Решение № 8233 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2565/2009 г.

Решение № 8233 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2565/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на: 1. Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас срещу решение № 763 от 12.08.2008 г. по адм. дело № 530/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменено негово решение № 10 от 13.03.2008 г. и РУСО - Бургас е осъдено да заплати на Донка Василева Игнатова, регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ "Игнатова - Донка Игнатова" и седалище в гр. Несебър, сумата 130 лв. разноски по делото. 2. От Донка Василева Игнатова от гр. Несебър, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Игнатова - Донка Игнатова", срещу решение № 1118 от 17.12.2008 г. по същото адм. дело № 530/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена молбата й за допълване на оспореното от директора на РУСО решение № 763 от 12.08.2008 г. И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебни решения, които подлежат на касационно обжалване и са допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са основателни. 1. По касационната жалба на директора на РУСО - гр. Бургас: От данните по делото е видно, че Донка Василева Игнатова е прекратила осигуряването си по ДОО на 5.10.2006 г. На 9.10.2006 г. е издала служебна бележка, с която е удостоверила, че е осигурено лице за всички осигурени социални рискове (т. 1 от служ. бележка), работи във фирмата от 1997 г. и продължава да работи на пълно работно време без прекъсване на осигурителния стаж през последните шест месеца (т. 2 от служ. бележка). От 16 до 30.10.2006 г. включително е ползвала услугите на рехабилитационен център при "СБР - Бургаски минерални бани" ЕАД, за които е заплатила общо 503, 80 лв. Тази сума е била възстановена на Донка Василева Игнатова като парична помощ за профилактика и рехабилитация по чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО. При ревизия, завършила с ревизионен акт за начет пореден № 815 в РУСО - Бургас от дата 29.01.2008 г., е направена констатация, че лицето няма право на парична помощ за профилактика и рехабилитация, защото е с прекратено осигуряване, т. е. не е осигурено лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Затова с разпореждане № 815 от 29.01.2008 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО е предприело действия за възстановяване на неправилно отпуснатата на Донка Василева Игнатова парична помощ. По тези обстоятелства между страните не се спори (виж анализа към ревизионния акт на л. 14 от делото на АС-Бургас и писмената защита от адв. Таня Панайотова - Маркова на л. 33). Спорът между тях е правен - имала ли е Донка Василева Игнатова право на парична помощ за профилактика и рехабилитация след 5.10.2006 г., от която дата е прекратила осигуряването си. Касационният жалбоподател с отмененото от Административен съд - гр. Бургас решение е приел, че правото на такава парична помощ е признато с чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО само на осигурени лица. За да отмени решението на касационния жалбоподател Административен съд - гр. Бургас с посоченото по-горе решение е приел, че: "За правилното разходване на средствата по чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО е ирелевантно обстоятелството, че лицето не е осигурено за всички социални рискове след датата 9.10.2006 г., тъй като такова изискване в КСО и приложимия подзаконов нормативен акт няма. С нормата на чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО е регламентирано правото на парична помощ за профилактика и рехабилитация, а условията и реда за разходване на паричните помощи за профилактика и рехабилитация от средствата на ДОО се регламентират от Инструкция № 1 на НОИ от 10.01.2002 г. Видно от чл. 2, ал. 2 от инструкцията, изискването е лицето да има най-малко шест месеца непрекъснат осигурителен стаж непосредствено преди месеца на постъпване в лечебното заведение. В случая безспорно това изискване е налице, тъй като Донка Игнатова е постъпила в заведение за профилактика и рехабилитация на 16.10.2006 г. и до 30.09.2006 г. има качеството на лице по чл. 2, ал. 1, т. 1 от инструкцията с непрекъснат осигурителен стаж най-малко 6 месеца непосредствено преди месеца на постъпване в лечебното заведение. " Изразеното от административния съд становище е неправилно. Не е достатъчно за правото на парична помощ за профилактика и рехабилитация лицето да е било "с непрекъснат осигурителен стаж най-малко 6 месеца непосредствено преди месеца на постъпване в лечебното заведение". На първо място е необходимо лицето да е осигурено. Защото с чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО законодателят е признал правото на парични помощи само на осигурените лица. Текстът на чл. 11, ал. 1 КСО започва именно така: "Осигурените за. . . лица имат право на:. . . ". Текстът на т. 2, б. "б" е неразривно свързан с този тест и е недопустимо да се чете без него. А цялостният прочит гласи така: "Осигурените за. . . лица имат право на:. . . 2. парични помощи за:. . . б) профилактика и рехабилитация". Следователно не всички лица, които се нуждаят от профилактика и рехабилитация имат право на парични помощи, а само тези от тях, които са осигурени за всички изброени в чл. 11, ал. 1 КСО социални рискове. До 22.12.2006 г. не съществуваше легална дефиниция кои лица са осигурени. Сега такава се съдържа в § 1, ал. 1, т. 3 ПЗР на КСО и според нея самоосигуряващите се лица (каквито са и едноличните търговци) се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски. Преди да бъде създадена тази дефиниция обаче съдебната практика трайно бе възприела, че осигурени лица са тези, по отношение на които е възникнало осигуряване. А според чл. 10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Както се посочи и по-горе, между страните не се спори, че Донка Василева Игнатова е прекратила осигуряването си в ДОО на 05.10.2006 г. (виж писмената защита от адв. Таня Панайотова - Маркова на л. 33 от делото на АС-Бургас). Следователно след тази дата тя няма качеството на осигурено лице и поради това няма право на парични помощи за профилактика и рехабилитация. Обратно на приетото от Административен съд - Бургас, ирелевантно в случая е обстоятелството, че тя е имала непрекъснато осигуряване през последните 6 месеца до 30.09.2006 г. Същественото е, че не е била осигурено лице по времето, когато е ползвала услугите на "СБР - Бургаски минерални бани" ЕАД. Затова като е отхвърлил жалбата й срещу разпореждане № 815 от 29.01.2008 г. директорът на РУСО - гр. Бургас е постановил законосъобразен акт, който е бил неправилно отменен от административния съд. Съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - поради което следва да бъде отменено. Правният спор, предмет на делото, е напълно изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество като вместо отмененото решение на Бургаския административен съд се постанови друго, с което жалбата на Донка Василева Игнатова срещу решение № 10 от 13.03.2008 г. на директора на РУСО - гр. Бургас се отхвърли като неоснователна. 2. По касационната жалба на Донка Василева Игнатова: С искане вх. № 5888 от 11.09.2008 г., наименовано "жалба", Донка Василева Игнатова е направила искане съдът да се произнесе и по искането й, направено с жалбата да осъди РУСО - гр. Бургас да й възстанови внесената сума по ревизионния акт ведно с дължимата лихва. За да отхвърли това искане Административен съд - гр. Бургас е приел, че: "От една страна, при постановяване на решение по сезиращата го жалба в правомощията на съда не е включена възможността да осъди административния орган да възстанови определените със съставения ревизионен акт и издаденото въз основа на него разпореждане за събиране суми. От друга страна, плащането от страна на жалбоподателя на определените за събиране от него суми касае изпълнението на административния акт, което не е предмет на образуваното съдебно производство, като за платеца съществува възможност да поиска по реда на КСО възстановяване на недължимо платените суми при наличие на основание за това." С касационната жалба процесуалният представител на Донка Василева Игнатова е направил два довода: а) че съдът винаги е длъжен да се произнесе по всяко направено от страната искане, както относно неговата допустимост, така и относно основателността му; б) че съгласно чл. 204, ал. 2 АПК искане за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, може да бъде предявено и заедно с оспорването и в случая с жалбата е било направено именно такова искане, което е допустимо, а неговата основателност е свързана с основателността на жалбата, респ. с отмяната на обжалваното решение (на директора на РУСО). Първият от двата довода е основателен. Жалбата на Донка Василева Игнатова срещу решение № 10 от 13.03.2008 г. на директора на РУСО - гр. Бургас завършва с искането: "Като имате предвид изложеното в настоящата жалба, моля да отмените акт № 1 от 21.01.2008 г. и решение № 10 от 13.03.2008 г. на Директора на РУ на "СО" Бургас, като задължите същото да възстанови внесената от мен сума по ревизионния акт. " С решение № 763 от 12.08.2008 г. административният съд е отговорил единствено на искането да бъде отменено решение № 10 от 13.03.2008 г. на директора на РУСО. По останалите две искания - да бъде отменен ревизионния акт за начет и да бъде задължено РУСО - Бургас да възстанови внесената от Донка Василева Игнатова сума по този ревизионен акт - съдът не се е произнесъл. Изложените от него мотиви са правилни, но те не обуславят неоснователност на искането за допълнително решение, а недопустимост на искането да бъде задължено РУСО да възстанови внесената по ревизионния акт сума. Съдилищата са длъжни да се произнасят по всяко искане за защита, отправено до тях. Дори когато ги считат за абсурдни. Защото е недопустимо имплицитно да се отрича правото на достъп до съд. Съдът е длъжен изрично да отрече правото на съдебна защита, когато счита, че е сезиран с процесуално недопустимо искане. Защото лицето, направило това искане, има право на защита срещу отказа на съда да образува и проведе съдебно производство (напр. чл. 229 и сл. АПК, чл. 130 ГПК и т. н.). Вторият довод обаче е неоснователен. Вярно е, че по силата на чл. 204, ал. 2 АПК иск за обезщетение може да бъде предявен заедно с оспорването на административния акт, но искането с жалбата, така, както е направено с част от финализиращото я изречение - "като задължите същото да възстанови внесената от мен сума по ревизионния акт" - няма характер на искова молба по смисъла на чл. 125 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. А според този текст, наименован "Предявяване на иска", искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда. В случая няма постъпила искова молба и правилно Бургаския административен съд не е обсъждал цитираното искане, финализиращо жалбата на Донка Василева Игнатова, като иск за обезщетение. Предявяването на такъв иск заедно с оспорването на административния акт може да стане с искова молба, инкорпорирана с оспорването, но в тази му част оспорването трябва да има вид и характер на искова молба. А, както вече се каза, искането, направено с част от финализиращото жалбата изречение, нито има вида, нито има характера на искова молба по смисъла на чл. 125 ГПК. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението, с което е отхвърлено искането на Донка Василева Игнатова за допълнително решение, следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 176, ал. 2 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се остави без разглеждане искането да бъде задължено РУСО - гр. Бургас да възстанови внесената по ревизионния акт сума. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,