Решение № 7774 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция"(ГД НП), чрез юрк. Г. Розенова, срещу решение № 6606/18.02.2026 г. постановено по адм. дело № 11972/2025 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което, по жалба на Й. Н. Г., е отменена негова заповед №3286з-3989/02.10.2025 г. за отказ за снемане на полицейска регистрация по ЗМ № 2634/2011 г. по описа на 03 РУ СДВР. Касаторът, по доводи, изложени в касационната жалба, оспорва решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва изводите на съда, че административният акт е постановен при неправилно тълкуване на закона с оглед решението по дело С-118/2022 на СЕС. Оспорва решението и в частта относно присъдените разноски, като счита, че следва същите да бъдат намалени до предвидения размер в чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно в размер на 383,47 евро. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът–Й. Н. Г., чрез адв. П. Петков, в писмена молба изразява становище, че обжалваното съдебно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 т.3 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Й. Н. Г. срещу заповед №3286з-3989/02.10.2025 г. на директора на ГД „НП“ с която е отказано снемане на полицейска регистрация по ЗМ № 2634/2011 г. по описа на 03 РУ СДВР. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че Й. Н. Г. има извършена една полицейска регистрация peг. № [номер] от 17.09.2011 г. на 03 РУ - СДВР, за деяние по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, по ДП № 2634/2011 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № 43274/2011 г. на Софийска районна прокуратура (СРП). Посоченото досъдебно производство № 2634/2011 г. по описа на 03 РУ - СДВР е приключило с внесен в Софийски районен съд (СРС) обвинителен акт срещу Й. Н. Г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. Образувано е НОХД № 8246/2012 г. по описа на CPC. С протоколно определение от 16.10.2012 г., постановено по НОХД № 8246/2012 г., СРС, Наказателно отделение, 21-ви състав, съдът е одобрил споразумение между страните по делото, като Й. Н. Г. е признат за виновен в това, че на 16.09.2011 г. около 23,30 часа в гр. София, на ул.“Александър Стамболийски“, пред бл.2 без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - амфетамин, разпределен в 8 (осем) броя самозалепващи се пликчета с общо нето тегло 7,84 грама, с процентно съдържание на активно действащ компонент амфетамин - 41 % на обща стойност 235,20 лв. Съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 (единадесет) месеца, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години. По делото е представена електронна справка за съдимост № 250725005000329074 от 25.07.2025 г., според която Й. Н. Г. е осъждан по НОХД № 8246/2012 г. по описа на СРС, като е реабилитиран, на основание чл. 88а, ал. 1 от НК, считано от 10.04.2024 г. Първоинстанционният съд е установил наличието на мотивирано предложение peг. № 51Зр-80617 от 30.07.2025 г. за отказ за снемане на полицейска регистрация peг. № 2634/2011 г. по описа на 03 РУ – СДВР, изготвено от директора на СДВР до директора на ГД „НП“. Въз основа на предложението е издадена оспорената заповед № 3286з-3989 от 02.10.2025 г. на директора на ГД „НП“, с която е отказано снемането на полицейската регистрация. Административният орган е посочил в акта си, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон. Намерил е данните за необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Позовал се е на Съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, както и на Съображения 54, 55, 61 и 68 от Решение на Съда на ЕС (Голям състав) от 30 януари 2014 г., по дело № С-118/22 г. При така установената фактическа обстановка решаващият съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. АССГ е приел, че административният орган е провел административното производство в противоречие със задължителното тълкуване, изразено в мотивите на Решение от 30 януари по дело С-118/2022 на СЕС. В тази връзка АССГ е изложи съображения, че при издаване на заповедта не е изследван въпроса относно необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. Решаващият съд е посочил, че административният орган трябва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение и преследваната цел, каквато в случая не е била направена. Съдът е приел, че е извършен формален анализ по отношение на личността на жалбоподателя, като не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и е обосновал правилни и законосъобразни изводи. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че в случая формално не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация на жалбоподателя Й. Н. Г.. В чл.68, ал.6 от ЗМВР няма основание за изтриване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда и последвала реабилитация, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи, без никакви ограничения във времето. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, §. 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно Директива 2016/680 чл. 4, § 1, буква б) държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението от 30.01.2024 г. по дело С - 118/22 г. на СЕС е дадено задължително тълкуване, че чл.4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл.13, §2, буква б) и чл.16,§ 2 и 3 от същата директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. С изменението на чл.7, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи (обн. в ДВ, бр. 114 от 2025 г., в сила от 24.12.2025 г.) се предвиди, че когато сроковете или обстоятелствата за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са определени в нормативен акт или със заповед на министъра на вътрешните работи, срокът за съхранение е 50 години от започване на обработването, а срокът за периодична проверка е 5 години. Разпоредбата въведе задължително извършване в съответния момент на периодична проверка спрямо лицето (на 5 години), с цел признаване негово право за изтриване на обработваните в информационните фондове на МВР лични данни, в резултат на която е възможно тези данни да бъдат заличени, ако към този момент съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са обработвани. В конкретния казус предвид датата на подаване молбата на Й. Г. и датата на издаване на оспорения акт, съобразно разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК, и приетото в т.70 от Решението на СЕС, периодичната проверка по см. на чл.7, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи (Изм. - ДВ, бр. 114 от 2025 г., в сила от 24.12.2025 г.) се смята неизвършена по отношение на заявителя, в който случай директорът на ГД "НП" е длъжен да се произнесе по заявлението с мотивиран акт, съобразно мотивите на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22. Съгласно чл. 633 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са относими към настоящия казус. В случая АССГ правилно е приел, че в оспорения административен акт липсва анализ на данните относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; няма мотиви дали за целите за защита националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, предвид и посочената цел в чл.2 ал.2 от Инструкция № 8121з-748 от 20 октомври 2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Не е извършен и анализ какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, към момента на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. В хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 ЗМВР административният орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката следва да обхване предвидените в чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, но трябва да включва и събиране и анализ на информация относно заявителя като субект на данни и да прецени дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т.1-т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на друга информация, свързана с личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, риска, който представлява, изтеклият период от време, други особени обстоятелства, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (виж т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС). При това несъмнено е необходимо да се спазва баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството по чл.68, ал.6 ЗМВР - заповедта по чл. 21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. В действителност, преценка макар и лаконична, е направена с оспорената заповед на директора на ГД „НП“, но същата се явява необоснована, както правилно е установил АССГ. Предвид установените пропуски правилна е констатацията на АССГ, че административния орган е постановил незаконосъобразен и несъответен на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС административен акт. Неоснователни са изложените доводи относно размера на присъдените в тежест на касатора разноски. Преценката, свързана с размера на претендираното адвокатско възнаграждение е обвързана от фактическата и правна сложност на производството и свързаните с това обстоятелство продължителност на производството, процесуална активност на процесуалния представител и др. В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е приел, че договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на ответника по касация се дължат направените от него разноски в касационното производство. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 500 (петстотин евро) – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. При съобразяване с естеството на осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция от страна на пълномощника на ответника по касация, изразило се в изготвяне и представяне на писмена молба от няколко изречения, с лаконична позиция по хода на делото и по законосъобразността на решението на АССГ, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), касационният съд счита, че своевременно заявеното възражение на касатора за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно. Разноските за процесуална защита и съдействие от един адвокат в настоящото производство следва да бъдат определени в размер на 383,47(триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евро цента ). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,