на АС - Русе, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспореният пред АС - Русе акт съдържа изброените в чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, включително описание на извършеното от касатора деяние за това, че на 26.03.2022 г., в 18.30 часа с оглед на извършените процесуално - следствени действия от служители на дирекция "Вътрешна сигурност"- МВР е било установено, че младши инспектор Г. Данев - старши полицай в ГКПП Русе при ГПУ Русе е получил парична облага за това, че след като е бил длъжен да извърши гранична проверка на влизащи лица през контролния пункт на територията на Република България, служителят не е осъществил същата в пълен обем по отношение на лица - български граждани и не ги е насочил за извършване на граничен здравен контрол от служителите на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Русе, с цел недопускане влизане в страната на лица, пристигащи от държава, попадаща в червена зона", без необходимите здравни документи, съгласно Заповед рег. РД-01-126/09.03.2022 г. на Министъра на здравеопазването, а именно - валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация, за преболедуване или за проведено изследване или на равностоен или аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифров COVID сертификат на Европейския съюз. В заповедта са описани подробно нарушените законови разпоредби и правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като подробни обстоятелства относно извършеното нарушение, включително относно фактическата обстановка и деянието се съдържат и в цитираните в заповедта обобщена справка рег. 4066р 14212/21.09.2022 г. и становище рег. 4066р-15010/05.10.2022 г. на дисциплинарно разследващия орган. Спазени са изискванията на чл.195, ал.2, на чл.196 и процедурата по чл.207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Г. Данев е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство с покана от 30.03.2022 г., както и с последващите заповеди за изменение и допълнение на първоначалната заповед, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата си, предвидени в чл.207, ал.8 от ЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението, съгласно чл.207, т.3 от ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл.206, ал.3 от ЗМВР/. Спазена е разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР. След изготвяне на обобщената справка и предоставянето й на служителя, съответно преди налагането на дисциплинарно наказание, връчена на 03.10.2022 г., дисциплинарно разследващ орган е поканил Данев да даде писмени обяснения, като служителят се е възползвал от това свое право и на 04.10.2022 г. са депозирани писмени обяснения с рег. 4066р-14923. В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционният съд, че предпоставките на чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираните текстове дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за използване на служебното положение за лична облага, както и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретният случай от доказателствата по делото, както и приобщените материали от досъдебно производство и в частност, протоколи за разпит на свидетели, безспорно се установява извършване на вменените в заповедта дисциплинарни нарушения от служителя на 26.03.2022 г., извършени чрез възползване на служебното положение на служителя, а именно реализирано поискване и приемане на дар парична сума в размер на 20 евро от лицето А. Ахмед и 30 евро от лицето И. Акиф, която не му се следва, за да не извърши действия по служба, да допусне лицата на територията на Р България при липса на документи в съответствие с изискванията на заповед РД 01-126/09.03.2022 г. на Министъра на здравеопазването на Р България. Поведението на служителя правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за получаване на лична облага /тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР и като деяние несъвместимо с етичните норми и правила за поведение на държавните служители в МВР по т.15, т.19, т.20, т. 42 и т.49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Действията на Данев правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на - най тежкото дисциплинарно наказание, а доводите на жалбоподателя, че не е допуснал описаните нарушения са неоснователни. Поведението на лицето е станало известно и на други служители, така и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел ДНО. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО. Съобразен е чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. В правната теория и съдебната практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност. В случая в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като основание за издаването й е посочено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на етични правилата за поведение на служителите, което уронва престижа на службата, представляващо основание за дисциплинарно уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а не осъждане за умишлено престъпление от общ характер, което е отделно и самостоятелно основание за дисциплинарно уволнение на държавния служител, предвидено в чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Приобщените от досъдебното производство материали-протоколи за разпити на свидетели, могат де са използват в настоящото дисциплинарно производство съгласно разпоредбата на чл.206,ал.3 от ЗМВР. При наличието на свидетелски показания, дадени пред разследващи органи, а на свидетеля Акиф - и пред съдия, под опасност за понасяне на наказателна отговорност при лъжесвидетелстване, уличаващи Данев в корупционно действие, касационната инстанция счита, че са спазени материалноправните изисквания за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Заповедта съответства и с целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генерална превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. Не са налице релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение