Решение № 7074 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2009 г.

Решение № 7074 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Стою Тодоров Джадиев срещу решение от 05.12.2008 г. постановено от Софийски градски съд, административна колегия, III-Б състав по адм. д. № 4914/2006 г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на заповед № РД-46-687 от 18.05.2006 г., с която зам. министър на земеделието и горите, сега на земеделието и храните, е отказал право на обезщетение за наследници на Тодор Вълчев Джадиев и Кера Вълчева Джадиева по заявление вх. № 94-СС-268 от 24.04.2003 г. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че за имуществото на Кера Вълчева Джадиева е постановен друг позитивен административен акт - заповед № РД-16-115 от 19.03.2004 г., с която на наследниците е признато правото на обезщетяване. Поради уважаване на това искане в друго административно производство, правилно по повторната молба е постановен отказ. За имуществото на Тодор Вълчев Джадиев съдът е приел, че заявителя не е доказал идентичност между изселника Тодор Вълчев Джадиев и наследодателя на жалбоподателя Тодор Вълчев Джадиев. Този извод е направен след съпоставка на представените доказателства от ЦДА относно данните индивидуализиращи лицето - фамилно име и дата на раждане и представеното удостоверение за наследници, което легитимира заявителя като правоимащ. Тъй като в представените писмени доказателства има разминаване между фамилното име, както и по отношение на годината и датата на раждане, съдът е приел, че не може да се направи категоричен извод за идентичност на лицето, чието изоставено имущество следва да бъде обезщетено и наследодателя на жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция се обезщетяват, както следва: според т. 2 от същата алинея, за изселилите се през периода 1913 - 1929 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин - с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Редът, по който се определя правото на обезщетение е този, визиран в чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ . Според него българските граждани имащи право на обезщетение подават заявление до Министерството на земеделието и горите, към което прилагат: свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 ПЗР ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В случая тези доказателства са били приложени за лицето Тодор Вълчев Джадиев, роден на 10.04.1904 година по данните от декларация за изселване. Правото на обезщетяване за наследника е доказано с представяне на удостоверение за смърт и наследници. Съобразно това доказателство наследодателя на заявителя е с име Тодор Вълчев Джадиев и с посочена дата на раждане на това лице 14.09.1905 година. В удостоверението за смърт и наследници на Кера Вълчева Джадиева е посочена като дата на раждане на Тодор Вълчев Джадиев - син 07.05.1907 г. При това съществено разминаване в индивидуализацията на правоимащото лице обосновано решаващият съд е приел, че не може да се направи несъмнен извод за връзката между заявителя и изселника, чието изоставено имущество следва да бъде обезщетено. Дори да се приеме, че разликата във фамилното име се дължи на разлика в приетата транскрипция, то по никакъв начин не може да се обясни същественото разминаване в датата и годината раждане, които в този случай следва по несъмнен начин да сочат идентичност на лицата. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК върховният административен съд - четвърто отделение