Решение № 15480 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2011 г.
ВАСVII отделение23.11.2011 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2312 от 9.07.2010 г., постановено по адм. д. № 2985/2010 г. по описа на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 60058 от 5.03.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на Тони Кирилов Дишов от гр. София е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес в гр. София, бул. "Драган Цанков" № 33 да заплати на Тони Кирилов Дишов от гр. софия, жк "Сухата река", бл. 87, вх. Е, ет. 1, ап. 116 направените по делото разноски в размер на 15 лева (петнадесет лева). Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15480 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Тони Кирилов Дишов от гр. София против решение № 2312 от 9.07.2010 г., постановено по адм. д. № 2985/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 60058 от 5.03.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. ПРетендират се разноски. Ответникът началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР - София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Тони Дишов са изпълнени предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството му за управление на МПС, тъй като е загубил придобитата правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и не е върнал свидетелството в съответното поделение на МВР. След като е обсъдил в съвкупност релевантните по делото факти, съдът е заключил, че спрямо жалбоподателя има издадени четири наказателни постановления за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата, с които са му отнети съответния брой контролни точки, като общо на Дишов са отнети всички 39 контролни точки, поради което лицето е изгубило придобитата правоспособност и за него е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Прието е, че наказателните постановления са влезли в сила. Три от тях са връчени лично на адресата и няма данни да са обжалвани в законоустановения срок, а НП № 132723/2007 г. му е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Съдът е приел удостовереното от органа обстоятелство за надлежно връчване, като е ценил представената от ответника докладна записка на служител на дирекцията, с която същият е удостоверил, че на 23.09.2008 г. лицето е търсено и не е намерено на адреса. По тези съображения е достигнал до правния извод за законосъборазност на оспорената заповед. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка от вида превантивните, прилагани с цел предотвратяване на пътно-транспортни произшествия и гарантиране безопасността по пътищата. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Касаторът не спори, че свидетелството не е върнато доброволно. Спорът е досежно другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за установени нарушения. С Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат е определен максимален размер на контролните точки
и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието. Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано, е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта, както сочи чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Когато наказателното постановление е връчено лично на адресата и той твърди, че го е оспорил пред съда, безспорно негова е доказателствената тежест да установи по надлежен ред благоприятния факт, от който иска да черпи права. Когато обаче актът е връчен при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т. е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Само при изпълнение на тези законови изисквания ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само от административния орган и негова е доказателствената тежест да установи надлежно връчване - чл. 170, ал. 1 от АПК. В конкретния казус три от описаните в заповедта наказателни постановления - № 71275/2005 г.; № 129822/2006 г. и № 60058/2009 г. са връчени лично на жалбоподателя срещу подпис. За тях органът няма данни да са обжалвани и основателно ги е приел за влезли в сила. Следователно само по отношение на тях касаторът, ако твърди, че ги е обжалвал, носи доказателствената тежест за този факт. Наказателно постановление № 132723/2007 г., с което на Дишов са отнети 10 контролни точки за установено нарушение на Закона за движение по пътищата, е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За това обстоятелство органът не е представил надлежни доказателства, установяващи, че лицето е търсено и не е намерено на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Липсата на доказателства за изпълнение на изискванията на закона правят факта на връчване на наказателното постановление недоказан, поради което изводът на съда, че то е влязло в сила и следователно е породило правни последици е неправилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е надлежно доказан. Докладната записка има характер на свидетелски показания и не легитимира връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Административният орган не е изпълнил задължението си по редовно съобщаване на адресата за издаденото наказателно постановление. Не са представени доказателства, че на адреса на жалбоподателя са изпращани съобщения за постановения административен акт, че той не е намерен на посочения адрес. Няма данни, че е търсен на друг адрес и нов адрес е неизвестен. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че съдът неправилно е съобразил относимите факти и в изводите си неточно е приложил материалния закон, поради което решението като неправилно подлежи на отмяна. При безспорно установена фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК по същество оспорената заповед № 60058 от 5.03.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноските по делото, съдът счита претенцията за основателна. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 15 лева, представляващи платените държавни такси за производствата пред двете съдебни инстанции. Приложеното пред касационната инстанция пълномощно на адвокат Желев не съдържа данни за реално извършено плащане на адвокатско възнаграждение.