Решение № 13105 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 807/2016 г.

Решение № 13105 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 807/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на ТП на НОИ-С.-град против решение № 6720 от 04.11.2015 г. по адм. д. № 7716/2015 г. на Административен съд С.-град, в частта, с която е отменено Решение № РО-428/19.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град в частта, с която потвърждава разпореждане № 6908071827/27.04.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ С., с което на К. В. К., ЕГН **********, от гр. С. ж. к "Ботунец" хх вх. ... ет. ... ап. ... е определена на основание чл. 98, ал. 7 от КСО лична пенсия за инвалидност за периода 02.02.2015 г. - 01.02.2018 г. и преписката е върната на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ С. - град, с указание за прилагане на разпоредбата на чл. 98, ал. 8 от КСО при определяне на крайния срок на пенсията по чл. 98, ал. 7 от същия кодекс. Изложените съображения за неправилност на решението в обжалваната му част като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че срокът за изплащане на пенсията по реда на чл. 98, ал. 7 от КСО е определен при стриктно спазване на материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на решението в тази му част и отхвърляне оспорването. Ответникът- К. К., чрез пълномощника си адвокат Е. П., в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд С. - град е Решение № РО-428/19.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, с което е оставена без уважение жалба вх. № ЖП-565 от 08.06.2015 г. на К. К. срещу Разпореждане № 6908071827/27.04.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ С., с което на основание чл. 98, ал. 7 от КСО му е определена лична пенсия за инвалидност за периода 02.02.2015 г. - 01.02.2018 г. При преосвидетелстване, след преглед, с експертно решение № 0564/031 от 25.02.2015 г. ТЕЛК Общи заболявания IV МБАЛ С. ЕАД - втори състав е определил на К. 74 % намалена работоспособност със срок на инвалидност - 01.02.2018 г. Това ЕР не е влязло в сила, тъй като е обжалвано по реда на чл. 112 от Закона за здравето /ЗЗ/ пред НЕЛК от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ гр. С. и до настоящият момент липсва произнасяне по жалбата. С оглед на това ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ С.-град, на основание чл. 98, ал. 7 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС, е определил пенсия в минимален размер - 113 лева за периода 02.02.2015 - 01.02.2018 г. Първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 98, ал. 7 от КСО в случаите, когато решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Оттук и изводът, че в случая административният орган неправилно е определил крайния срок на пенсията и следва да се съобрази разпоредбата на чл. 98, ал. 8 от КСО. Решението е правилно. Предвид установените релевантни факти, правните изводи на съда са правилни. В разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО, която е посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, е предвидено, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В случая са изпълнени предпоставките по посочената разпоредба - с постановеното ЕР на ТЕЛК № 0564/031 от 25.02.2015 г. ТЕЛК Общи заболявания IV МБАЛ С. ЕАД - втори състав на К. К. са определени 74 % ТНР, но това решение е обжалвано от НОИ пред НЕЛК, т. е. по реда на чл. 112 ЗЗ и към датата на постановяване на разпореждане № 6908071827/27.04.2015 г. производството по обжалването не е било приключило с влязло в сила ЕР на НЕЛК или с решение на съда. По силата на тази разпоредба К. следва да получава пенсия в размер на социалната пенсия за старост до влизането в сила на ЕР на НЕЛК или на съответното решение на съда, при обжалване пред съда. Това е крайния срок, тъй като настоящия случай не попада в хипотезата на чл. 30, ал. 3 от НПОС. Съгласно чл. 98, ал. 8 КСО, действителният размер на пенсията следва да бъде определен след влизане в сила на решението по ал. 7, от датата на придобиване на правото, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Като е изложил мотиви в същия смисъл Административен съд С.-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касацията за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважено, като видно от договора за правна защита и съдействие, и представения списък на разноските, те възлизат на 500,00 /петстотин/ лева. По делото не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,