Решение № 9259 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 979/2016 г.

Решение № 9259 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 979/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна от Д. Т. М., М. Т. М. и М. Р. М., всички от гр. С., чрез адв. Д. Р. А. от САК, за отмяна на влязлото в сила Решение № 13645/14.11.2014 г., постановено по адм. дело 5634/2014 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, второ отделение, с което е оставено в сила Решение № 1005/21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 6355/2013 г., по описа на Административен съд С.-град. П. се отмяна на съдебните решения на основание чл. 239, т. 3 и алтернативно на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът - Изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. С., редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по искането за отмяна. Ответникът - Кметът на Столична община, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по искането. О. Л. П. Д., чрез процесуалния си представител адв. Д. Д., оспорва искането за отмяна като неоснователно. Претендира разноски. О. Н. С. Н. и А. С. Н., изразяват становище за неоснователност на искането. О. Е. Д. Н., Л. В. В., А. К. М., В. К. К., В. В. Д., Д. И. Ч., С. Н. Б., Д. Н. Б., А. Й. Н., Р. Й. Ч., М. Л. Г., Е. И. П., К. Л. Н., Д. Л. Н. и Г. И. Г. - редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не е изразено становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена от страни, участвали в производството по постановяване на оспореното решение и в срока по чл. 240 от АПК. След като обсъди направените искания, във връзка с основанията по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, петчленният състав намира молбата за неоснователна, по следните съображения: С Решение № 13645/14.11.2014 г., постановено по адм. дело 5634/2014 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, второ отделение, е оставено в сила Решение № 1005/21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 6355/2013 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на настоящите молители срещу Заповед № РД-18-24/2.03.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В молбата за отмяна се твърди, че с Решение № 2586/10.03.2015 г., постановено по адм. дело № 14924/2014 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, е оставено в сила Решение от 5.03.2014 г., постановено по адм. дело № 3379/2003 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав, с което е отменено Решение № 63 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен ЗРКП на м. Детски град - П., в частта относно УПИ VII - 79, 81, 82 и УПИ VIII 379 в кв. 10 по плана на м. Детски град - П., като незаконосъобразно. Изложени са съображения, че както решенията, чиято отмяна се иска, така и Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, са основани на плана по отмененото Решение № 63 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет, поради което е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК отмяна може да се иска, когато оспореният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Такива данни по делото не са представени. О. Р. № 63 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС е коментирано в Решение № 1005/21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 6355/2013 г., по описа на Административен съд С.-град и е отразено, че същото е обжалвано и не е влязло в сила (стр. 3 от решението и стр. 112 от делото). Влизането в сила на решението от 5.03.2014 г. по адм. дело № 3379/2003 г. на СГС, потвърдено с решение № 2586 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 14924/2014 г. на ВАС не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и в случая не се явява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл. 239, т. 3 АПК. Видно от решение № 1005 от 21.02.2014 г. по адм. дело № 6355/2013 г. на АССГ имотът е попълнен по неодобрен кадастрален план, докато с посоченото като основание за отмяна съдебно решение е отменена заповед № РД-18-24/2.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. П., район "П.", Столична община, поради което не е налице основанието по чл. 239, т. 3 АПК съдебният акт да е основан на акта на държавно учреждение, който впоследствие бил отменен. Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. Предвидената като отменително основание непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на виновно поведение на страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са съществували при разглеждането на спора, но не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Доказателства в тази насока към молбата за отмяна не са ангажирани. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК на Д. Т. М., М. Т. М. и М. Р. М., на влязлото в сила Решение № 13645/14.11.2014 г., постановено по адм. дело 5634/2014 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, второ отделение, с което е оставено в сила Решение № 1005/21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 6355/2013 г., по описа на Административен съд С.-град е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност, в полза на Л. П. Д. от гр. С., следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 600.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия